Операция „Германци“

Владимир Шопов, политолог

Има някакъв дълбок абсурд в това българският премиер да учи германци на бизнес и трудова етика. Включването на арсенала от враждебни към предприемаческото нашенски поговорки го допълва, а бабаитския финал на диалога с представения в България немски бизнес ясно показва колко дълбоко Борисов е сбъркал аудиторията. Сега до разказа за багера, изравящ трупове се нареди и безплатната лекция по бизнес управление. Въобще в отношенията си с чужденците той все повече започва да заприличва на комедийния герой Базил от британската комедия „Фолти Тауърс”. В нея Базил постоянно се опитва чрез някаква повърхностна и заучена политическа коректност да овладее напиращите му откровения за света (и германците). Въпреки тези свръхусилия той в крайна сметка успява да прогони всички чужди туристи от своя хотел независимо дали идват от воювалите с Британия през втората световна война Германия и Япония или не. Следващата стъпка в общуването с немските инвеститори е сигурно лекция на тема: „Фирма „Ипон” като български принос в бизнес управлението”. Към нелепия икономически национализъм сега се „залепи” и театралния В. Сидеров, който започна да громи чужди банки и фиксира лихвени проценти. Тънкият слой дипломатически разум на правителството се пропуква и изпод него излиза реалната заплаха България да се превърне в бизнес дестинация нон грата.

Всъщност начинът, по който работят чуждите инвеститори тук е вид коментар за това как изглежда страната ни. Ако „Щрабаг” построи по един начин разширението на летището в Прага и по доста по-различен новото софийско, то това е просто рационална преценка на средата. Върховенството на закона във всички случаи си остава работа на съответните национални власти. Със сегашното си поведение българският премиер на практика вкара чуждите инвеститори в тезата си за 20-годишния октопод на прехода и ги слага в една редица със своите реални или имагинерни опоненти. В по-широк план, доминиращото у нас отношение към икономиката бе чудесно илюстрирано от усмивателната реакция на висш български „банкер” (с ерзац диплома по специалността) към известния с изследванията си за кризите и прогнозирал сегашната проф. Нуриел Рубини. Подобен агресивен провинциализъм по време на дълбоки размествания на глобалния свят е особено неадекватен. Стоящата зад него самоувереност е лишена от всякакви основания и е направо немислима, когато повечето държави са се захванали с големия въпрос за това откъде ще идва икономическия им растеж.

Тежката реалност тук е съвсем друга. България е с мижав вътрешен пазар от едва около два милиона души; разбита инфраструктура, която пречи на каквито и да било фирмени стратегии за регионална експанзия и трудова сила с чалгаджийско отношение към работата и богатството. Страната има паразитна администрация, чийто най-добре отработен жест е да събира неясни и често незаконни такси; феодализирано местно управление, което основно се оглежда за някакъв келепир или подкуп; траен недостиг на добре подготвени хора, което чуждия бизнес повтаря от години и още поредица трудности. Ниските данъци пък се компенсират с множеството други „нетрадиционни” разходи, които се налага да правят чуждите инвеститори. Финасовата и икономическата политика на страната се размества ежедневно, прогнозите са с едноседмична продължителност на живота, цифрите се „разхождат” нагоре-надолу като виенско колело. Притесненията за идните години пък нарастват успоредно с публичното развеселяване на финансовия министър от последните няколко седмици. Той започва опасно да заприличва на шефа на БНБ по време на Виденовата криза, Л. Филипов, който тогава с всяко свое публично изявление вдигаше нивото на паника.

Премиерът Борисов очевидно започва бързо да разлюбва държавата, която най-много инвестира в четирибуквения му проект. Германските политически фондации похарчиха много пари, за да направят от ГЕРБ някакво подобие на нормална европейска партия, да създадат някаква експертиза сред нейните членове, да я подготвят за властта. Провалът на Р. Желева преди месеци създаде доста неприятности на германските партньори на сегашното управление, а очевидно резултатите от него не изпълват с ентусиазъм никого там. На тихия дипломатически терен от известно време се чуват подобни приказки, но след медийните залпове по Борисов това е вече очевидно. Публични определения като българския Рамбо или Чавес ясно показват нарастваща критичност към официална София. Истинското притеснение обаче ще дойде, ако тази агресия спрямо инвеститорите не е начало на някаква операция „германци”, която цели пълното разчистване на икономическия терен в страната, за да може той да бъде тотално заселен с добре познатите ни нашенски „бизнес модели”.