Николай Николов: ВАС по-смело и радикално да прилага закона за конфликт на интереси

Наскоро представихте Вашата книга „Предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Коментар на нормативната уредба и съдебната практика”, по инициатива на Института за модерна политика,  в четири града на страната – София, Пловдив, Велико Търново и Ловеч. Какви са Вашите впечатления ?

Целта на тези представяния бе двояка. От една страна да се изложи пред разнообразна публика съдържанието на книгата, в която се анализират основни институти на закона като фактическият състав за възникване конфликт на интереси, санкциите по закона, кръгът длъжностни лица, по отношение на които закона действа, сравнението му с други правни институти и т.н. От друга страна основната цел на тези обсъждания бе да стартират обществената дискусия  за представянето и обсъждане резултатите от приложението на закона.

Дължа специална благодарност на Института за модерна политика, без помощта на който тези мероприятия нямаше да бъдат възможни. Признателен съм и на доц. д-р Цветан Сивков и д-р Наталия Киселова, които анализираха монографията от научна гледна точка като акцентираха на анализа на практиката на  ВАС и тезата, че производството по ЗПРКИ е самостоятелно такова.

Моето първо впечатление е, че на любезната покана на ИМП се отзоваха разнообразен кръг хора – съдии във Върховния Административен съд и съдилищата, народни представители, ръководители на централни и местни администрации, учени, държавни служители, студенти, общественици. Това са хората, които реално прилагат и срещу които законът може да бъде приложен. Следователно дебатите и изказаните мнения представляват достатъчно представителна извадка за отношението на правниците и обществото като цяло към тази материя.

Второ, законът не се познава, но има желание за използването му. Макар да буди много голям интерес материята следва да бъде целенасочено и системно разяснявана, за да даде целения резултат – отстраняване на непочтените от участие в държавното управление. До момента процедурата по закона започва основно по инициатива на местни и национални политици, ръководства на ведомства, неправителствени организации и отделни граждани. Може би нов импулс приложението на закона ще получи, когато бизнесът разбере какво силно оръжие представлява този закон.

Трето,   до момента са се натрупали достатъчно противоречиви становища, които ще трябва да се разрешават по-нататък. Има подчертан страх от този закон, който съчетан с непознаването му или с изкривеното му прилагане може да доведе до проблеми, защото по-лошото от липса на закон е некадърно прилаган закон.

Кои са основните въпроси, които бяха поставени от практикуващи юристи и други граждани в хода на дебатите?

Почти всички въпроси бяха практични, провокирани от практиката. Вторият белег, който ги обединява е че задължително следва да бъдат разисквани при евентуалното второ издание на монографията. Въпроси варираха от  – съставлява ли нарушение на закона подаване на декларация по чл.12, т.1 и т.2, в ситуация на конфликт ли са общински съветници, участващи безвъзмездно в ръководствата на сдружения с нестопанска цел в обществена полза, които печелят обществени поръчки, може ли  законът да се прилага в малките общини, където голяма част от хората са роднини или са свързани по-друг начин, наказват ли се по закона служители, които изпълнявайки служебните си задължения са предизвикали получаване на облага от свой колега без да знаят това и т.н.

Познават ли материята на конфликта на интереси българите ? В частност защо тя ги интересува ?

На първата част от въпроса вече отговорих – категорично „не”. Магистратите определят закона като „екзотичен”, защото съдържа редица отклонения от традиционните за административното право и правни институти – съдът не контролира налагането на санкция, а сам я налага; първата фаза проверката се провежда от орган, който почти не участва в съдебния етап; признаването с влязъл в сила конфликт на интереси води не само до налагането на парично административно наказание /глоба/, но и до редица неблагоприятни последици най-сериозното, от които е глобата или предсрочно прекратяване на мандата за изборните лица или уволнение на заемащите експертни длъжности служители.

Днес, на всеки пазар в България и в множество канцеларии можеш да чуеш, че някое си длъжностно лице е в конфликт  на интереси във връзка с конкретна ситуация. Често импрегнациите на тези ситуации са абсолютно не в рамките на закона. Това, че не се разбира, че конфликтът на интереси не е престъпление, не е корупция в тесния смисъл, а нарушение на конкретна разпоредба на закона – да не се гласува в частен интерес, държавен служител да не участва в изработването на административен акт, от който има облага и т.н. е най-малкият проблем. Същественото е, че не се знаят фундаментални положения. Например, че всеки който има данни за конфликт на интереси може да сезира компетентния орган да извърши проверка, без да е необходимо да е пострадал, че прокурора няма роля в първата фаза и т.н.

Искрено се надявам интереса на гражданите към закона да е добронамерен и мотивиран от подобряване на държавното управление, а не от желание за отмъщение на неприятен чиновник или  желание за самоизява. Индивидуалната амбиция е добро нещо и трябва да се използва за общото благо в определени граници. Депозирането на сигнал по ЗПРКИ не е нито донос до Държавна сигурност, нито обвинителен акт. То е акт на гражданско участие, който трябва да се ползва обективно и отговорно. Трябва да отправя и едно други предупреждение. ЗПРКИ е начин за отстраняване на непочтените служители, а не на неудобните по една или друга причина или още по-малко на некомпетентните. Казвам го, защото в някои администрации подобни залитания съществуват.

Вашите изводи ?

В няколко посоки.

• Първо, вече споделих, че е необходима разяснителна кампания по закона. Изкушавам се да мисля, че представянето на моята книга е старт в тази посока, като трябва да отбележим, че Националното сдружение на общините също работи и то отдавна  в сектора местно самоуправление.
• Второ, нуждаем се от изменения в закона, които далеч надхвърлят предложеното от правителството в законопроекта му от 02.06.2010г. Тези предложения са фокусирани основно върху създаване на специализирана комисия, която да поеме извършването на проверките и участието на съда да се сведе само до обжалване на актовете на комисията, с които се установява или не установява конфликт на интереси. Те са положителни, но не е достатъчни. За да направим законът по-работещ се нужни и други изменения и допълнения. Сред тях могат да бъдат :  въвеждане на задължение за проверка на съдържанието на декларациите по чл.12, т.1 и т.2 от органите, при които са депозирани; санкция за неизпълнението на задължението за непубликуване на декларациите в Интернет, защото това е масова практика; въвеждане като основание за предсрочно прекратяване на мандата влизане в сила на акт за установяване на конфликт на интереси и по отношение на народните представители и президента. Последната идея ще провокира спорове, но честно казано не виждам защо тези пряко избрани фигури в държавата ще се ползват от спокойствието само да бъдат глобени при установен конфликт. Всеки евродепутат, съветник, кмет или държавен служител знае, че при такъв акт той не просто плаща глоба, а си отива. Това положение трябва да бъде унифицирано за всички пряко избрани органи. Давам си сметка, че това е сериозна реформа, за която е необходимо изменение в Конституцията.
• Трето, смятам за удачен един призив към Върховния Административен съд за по-смело и радикално приложение на закона. Няма закон, който да решава нееднозначно всеки казус, който възниква във връзка с приложението му. Практиката на ВАС е важна, защото с нея се дописва законът. С нея в една или друга степен задължително ще се съобразяват, както административните органи, така и съдилищата. Не говоря за някаква радикализация, която минава под мотото „да накажем всеки чиновник”. Става дума за по-силни и смели решения, мотивирани преди всичко от духа и буквата на закона, а не само от обществения натиск за повече справедливост. ВАС има добри попадения в тази посока като казва, че забавянето на подаването на декларация по чл.12 от народен представител следва да бъде наказано и не е маловажен случай, защото става дума за членове на висшия орган на властта, които трябва да дават пример на гражданите и другите държавни служители=

Стартът на ЗПРКИ е повод за оптимизъм, но и оставя впечатление, че има още доста работа за вършене.

Николай Николов е роден на 27. 04. 1972 г. в гр. Ловеч. През 1995 г. завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „право”. В периода 1995 – 1997 г. е стажант-съдия последователно в Софийски градски съд и Окръжен съд – Ловеч. Юрисконсулт на община Ловеч 1997 – 99 г. От 1999 г. до 2005 г. е адвокат, специализирал граждански, търговски и административни дела. 2005 – 2010 г. е член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, избран от Народното събрание.

От 1999 г. и понастоящем е и общински съветник в Общински съвет – Ловеч, като трети мандат е председател на Постоянната комисия по законност, местно самоуправление и нормативна уредба, която от 2009 г. изпълнява функции и на комисия по ЗПРКИ. От 2004 г. е председател и на общинската Комисия за ред и сигурност в община Ловеч.