Д-р Венелин Стойчев: В СУ „Св. Климент Охридски” преподават уроци по корупция

Д-р Стойчев, разкажете ни за проблема с оценката, написана от зам. декана на философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски” – доц. Димитър Денков по Ваш предмет?

Неправомерно нанесената оценка е проблем. Но по-големият проблем е, че университетът няма имунна система да се бори с корупцията! Точно напротив – корупцията се е превърнала в норма. Затова правомерните действия изглеждат анормални. Прагът на търпимост към корупцията се е заличил и тя си минава през университета безпрепятствено… Разбирам корупцията тук буквално – разлагане на институцията.

Иначе, както все повече колеги от университета упорито продължават да ме убеждават, моят случай се оказва съвсем банален – един студент с двойка при мен тича при зам. декана Денков, който му пише петица, без да го изпитва. След това въпросният студент побърза да ми се похвали, че е „намерил начин да се справи с мен” без да трябва да учи, защото „си имало начини”. Вместо веднага да се предприемат мерки тази грешка да се поправи, на няколко нива хора на ръководни позиции си затварят очите и така се стига накрая до решение на ректора, който признава оценката и с това легализира издаването на нелегитимна диплома от Софийския. Това е.
Но пак ви казвам – за мен по-важно е не, че някакъв студент успява да се промъкне без да учи. По-страшното е, че институционалната среда в университета позволява това да се случва безпрепятствено. Това ощетява всички останали студенти, които са си изкарали образованието честно. Това ощетява данъкоплатците, които плащат от заплатата си на университета, за да обучава и развива професионалисти. А не за да обучава такива, които се справят по другия начин… На практика университетът с такива действия преподава урок по корупция.

Как ще се развие този казус според Вас и какво сте предприели?

Нямам представа как ще се развие. Като гледам как върви, по-скоро ще се размие, а няма да се развие. Точно защото става дума за институционална среда, за административна култура, която е сляпа за корупцията. Очаквах, че ще има реакция от страна на други преподаватели от университета, които вярват в това, което правят. Но преобладаващата реакция се свежда до вдигане на рамене и искрена изненада, че аз реагирам. Малцина са тези, които наистина реагират остро. Това ме убива! Наистина не трябва да те е грижа какво преподаваш и как ще се реализират студентите, за да не те интересува кой как пише оценки по дисциплината ти… Но средата наказва тези, които си ходят в часовете, спазват изискванията, спазват законите, държат на качеството на образованието. Обратно – може да имаш ниска оценка на атестация, студентите да не са ти виждали очите в продължение на седмици, да нямаш изобщо приемно време, да четеш лекции от пожълтели листи, където само си сменил „социалистическо общество” с „гражданско общество” и „Съветски съюз” с „Европейски съюз” и никой не може да те пипне с пръст. Ето за това данъкоплатците плащат! Продължавайте да плащате, благодаря ви, че подкрепяте образованието!

Свестните преподаватели, професионалистите работят въпреки средата, въпреки системата. Работят, плувайки срещу мощно и все по-силно течение…

Опитвах се в продължение на месеци да провокирам вътрешен университетски дебат. Какво ли не направих – качих на сайта си, че тук оценки се раздават и по „ректорско разпореждане”, повдигнах въпроса на катедрен съвет и на разширено заседание с декана на Философски факултет доц. Димчев, разказвах на студентите за случката. Вместо да се получи дебат, ми показаха, че трябва да си трайкам. Затова уведомих прокуратурата и министъра на образованието. Защото до последно ми твърдяха, че нямало било нарушения. Но Законът за висше образование и Наказателният кодекс казват друго – казват, че за неправомерно нанесена оценка без изпит има дисциплинарно уволнение и се носи наказателна отговорност.

Твърдите, че в СУ „Свети Климент Охридски”  има корупция, но имате ли доказателства?
Целият случай е доказателство за корупция. Корупцията не е просто някой да вземе някой лев от друг. Корупцията е в ощетяването на обществения интерес. Корупцията е публични средства, предназначени за образование, да отиват за социализация на студенти в духа на „тропайте на вратата на началника и се подмазвайте”, за да успеете в живота. Корупция е хора без знания да получат диплома от Софийския университет. Корупция е тази институционална среда, която санкционира проявата на инициатива и професионализма. За конкретния случай, ще се произнесе прокуратурата и съдът.

Всичко това не оказва ли влияние и върху самите студенти?
Няма как да не оказва влияние! Няма как! Бях потресен да разбера, че за много студенти е напълно легитимно да си „изработиш” оценката по подобен начин. Просто неспазването на законите е културно релевантно. Легитимно е всеки да се бори като вълк-единак да изиграе останалите и да постигне егоистичните си цели…

На конкретния случай най-остро реагираха тези студенти, които сами се борят за образованието си, които не могат да разчитат на мама и татко, които сами ще си изкарват хляба и затова искат истинско образование. Те направиха група във facebook, където водят доста смислени дебати и разменят сериозни аргументи.

Какво трябва да се промени във висшето образование?
Най-лесното, което може да се направи в нашия факултет е да се въведе най-сетне простата система за електронно нанасяне на оценките. Но дори и срещу нещо толкова просто има огромна съпротива, защото това ще ореже властовите ресурси на някои хора…

Но проблемите не са технически, а са структурни. Те не са само у нас, но това не е основание да си стоим в локалното блатце. Университетите трябва да станат изследователски, да се отворят към обществените проблеми, да се обвържат с пазара на труда… Трябва да има най-сетне финансова и управленска децентрализация, а не лична феодална зависимост от ректори и началници. Една независима рейтингова система ще допринесе за реална конкуренция между университетите. Ако курсовете, изследователските проекти, административнте проекти се финансират на конкурсен принцип и това е обвързано с диференцирано заплащане, ще може да се привлекат, насърчат и задържат качествените преподаватели, а не университетът да се превръща в последно убежище, където са хербаризирани мозъци, дето не стават за друго. Колкото повече се бавим с разработването на програми на популярни езици, толкова повече маргинализираме университетите си и ги изключваме от европейското образователно пространство…  Колегите ми се разсърдиха, защото на едно обсъждане предложих вече да разиграваме томбола с плазмен телевизор, за да прилъжем някой да кандидатства при нас. Но няма да повишим престижа и да привлечем студенти, ако непрекъснато смъкваме качеството. Това е самоубийствено – колкото повече смъкваш качеството, толкова по-малко качествени хора ще идват и така ще трябва още да смъкваш качеството и накрая ще приемаме с 2+…

В тази връзка какво да си пожелаем?

Юрген Хабермас и Питър Бъргър да дойдат да водят лекции в наш университет, а Кольо Коев и Иван Еленков, например, да отидат да четат в Оксфорд и Харвард, след някоя и друга Нобелова награда…