Народното събрание, като законодателен орган и общонационален политически форум, естествено съсредоточава общественото и медийно внимание. На пръв поглед парламентът е най-прозрачната висша държавна институция и гражданите могат да се информират пълноценно за всички аспекти на неговата дейност, за парламентарните обсъждания и за разглежданите законопроекти. Но това е само на пръв поглед. Има редица зони от законодателния процес и дейността на парламента, които остават извън „светлината на прожекторите” или пък публичната информация за тях е разпиляна, инцидентна или недостатъчна.
В този контекст, Институтът за модерна политика поставя началото на системен мониторинг на дейността на Народното събрание. Целта е да се разшири информираността на активните граждани, неправителствени организации и бизнес асоциации, а оттам и техният граждански контрол и участие в законодателния процес да станат по-ефикасни.
В поредица от периодични и ad-hoc доклади на Института за модерна политика ще бъде систематизирана законодателна информация и ще се правят аналитични оценки за работата на парламента. Докладите ще представят и оценяват и текущи законодателни инициативи, които имат отражение върху две конкретни области:
а) основните принципи на добро управление (good governance) – прозрачност, отчетност и гражданско участие във вземането на управленски решения;
б) граждански права и защита от дискриминация.
Концептуалната призма, през която Институтът за модерна политика наблюдава и оценява законодателния процес и цялостната дейност на парламента, включва следните основни постановки:
– законодателната власт е един най-важните гаранти за спазването на новото основно право, което с влизането в сила на Лисабонския договор има всеки гражданин на България – правото на добро управление и добра администрация, закрепено в чл. 41 от Хартата за основните свободи на ЕС, в редица актове на Съвета на Европа и в практиката на Съда в Люксембург;
– основните функции на Народното събрание – законодателна и контролна – трябва да бъдат осъществявани при стриктно спазване на принципите на съвременния парламентаризъм, статута на народните представители и конституционно установеното съотношение между трите разделени власти;
– парламентът трябва да бъде реално подотчетен на гражданите, а гражданският контрол върху неговата дейност не бива да се изчерпва само с гласуването от избори на избори;
– приеманите закони трябва да отговарят на изискванията за пропорционалност, правна сигурност, предвидимост и качество на нормативната уредба в духа на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за подобряване на качеството на правителствените регулации;
– приеманите закони трябва да допринасят за: а) намаляване на бюрокрацията; б) гарантиране на прозрачността и отчетността на публичните институции; в) защита на правата на гражданите и на уязвимите групи; г) насърчаване на икономическата свобода.