Вестник „Труд”, 17.12.2009 г.:
Днес една нова гражданска формация, наречена “Институт за модерна политика” (ИМП), представя мониторингов доклад за дейността на 41-вото НС. Вярно, настоящият парламент е нов – едва на четири месеца. Пълен е с депутати новобранци, което носи позитиви, но и негативи. Особено важно е обаче че 41-вото Народно събрание роди прецедент от гледна точка на конституирането на парламентарно мнозинство. Без да се впускам в други собствени разсъждения, ще представя политическите изводи от доклада на Института за модерна политика. Те са резултат от анализ на работата на парламента и на детайлен прочит на законодателната му дейност.
Първият извод от доклада няма да се хареса на управляващото мнозинство, но е честен и политически добронамерен.
Липса на компетентност
Според него в настоящия парламент “има дефицит на компетентност”. Аргументите са точни и недвусмислени – “липсва ясна законодателна политика, качеството на парламентарните дебати е ниско, а редица законодателни актове попадат в зоната на “сивото” законодателство и създават риск за правата на гражданите и прозрачността в институциите”.
Вторият извод е за “управленска дезориентация и реставрация на агресивната политическа конфронтация, характерни за ранните години на прехода към демокрация”.
Агресия и конфронтация
Според доклада “сегашното мнозинство в НС води ре-активна, а не про-активна политика. Тя се дължи най-вече на липсата на средносрочна управленска визия за бъдещето на страната след края на икономическата криза. В настоящия парламент се залага “преди всичко на твърдата партийна линия, а не на търсенето на по-широко съгласие по важните за страната въпроси”. Правителственото мнозинство става инициатор или катализатор на политически действия и парламентарни актове, които са в разрез с принципите на парламентаризма и при които се нарушава балансът между властите.
Важни промени се случват без дискусия
Третият важен извод: липсва широка обществена дискусия по важни законодателни промени, които засягат условията за стопанска инициатива и бизнес климата в страната. Като пример се посочват бюджетните закони и размерът на данъците и акцизите.
Сигурен съм, че срещу тази констатация ще бъдат извадени аргументите за ефективност, за лошото наследство на тройната коалиция, за борбата с кризата. Държавата обаче не е частна компания и безобразията на предишното управление не могат да бъдат извинение за раждането на нови лоши практики.
От института констатират и друга характеристика в стила на новата власт -управляващите променят динамично, понякога за часове мнението си поважни въпроси – бюджетната политика, по данъчните и други закони.
Мненията се сменят за броени часове
Подобно поведение “свидетелства за липса на ясна политическа воля, на управленска и законодателна стратегия”. Така се пораждат съмнения, че важни решения се вземат под влияние на задкулисни лобистки интереси, на лични или теснопартийни домогвания.
Без собствена воля
Преминавам към следващата констатация на ИМП. Тя е, че “парламентът все повече се превръща в безкритичен регистратор на волята на изпълнителната власт и на партийното ръководство на ГЕРБ”. Депутатите от ПГ на ГЕРБ не проявяват законодателна инициатива и активност в пленарните дебати и обсъжданията в постоянните комисии, извън преките указания на своите партийни лидери, мотивират се от института.
Тази констатация може лесно да се подкрепи чрез анализ на предложенията, направени от депутати от управляващата партия в комисиите на НС, чрез преглед на това кой е вносител на важните законопроекти и дали депутатите от ГЕРБ активно участват в законодателния процес.
Избирателният кодекс е забравен
“Няма съществен напредък по приемане на обещания от мнозинството в 41-вото НС избирателен кодекс” е последната критика към работата на парламента в доклада. В обещания, но още не видял бял свят кодекс, трябва да залегне и създаването на постоянно действаща изборна администрация, смятат анализаторите.
Добрите страни – повече прозрачност
Не всичко е черно в настоящия парламент. В кратката му дейност има и някои постижения с положителен знак. Такива са например усилията на парламентарното ръководство да внесе “повече прозрачност в работата на постоянните комисии”. Сега стенограмите и становищата от заседанията на парламентарните комисии се публикуват редовно на интернет страницата на парламента.
Сегашното Народно събрание е по-открито по отношение и на бюджетните си разходи. Отчетите се публикуват на интернет страницата на парламента. Има напредък и в битката с гласуването с чужди карти, смятат анализаторите.
За край ще извадя един извод, който е може би най-важният в доклада. След като България вече е член на ЕС, работата по приемане на законодателство в НС намалява. Това не прави парламента по-маловажен. Точно обратното. Засилва се ролята му на институция, която контролира непрестанно изпълнителната власт. Тоест парламентът би трябвало да е по-важен отвсякога.