Мониторигът на законодателството, осъществяван системно от Института за модерна политика показва, че 41-то Народно събрание е влязло в най-лошите коловози на своите предшественици. Това става ясно от редовния мониторингов доклад на института, изготвен от юристи, политолози, социолози и икономисти, който беше оповестен на специална пресконференция вчера. Констатира се задълбочаване на негативните тенденции, очертани от Института в предходни мониторингови периоди, като например острия недостиг на компетентност и хаотичността в управлението; засиленото влияние на частни и корпоративни интереси върху законодателството; рязкото влошаване на качеството и правозащитния дефицит на приеманите закони, както и недостатъчния парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност.
„Намаляват гаранциите за гражданските права при провеждане на наказателната политика на държавата. Наблюдава се прекомерна централизация на властта за сметка на европейските принципи на децентрализация. Правителството демонстративно неглижира конституционния статус на парламента. Мнозинството изчерпа своя морален кредит, затъвайки в имотни скандали, нарушаване на етичните стандарти и прокарване на лични и корпоративни интереси”, обобщи негативните тенденции в работата на парламента председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков.
«Институтът за модерна политика е обърнал специално внимание на общо 40 законодателни инициативи. От тях 14 попадат в зоната на „прозрачното законодателство”, а 26 – в зоната на „сивото законодателство” – т.е. застрашават правата на гражданите или прокарват лобистки интереси», заяви изпълнителният директор на Института за модерна политика Ивилина Алексиева. Една от негативните тенденции в работата на управляващото мнозинство е прекомерната централизация на властта и съсредоточаването на управленски функции в тесен кръг лица в разрез с европейските политики за децентрализация и субсидиарност, се казва в оповестения от Института мониторингов доклад. Типичен пример за тази негативна тенденция е новият Изборен кодекс лишава повече от един милион граждани от възможността да избират пряко своите районни кметове, а повече от 1600 български села – своите селски кметове. Все в тази логика е и необоснованото преминаване на Сметната палата от колегиален към едноличен модел на ръководство.
„Законодателната практика на мнозинството може да бъде оценена като системно омаловажаване на правозащитните стандарти. Тази констатация е видна от поредицата от закони, насочени към борбата с престъпността, които страдат от един и същ недостатък: човешките права са ограничавани за сметка на удобство и улеснения на МВР и службите за сигурност и снижаване на гаранциите за защита на правата на хората”, изтъкна програмният директор на Института за модерна политика Здравка Кръстева. Цяла поредица от закони поставят в риск гражданските права и свободи и отварят възможности за административен и политически произвол, подчерта тя. От широките възможности за проследяване на комуникациите на гражданите в интернет, през възможността някой да бъде осъден само въз основа на т.нар.”конспиративни” доказателства (анонимни свидетели и СРС-та), или да бъде превърнат във „вечен обвиняем”. До подготвяния нов закон „Кушлев”, който ще даде възможност на една безконтролна комисия да конфискува частна собственост не просто без наказателна присъда, а дори без да има престъпна дейност, която е предмет на разследване. „Рискови са и законопроектите за т.нар. „специализиран съд” и предложението членовете на Висшия съдебен съвет да получават достъп до класифицирана информация след проверка от МВР. Тревожен факт е, че на 9 ноември т.г. Комисията по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела Седми доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд за правата на човека. Според него България е сред деветте държави-членки на Съвета на Европа, в които има проблеми с изпълнението на осъдителни решения на Съда в Страсбург, включително по въпроси на полицейското насилие и липсата на ефективни разследвания на такива случаи.
„Закриването на Главна дирекция „Досъдебно производство” МВР, което стана с последните поправки в закона намалява специализирания капацитет на МВР за работа по събиране на доказателства в рамките на досъдебното производство”, заяви бившият шеф на парламентарната комисия по вътрешна сигурност адвокат Владимир Дончев, който е член на Консултативния борд на Института за модерна политика.
Според политолога Димитър Аврамов, програмен директор на ИМП една от причините за тези лоши законодателни тенденции е специфичния съюз между популистката платформа на ГЕРБ и крайния национализъм на „Атака”.
Най-незадоволително е участието в парламентарния контрол на министрите Дянков, Цветанов, Игнатов и Рашидов, заяви социологът Венелин Стойчев. «Техните отговори в парламентарния контрол се отличават с прекален формализъм, обща фразеология с привкус на откровен партиен популизъм и липса на ясна визия и компетентна аргументация на правителствената политика». Според института тези министри често демонстрират показно неуважение към Народното събрание и неразбиране на конституционното задължение на изпълнителната власт да се отчита пред законодателната. Същото, макар и в по-малка степен, се отнася до участието в процедурата по парламентарен контрол на министър-председателя. На другият полюс, като добри примери от института сочат министрите Плевнелиев, Трайков и до известна степен Николай Младенов и Аню Ангелов.
„Институтът за модерна политика оценява много положително системните усилия на председателя на парламента Цецка Цачева, насочени към разширяване на прозрачността на законодателния процес и бюджетните разходи на Народното събрание”, заяви юристът Емил Георгиев – член на Консултативния борд на Института за модерна политика. Той съобщи, че са изпълнени две от препоръките на Института за модерна политика – да се създаде публичен регистър на сътрудниците на депутатите и постоянните комисии; и да се оповестяват в пленарно заседание конкретните мотиви за връщане на актуални въпроси и питания на народни представители. Добри примери в законодателната дейност според него са промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и поправките в закона за референдумите, с които се създава процедура за проверка на достоверността на подписките.
„Институтът за модерна политика отново почертава, че парламентът не създава достатъчен експертен и политически капацитет за пълноценно участие в европейския законодателен процес, според възможностите, които предоставя на националните парламенти Лисабонския договор”. Това каза политологът Владимир Шопов при оповестяването на мониторинговия доклад за работата на парламента на Института за модерна политика. Според него днешното управление не участва реално във формирането на политиките на Европейския съюз от гледище на българските национални интереси.