Институтът за модерна политика, заедно с германската Фондация за свободата „Фридрих Науман” и Либералният институт за политически анализи, организира вчера публична лекция на Меглена Кунева по повод петата година от членството на България в Европейския съюз.
В препълнената зала „Александър” на хотел „Радисън” повече 200 души – представители на висши държавни институции, на академичните и деловите среди, , конституционни съдии, анализатори, общественици и много студенти и граждани чуха силните политически послания на Меглена Кунева за европеизация на българското управление и срещу полицейщината и погазването на гражданските права и свободи (по-долу публикуваме пълният текст на лекцията). „Стана кристално ясно, че реформи не се правят с полицейски средства и моралът не е в СРС-тата. Няма подслушване на света, което да замени личния стремеж да си вършим работата. Особено, когато за нея се плаща с обществени пари. Моралът и правилата са основата на успеха. Не можем да ги заобиколим нито със заклинания, нито с хитрост, нито с лъжи. Не може в петата година от членството ни в ЕС да не сме научили този най-важен урок”, подчерта Меглена Кунева.
Събитието уважиха и много дипломати, сред които и посланикът на САЩ Джеймс Уорлик и ръководителят на Делегацията на Европейската комисия Зинаида Златанова.
След лекцията се състоя спонтанна дискусия, водена от председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков. „С първия ден, с първата минута от влизането в сила на Лисабонския договор и Хартата за основните права на ЕС, всеки европейски гражданин има един нов гарант и съюзник срещу всяка национална власт или институция, която посяга на основните права и свободи – Европейската комисия и останалите институции на ЕС. Като пазител на европейския договор Комисията вече разполага с необходимите механизми да контролира и санкционира правителствата за нарушения на гражданските права. Те, правата, не са вече проблем на вътрешната политика на държавите, а на общата европейска политика. И никой у нас, особено днешните управляващи, облечени в своята временна власт не трябва да храни илюзии, че може да гази правата на хората безнаказано!”, изтъкна Борислав Цеков.
С мнения и въпроси към Меглена Кунева се обърнаха политолозите Владимир Шопов и Емил Георгиев, социологът Кънчо Стойчев, журналистът Александър Андреев, съветникът на президента Желев по етническите въпроси Михаил Иванов, бившата евроминистърка Меглена Плугчиева, зам.министърът на икономиката (2001-2005) София Касидова, представители на младежки и студентски структури.
Пълен текст на лекцията на Меглена Кунева „2011: Новите измерения на свободата”:
МЕГЛЕНА КУНЕВА:
Дами и господа,
Благодаря! Благодаря за поканата да говоря пред вас тази вечер.
Благодаря на Фондация „Фридрих Науман” и господата Аспарух Панов и Петер- Андреас Бокман, на Илия Лингорски и Либералния Институт за Политически анализи, както и на Борислав Цеков от Института за Модерна Политика.
Влизайки в петата година от членоството си в Европейския съюз България преживява на-големия политически скандал в историята след 1989 г.
Ако някой тогава ми беше показал вестниците от миналата седмица преди пет и повече години, нямаше да повярвам на очите си! Че подслушването може да се превърне в норма, че отказът от правото на кореспонденция може да е доброволен отказ. Тази лекция беше мислена и започвана много пъти и никога не е имала това съдържание, с което започнах. Беше за бъдещето. За обединяващия план за нацията, за модерността, за еднаквостта на българите с Европа, за заплати, икономика, за публичните услуги, които само държавата може да предостави. В петата година от членство това са нормални теми. Някои от тях получиха грешен отговор или никакъв отговор, някои дори не са получили подобаващите и полагащи им се въпроси дори, но са обичайни за една европейска държава.
Поради повода, с който започнах- „новите измерения на свободата”- като тема, се трансформира в далеч по личното и съкровено, по- кратко- „за свободата”. В книгата си „За свободата” британският политически философ Джон Стюарт Мил пише, че свободата не е само свобода да правиш каквото желаеш, а свобода от принуда. Преди векове- казва той- значението на думата „свобода” е било доста различно от днешното – означавало е „защита от тиранията на управляващите.” Преди векове ли?
Преди пет години изглеждаше, че нищо не може да се обърка. Бяхме наясно и със свободата и с тиранията. За нас, българите, а и за много други народи- свобода е била дума равна на правото да имаме държава. Била е въпрос на живот. Не мога да цитирам български философ от времето на Мил. Но мога да цитирам знаме. На онова знаме е пишело свобода или смърт. Значи, била е въпрос на съществуване. И свободата е била действие и личен избор.
Разтърсващото покрай този скандал е точно изборът: изразеният доброволен отказ на много хора от правото на личен живот, на неприкосновена кореспонденция. Сякаш е нормално да бъдеш подслушван, да бъдеш следен, да ти се отварят писмата и имейлите, да кажеш: „Е, какво пък толкова – ако нямаш какво да криеш, няма защо да се притесняваш от подслушване”. Този начин на мислене е самоубийствен. Безотговорен е. Не съм съгласна. Дълбоко разрушава личността на примиряващия се, но и отнема свободата на всички ни, от отговорността към другите в обществото.
Какво мога да направя? Достатъчно ли е личното ми мнение на гражданин, казано публично? Това ме интересува днес и затова съм тук. Нали „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата”. Знам, че в тази зала работим през превод и изречението е трудно за интерпретация. Ще кажа- това е нашият, български вариант на цитата- „свободата винаги е на върха на копието”. Но е същото- като смисъл, порив, разбиране- че за нея трябва да си готов. Че трябва действие. Вижте, ние сме еднакви с другите европейски народи, с хората. Искали сме и искаме едни и същи неща за достоен живот. Затова влезнахме преди пет години.
С влизането ни в Европейския съюз свободата започна да триумфира в друга употреба на езика и с други граници: с юридическия език на договорите, към които се присъединихме – свободно движение на услуги, свободно движение на хора, капитали, стоки, Шенген- защото е придвижването и сигурността без граници е свобода, както и- свободата на научното пространство, европейския патент. Тази магия – повтарянето на думата „свобода” не ни пази, не е амулет. И когато говорим за икономическите измерения на свободата- и там тя е на върха на копието. Чешкото председателство постави за свое мото „без граници” и справедливо се концентрира върху правилата на свободния пазар. Когато говорим за икономика, ето с какво се сравняваме.
В докладът на „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнал” за 2010 икономическата свобода в България е оценена на 64 процента. Критерият? „Как човек контролира занятието и собствеността си”. Не как го контролират. Този резултат е малко по-висок от средния за света, но е по-нисък от средния за региона и доста по-нисък от този на страните, широко известни като „свободния свят”. За да не остане съмнение какви са границите на свободата, там се казва- „В икономически свободното общество правителството стимулира работната сила, капиталите и стоките да се движат свободно и ако има ограничения или контрол, те се налагат само за да се подкрепят и опазват свободата”.
Как у нас се стимулира работната сила?
Според доклад на ОИСР по отношение на четене, математика и природни науки България е на последно място в таблицата. Изследването се базира на оценка на студентите.
Каква е оценката на бизнеса?
От всички европейски страни най- трудно се започва бизнес у нас. Бизнесът тук е с най- ниско самочувствие, че допринася за просперитета на нацията. Изследването се основава на допитване до нашите предприемачи.
България е на последно място в Европа по иновации.
Европейския индекс на здравни услуги казва, че сме на последно място в Европа според потребителите им.
Разкриваме най- малко нови работни места. Последни в европейската таблица по БВП на глава от населението.
Всички тези данни са индекси на свобода. Оценка как се чувстваме, как се възприемаме и как ни възприемат.
Трябва промяна. На мисленето и действията ни.
Скандалът с подслушванията е симптом на заболяване в мисленето. Оздравителната рецепта е по-голяма прозрачност, повече демокрация, повече правила, отчетност и диалог. Би било огромна грешка ако управляващите ще се затворят в себе си и се опитват силово да налагат своите убеждения на другите без диалог, без аргументи, без опит за търсене на консенсус.
Опасенията ми са още, че няма да говорим за икономическите и социални свободи, върху които знанието и моженето се развиват, няма да определяме внимателно и с грижа очертанията на Държава приятелска към потребителя, новите й задачи пет години след членство. Защото имаме жертва и трябва да й се окаже първа помощ. Жертвата е собственият ни рефлекс в оценката на човешки ценности и готовността да ги защитим.
През 2007 – някой ми беше казал- знаеш ли, още 5 години ние няма да сме готови, ще има последно напасване и то с немалко сътресения. Не повярвях естествено. Сравнявайки ни с другите страни, вече като комисар си казвах- в относително добър ред сме – с прието до последната директива европейско законодателство, с планове, как ще се изпълняват и финансират по-сложните изисквания с дълги преходни периоди, със създадени административни структури, обучавани достатъчно дълго време, за да могат да прилагат законодателството. С договорени 13 милиарда за първите три години. В крайна сметка, България се беше готвила усилено за членството 10 години! Споделях възторга на всички, че сега имаме предпазна мрежа, която да не ни позволи да пропаднем фатално, имаме с какво да се сравняваме, имаме откъде да почерпим опит, когато не знаем, как до постъпим.
В интерес на истината три области ме тревожеха и преди пет години – образованието, здравеопазването и вътрешните работи. Точно това, което са публичните разходи. И което не можем да свършим сами, за което ни трябва държава и политици на знанието.
И трите системи са изцяло самостоятелна компетентност на държавите – членки на ЕС и няма общо европейско законодателство в областта. Нямаше откъде да се вземе един готов модел. Признавам, че най-сериозните ми притеснения бяха в областта на правосъдието и вътрешните работи. Не само заради надвисналата предпазна клауза, която България успя да избегне и заради продължаващия и до днес мониторинг. Като юрист знам, че правото и правосъдието са най-голямата опора на демокрацията – не нейни постижения, а нейна опора. Защото са предназначени да надживеят всяка една политика и всеки политик и да преведат гражданите и обществото безопасно през катаклизми и сътресения. Правото и правосъдието са последната и най-важна гаранция срещу тайните мечти на политиците, срещу популизма и произвола. Знам за обидата на колегите юристи, магистрати и адвокати от критиките на Европейската комисия в годишните и междинни мониторингови доклади. Не сме прави да се сърдим – напротив, това е признание към нас, че именно на юристите се разчита като гаранция за поддържане на правов и обществен ред. На юристите – не на правителствата, не на политическите партии. Политическата воля без правов ред е произвол и популизъм – меко казано.
Вече като еврокомисар няколко пъти се опитах да накарам колегите си политици да седнат на една маса, за да постигнат консенсус по три точки за радикална реформа в системата на правосъдието и вътрешните работи.
Консенсус, който да постигнат всички партии, след консултация с гражданите.
Този консенсус е неизбежен за успешна реформа на тези сфери. Той става все по-труден с всеки изминал ден. Все по-тежки стават обвиненията, все по-тежки думите, които си разменяме и все повече се отдалечаваме от територията на правото и правосъдието и се връщаме там, където никога повече не искаме да бъдем.
Мисля, че консенсусът става абсолютно необходим и спешен. Незабавно трябва да се започнат консултации с гражданите – само и единствено те трябва да кажат – колко от правата си са готови да ограничат или не и какво искат от системата на правосъдие и вътрешен ред в замяна. Също – как искат да контролират, че тези системи спазват така очертания обществен договор.
Предлагам вместо разговори за назначения, покровителства и услуги – да проведем този разговор с избирателите си. Те ще го оценят. Знам го от собствен опит.Не всички и невинаги са ме харесвали, но съм дълбоко благодарна, че са ме оценявали.
И още един „терен за разчистване”, за който искам да говоря. Скандалът с подслушванията показа поредният тревожен сиптом- че в силовите структури у нас все още властва разбирането, че процедурите, правилата, законът са инструменти, спрямо друга цел. Все още властва разбирането, че видите ли, ние си знаем кои са лошите, хващаме ги и натъкмяваме криво-ляво правилата, процедурите и законите така, че да успеем да накажем лошите. Този начин на мислене е фатален за модерната държава. Опасен, вреден и ерозира не само правосъдната система, а цялото общество. Трябва да е точно обратното – върховенство на закона означава, че всеки е невинен до доказване на противното, че никой не е над закона. И никой, ама никой, който и да е той, бил той министър на вътрешните работи или премиер не може да промени това според едноличните си виждания. В петата си година от членство в Европейския съюз се намираме в точката на ясното осъзнаване, че само правилата могат да ни спасят от самите нас. Че нямама нужда някой да ни надзирава и подслушва, за да си вършим работата , а имаме нужда само от правила. Всъщност в повечето сфери те са налице и работят благодарение на ЕС.
Наистина е време да се обърнем към сферите, в които ние, българите, трябва да направим реформите и нямаме готови модели. Образованието и здравеопазването също се нуждаят от консенсус за тяхното реформиране.
България няма време да опитва десни или леви модели в зависимост на какво правителство се падне неизбежността на реформата. Страната е малка и времето е малко. Нека намерим най-практичния модел. Сега. Като начало нека да признаем: образованието не е безплатно, не е качествено и не е достъпно. Говорете с всяка майка на две деца с доходи под средните и ще видите, че едва може да си позволи разходите, свързани с това, децата й да посещават училище. Време да се отървем от лицемерието и да решим заедно – платено или безплатно образование, как финансирано и.т.н. Въпросът със системата на преподаване, изпитване и оценяване бих предложила да оставим на професионналистите, но с ясен мандат за тотална промяна.
Аз лично симпатизирам на скандинавския образователен модел, но отново казвам, че е редно да се доверим на професионалистите. Но все пак ще си позволя да кажа и личното си виждане. Ако преди сто години грамотността се е означавало да четеш и смяташ, то в днешния век грамотност означава да владееш поне един чужд език свободно и да боравиш без затруднения с компютър. Всеки, който е търсил работа е наясно с това. Образованието също така трябва да се върне и към функцията си да възпитава, освен да обучава.
Каква държава, ще изградят утре граждани, знаещи химически формули, но незнаещи, че са граждани.
Иска ми се да възпитаваме граждани. Патриоти на България и Европа. Подкрепата за образованието означава и подкрепа за семейството и децата. За тези български европейци, които няма да си спомнят страната си извън Европейския съюз. Да завещаем добро образование е последното и най-важно, което това поколение политици може да остави на бъдещето.
Българският народ е оцелял чрез образование, ние сме хора, които, дори и да имаме малко го инвестираме в образованието на децата си. Да се върнем към същността си, за да сме сигурни в утрешния ден. Днес ние образоваме лекарите, които ще ни лекуват, съдиите, които ще ни съдят, полицаите, каито ще ни пазят и ще ни служат и министър-председателя, който ще ни управлява.
Европейския съюз прие Стратегия 2020 където образованието и науката имат ключова роля. Искам да видя България не само изпълняваща приоритетите. Искам да видя България водеща в тези приоритети след 5 години. Което означава, че трябва да се започне, утре, сега.
Сега е необходимо да се реформира и здравеопазването.
Тази сфера борави с две от най-важните неща в цивилизованите общества – живота и парите на гражданите. Европейски модели има достатъчно. Ще се изненадате, колко европейски проекти и предложения в тази сфера са правени през годините. Както и в много други области. Да ги изтупаме от прахта и да се захващаме за работа. Въпрос на желание. Тази реформа обаче, както и много други не може да стане без активното участие на лекарите и пациентите. Ще се върна към тъжните събития от последните дни не защото ми е приятно, а просто е пресен примерът. Стана кристално ясно, че реформи не се правят с полицейски средства и моралът не е в СРС-тата. Няма подслушване на света, което да замени личния стремеж да си вършим работата. Особено, когато за нея се плаща с обществени пари. Моралът и правилата са основата на успеха.Не можем да ги заобиколим нито със заклинания, нито с хитрост, нито с лъжи. Не може в петата година от членството ни в ЕС да не сме научили този най-важен урок.
През цялата си кариера на политик съм застъпвала европейското правило за отчетността в работата ни. Именно тя е гаранцията и качествения контрол, че сме свършили това, за което ни е наел работодателят ни. През целия период на преговори давах ежедневен отчет на всяка стъпка, на всеки преходин период и на всеки нов закон. При това, имайки предвид, че в периода на преговорите ние единствено и само се приравнявахме към това, което вече съществува като европейско право и практика. Сега България има възможност да влияе в процеса на изработване на законодателството, а аз не съм чула нито веднъж и един министър да обясни, какво е договорил в Брюксел. Не искам да бъда разбрана неправилно.
Критикувала съм и в качеството си на министър в две правителства, и в качеството си на еврокомисар. Критикувам защото искам промени, а не провали. И ще продължавам да го правя. Промените ги могат само хората. Индивидуализмът,който носим е движеща сила, ако имаме свобода и независимост при взимане на решения. Свободни професионалисти на всяко ниво, свободни от неграмотен и неписан контрол, свободни от сковаваща йерархия. Това ще е наистина новата граница на свобода. Но първо трябва да се съгласим, че искаме да сме силни и големи с обществото си. Интеграцията отвътре- това е цел. За европейската работихме 10 години, за вътрешната трябва да има също толкова сериозен план за следващите 10 години.
Благодаря ви.