За европейското доверие, гражданските права и политиката на правителството Агенция “Фокус” разговаря с Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика.
Фокус: Г-н Цеков изтекоха предварителни информации, че в междинния доклад на Европейската комисия ще се обърне внимание на България по две теми, които и Института за модерна политика остро критикува – подслушванията и т.нар. закон „Кушлев”. Вие сезирахте Брюксел със специален доклад по тези въпроси, каква е оценката Ви?
Борислав Цеков: Мисля, че това е само началото на европейските шамари за кабинета „Борисов”. Управлението на ГЕРБ, понесено на крилете на своята некомпетентност и недостатъчна ангажираност към ценностите на демокрацията, доскоро си въобразяваше, че може да върши всякакви безобразия у нас, а Европа ще посреща това с „Одата на радостта”. Няма такъв филм! Първоначалните обещания на ГЕРБ, за съжаление, се изродиха в една неевропейска политика – погазване на гражданските права, полицейско насилие и милицонерщина, откровена търговия с влияние, започваща от премиера и стигаща до последния герберски „гаулайтер”, мачкане на бизнеса. Всеки достатъчно информиран фактор е наясно, че европейският кредит на доверие в Борисов вече е на критичния минимум. От друга страна, вижте симптоматичното изявление на американския посланик Уорлик, който мълча откакто лъснаха скандалните разговори на властта. Той първо заяви, че гражданите са загубили доверие в държавата и после препоръча независима експертиза на записите. Преведено на български това означава – не ви вярваме! Добре е ако в доклада по „Правосъдие и вътрешни работи” Европейската комисия дипломатично отбележи, че ще следи за злоупотребата със СРС у нас. Това ще е гаранция, че няма да се допусне лошите практики от последните две години да продължат. Дебатите в Европейския парламент по темата показаха две много важни неща. Първо, Европейската народна партия не застана единно зад ГЕРБ. Това пролича дори от факта, че никой от „тежката артилерия” на ЕНП не взе думата, за разлика от либералите и социалистите. Наред с това евродепутатката Надежда Нейнски, която също е в ЕНП се разграничи от действията на правителството. Второ, тези дебати определено вече са повлияли на оценката на Европейската комисия за работата на българското правителство в средносрочен план.
Фокус: От ГЕРБ упрекнаха всички, които отнесохте темата с подслушванията в Брюксел, че едва ли не излагате държавата.
Борислав Цеков: С тази глуповата реакция управляващите наистина станаха за смях в Европа, защото демонстрират пълно неразбиране на членството в ЕС и на новата роля, която имат европейските институции в областта на гражданските права и свободи. От първата минута, в която влезе в сила Лисабонският договор и Хартата за основните права на ЕС спазването на правата на човека не е въпрос на вътрешната политика, който може да бъде потулен – правата вече са част от общоевропейската политика. Нима има наивници, които смятат, че във всички основни европейски столици вече не са наясно с ескалацията на полицейското насилие и масовото и безконтролно подслушване, включително за политически и частни цели у нас? Нищо не може да бъде потулено. С тези антиевропейски практики ГЕРБ хвърли срамно петно върху европейския авторитет на България. Единственият начин този срам да бъде поне отчасти отмит е да има широка и активна реакция на гражданското общество, на правозащитните структури, на възможно повече политически и обществени среди, която да покаже, че в България има общество, което зачита европейските ценности. Че в България има демократични сили, които категорично не смятат, че в една европейска държава полицията може да бие и да тормози; службите за сигурност да се ползват за политически цели, а гражданите масово да бъдат следени и подслушвани. Това е въпрос на ценности. И който не ги споделя, просто не е добър българин и европеец.
Фокус: Управляващите упрекват критиците си, че пригласят на организираната престъпност?
Борислав Цеков: Как не ги е срам? Това прелива чашата на всяка търпимост. Видяхте ли и тази сталинистка декларацийка, която ПГ на ГЕРБ направи – който бил „враг на ГЕРБ е враг на държавността”. Какво си въобразяват тези хора? Каква държава са те? Изключително съм възмутен от подобно нахалство и арогантност. Защото между нас, хората, които вече две десетилетия публично отстояваме демокрацията и гражданските права и хората в ГЕРБ има дълбока ценностна пропаст. Ще дам личен пример, а мнозина могат да намерят и свои лични аналози в него. Когато мен са ме арестували през 1986 г. за идеологическа диверсия, защото слушам Джон Ленън, Цветан Цветанов е бил снабдител в Държавна сигурност. Знаете къде са били в същото време Борисов, Красимир Велчев и тути кванти. Бихте ли ми посочили един човек ГЕРБ, който публично да се е борил за демокрация дори една минута от живота си преди или след 1989 г.? Няма такъв. Те са били от другата страна на барикадата, от страната на режима – на милицията, Държавна сигурност, партийни секретари или хрантутници на комунистическия режим. С кое право въобще си позволяват да раздават морал. И ще ми излизат някакви обществено анонимни евродепутати от ГЕРБ, които нямат гражданска и демократична биография, и арогантно ще слагат под общ знаменател всички, които имаме обосновани и принципни критики срещу това управление, твърдейки, че едва ли не сме пригласяли на престъпността. Това е пълно безобразие. За разлика от такива анонимни хора, които са се крили в прахоляка и пак казвам – една минута не са се борили демокрация и граждански права – много от нас, макар и съвсем млади, сме го правили. Кой със статия, кой с борба за честни избори, кой с участие в граждански каузи. Има и нещо друго. Аз критикувам безобразията на това управление, така както съм критикувал безобразията и при управлението на НДСВ, когато бях в парламента. Защото защитавам кауза и принципи. А не партийно мишкуване. Архивите са живи. За какъв политически морал ще ми говорят партийците на ГЕРБ след като не смеят да шукнат и така са съучастници в скандалите с Мишо Бирата, покровителството на контрабанда и милиционерщината? И накрая да попитам риторично – има ли по-голямо национално предателство през последните години от изявлението на Цветанов в Брюксел, че България не била заслужавала членството си в ЕС? Да, Цветанов и цветановци нямат никаква заслуга за членството в ЕС, но кой им дава морално право да унижават къртовския труд на стотици компетентни и почтени експерти, управленци и законотворци, както и енергията на цялата нация, които направиха възможно членството в ЕС.
Фокус: Шефът на ДАНС подаде оставка, създаден бе БОРКОР. Какво следва оттук според Вас?
Борислав Цеков: Както каза известният анализатор Кънчо Стойчев – „зелето втаса”. Каквото и да става, обратното броене за ГЕРБ вече набира скорост. Целият въпрос е, че ГЕРБ насади много агресия и реваншизъм. В самозабравянето си те стигнаха дотам, че като китайския диктатор Мао Цзедун обявиха, че държавата започва от тях и се опитаха да омаскарят всичко преди тях. Не бива обаче да се допуска реваншизъм с обратен знак, когато ГЕРБ падне от власт. Това ще продължи да връща страната назад.
Фокус: Смятате ли, че ще се стигне до отстраняване на министър Цветанов, както някои тълкуват избирането му за шеф на предизборния щаб?
Борислав Цеков: Няма никакво значение вече. Цветанов няма политическо бъдеще в една нормална европейска държава. Както излезе от нищото преди няколко години така и пак ще потъне в прахоляка след известно време. Е, като падне политическият чадър над него, ще трябва дълго да обяснява пред инстациите как така забогатя внезапно. Така става винаги с политическата съдба на хора, които нямат зад себе си биография на активни граждани. По-важното е, че цветановщината като управленски манталитет, некомпетентност и арогантност е вредна за България. Идва времето, когато все повече модерни хора, които искат да живеят в държава, управлявана от интелигентни и способни хора, ще се самоосъзнаят като сила. Не може на петата година от членството в ЕС в политическите дебати да няма и дума за иновации, за икономика на знанието, за алтернативни енергии, за модернизация на здравеопазването и образованието. А да тънем в тинята на ялови полицейски операции и разчистване на сметки, родени на улицата в ранните години на прехода. На тази партийна параноя, която избуя особено при управлението на Борисов и ГЕРБ трябва да сложим край. Време е да говорят университетите, а не милиционерите.