Институтът за модерна политика представи пакет от предложения за промени в законодателството за специални разузнавателни средства (СРС) по време на дискусията, организирана днес от парламентарната подкомисия за контрол върху използването на СРС. Целта е да бъдат повишени гаранциите за личните права на гражданите както на законово, така и на оперативно ниво.
Пълният текст на законодателните предложения на ИМП
Председателят на ИМП Борислав Цеков подчерта настояването на да се създаде независим орган за контрол върху СРС, който е вън изпълнителната власт и се избира от парламента след публични консултации с организациите на гражданското общество. „Същевременно, от ключово значение е дейността по прилагане на СРС (извън тези прилагани от Националната разузнавателна служба и от военното разузнаване) да се осъществява от специална агенция, извън структурата на МВР и ДАНС, която е пряко подчинена на министър-председателя или на министъра на правосъдието. Нейният ръководител да се назначава по модела на споделената отговорност, както е при назначенията на главен прокурор и ръководителите на върховните съдилища. В случая ИМП предлага ръководителят на тази агенция да бъде назначаван по предложение на министър-председателя с указ на президента на Републиката”, заяви Борислав Цеков. Това според ИМП се налага от острия дефицит на доверие към нереформираното МВР.
Владимир Дончев от Консултативния борд на ИМП изтъкна, че е необходимо бюджетът за СРС да бъде публичен и изрично вписан като отделен ред в бюджетните закони. Той подчерта, че трябва да се въведе законово задължение да бъдат уведомявани гражданите, които са подслушвани и проследявани, но е установена престъпна дейност, за да могат те да търсят обезщетение по съдебен ред, ако е допуснато закононарушение. Важно е също да се редуцира броя на престъпленията, при които могат да се използват СРС и броят на заявителите, изтъкна Владимир Дончев. 
Програмният директор на ИМП Здравка Кръстева заяви от своя страна, че паралелно с промените в Закона за специалните разузнавателни средства да се инициират промени в Закона за електронните съобщения, с които да се изравни законовата защита на трафичните данни с тази на съдържанието на комуникациите. Така ще се преодолее противоконституционния характер на сега действащите норми за използването на данни от трафика на съобщенията. „Понастоящем, кръгът на престъпленията, при които могат да се използват трафични данни е разширен извън тежки престъпления в нарушение на чл. 34 от Конституцията, който допуска изключения от принципа за неприкосновеност на тайната на кореспонденцията и съобщенията само за разкриването и предотвратяването на тежки престъпления. В тази посока е и практиката на Съда в Страсбург”, подчерта Здравка Кръстева. 