Здравка Кръстева, юрист:
Не съм привърженик на самоцелната ефектност на крайните думи. Тези по-горе, обаче, ми се струват точни, за да опишат значението на приетите вчера от парламента изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Без дискусия, тихомълком Народното събрание:
Първо, забрани на гражданите да протестират пред сградите на Парламент, Правителство и Президент.
И второ, забрани твърде навременните протести като задължи гражданите да искат разрешение най-малко 72 часа по-рано. (Забавно, нали? Все едно народните избраници са решили да проверят старата максима „Всяко чудо за три дни”)
Още нещо, за да допълня щрихите на тази неособено симпатична картина. Текстът на законопроекта е внесен ноември, миналата година и така и не е публикуван на страницата на Народното събрание. Разпределен е на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, а нейните заседния са закрити, стенограми не се публикуват. От октомври 2009 на страницата няма публикувани и доклади по законопроекти.
Изглежда никой не се дава сметка, че се урежда материя, засягаща фундаментални граждански права като правото на мирни събрания и свободата на изразяване и така и не се стига до разглеждането на законопроекта в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Можем само да гадаем дали тогава щеше да има реална дискусия за това колко далеч бе досега действащия закон от европейските стандарти за правата на човека и как да бъде променен, за да ограничи недопустимата намеса на властта при мирни протести на хората. Вместо такава дискусия, приетите поправки поставят въпроса: смутители на обществения ред ли са активните граждани според българските власти?