Правомощията на президента са достатъчно, но не се използват. Това мнение изразиха в интервю за ТВ “Европа” юристите Борислав Цеков и Емил Георгиев. По думите им президентът има изключително много правомощия, важното е да съумее да ги използва правилно.
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
Водеща – Защо промените в Конституцията се правят на парче?
Емил Георгиев – Има едно решение на Конституционния съд (№3), което казва че всички промени, засягащи държавното устройство, могат да бъдат правени само от Велико народно събрание. В този смисъл и правомощията на президента и съдебната власт, както мястото на следствието и прокуратурата в нея са все в прерогативите на ВНС.
Водеща – Това означава ли, че никога няма да направим т.нар. „президентски промени”?
Емил Георгиев – Все някога ще се стигне до консенсус в обществото и политическите сили, че трябва да се свика това ВНС, което да премахне тази тежка процедура по промяна на Конституцията чрез Велико народно събрание. Но в момента аз не виждам причина да се разширяват или намаляват президентските правомощия. Някои казват, че президентът нямал власт, бил само представителна фигура. Това далеч не е така. Президентът има изключително много правомощия. Това, че досегашните президенти не успяха да ги използват правилно и да упражнят властта си в пълна степен е техен проблем, а не проблем на Конституцията.
Борислав Цеков – Има и нещо много важно, което досега нашите президенти при всичките им добросъвестни усилия не са прилагали добре. Това е комуникационната власт на президента. Държавният глава, така както е замислен в условията на парламентарното управление, e онзи фактор на общественото мнение и държавната система, който може да върне в правилния коловоз институциите, когато те напускат европейския дневен ред, общите цели на нацията. И той има, ако щете, възможността да се обръща директно към нацията, към парламента. Това не са онези новогодишни обръщения от времето на Тодор Живков. Говорим за ясни, политически, фокусирани теми на деня. Това, което президентът може да търси като съчетаване на разнопосочните интереси на партиите, да консолидира усилията на институциите. И най-важното – да бъде онзи външнополитически фактор, който представлява България. Президентската институция трябва да има една нова роля в едно разделено общество, каквото е днешното в България.
Водеща – Има един друг момент – един депутат се избира с 15 000 гласа и има право на законодателна инициатива. А един президент, зад който стоят повече от 1.5 млн. гласа, няма право, а и дори ветото му е много условно, защото парламентът, ако реши, ще пренебрегне ветото.
Емил Георгиев – Във всеки случай трябва да имаме предвид, че тази комуникационна власт, за която говори Борислав Цеков, е нещо много важно. Така че липсата на директна законодателна инициатива лесно може да бъде преодоляна, ако президентът правилно използва своята комуникационна власт. Той винаги може да създаде група от народни представители, които да разберат разумността на предложението, което той има в законодателен план, и да го внесат от свое име. Това не е никакъв проблем. Това е въпрос на инициатива на президента, а не толкова пропуск на Конституцията. Нещо, което е сериозен пропуск на досегашния президент – той не използва ресурса на Консултативния съвет по национална сигурност. Ето ви място, където може да правите политики, да променята политики и да внушавате необходимостта от промяна на един или друг закон.
Водеща – Защо харчим ресурс за избори, за да избираме пряко държавния глава, а да не вземем опита на някои държави, в които президентът се избира от Народното събрание.
Борислав Цеков – Защото така се прави в онези парламентарни системи, където президентът има засилена представителна и символична функция. Нашата Конституция е създадена с идеята, че президентът няма да е само декоративната фигура, а ще бъде онзи балансьор между институциите, като институцията, която е призвана да съчетава усилията на останалите, не само в условия на криза, но и тогава, когато има остри обществено-политически конфликти или социални конфликти. Не може един президент, избран само с вота на парламента, да има тази морална сила, морална власт, на която да се опре, и да върне държавния дневен ред там, където му е мястото.