Социологът д-р Венелин Стойчев, Институт за модерна политика, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Стойчев, „скритата кандидатура” на Меглена Кунева за президент вече стана явна. Някои коментатори прогнозираха, че основният въпрос на предстоящите президентски избори ще е дали президентът да е мъж или жена. Съгласен ли сте с тази теза?
Венелин Стойчев: Нормално е да се водят разговори за пола на кандидатите, преди да са заявени тезите, ценностите, идеите, които те защитават. Ако имахме червенокож кандидат, негър или азиатец, хората щяха да обсъждат цвета на кожата, защото това са най-видимите различия. Вярвам, че с развитието на кампаниите, както журналистите и коментаторите, така също и гражданите, все повече ще се интересуват от конкретните идеи на претендентите, а не от белези, които имат малко общо с работата на президента. Защото има изключително важни теми в сферата на сигурността, в сферата на взаимоотношенията между институциите и външната политика, по които трябва да проведем сериозен експертен и обществен дебат. Такива са например темите за европейската система за сигурност, за правната регулация на частните армии и частните затвори, за регламентираната конкуренция между различни доставчици на сигурност, за признаването на правото на сигурност като основно човешко право и т.н. Лично аз се надявам, че предстоящата президентска кампания е отличен повод за започването на подобни разговори.
Фокус: Меглена Кунева заяви, че ще бъде надпартиен президент. Смятате ли, че хората все още вярват в подобни фрази, защото много чисто партийни фигури се заявяваха като „надпартийни” и издигнати от гражданското общество?
Венелин Стойчев: Разбирам много добре какви са мотивите на онези избиратели, които нямат доверие нито в политическите партии, нито в политиците. Много граждани чувстват, че техните интереси не са защитени и не са представени в управлението. Това са и причините много кандидати, особено когато става въпрос за кметски избори, да си слагат етикет на „надпартийност”. Аз бих разделил въпроса на две. От една страна „политика” у нас ще остане мръсна дума дотогава, докато политиката продължава да е просто властване, налагане на нечии частни интереси чрез ресурсите на държавната администрация. Когато гражданите бъдат убедени, че чрез политиката се защитава общият интерес, че се гарантира общото благо, тогава и политическите партии ще бъдат приети като инструменти за обществено развитие. От друга страна, винаги мажоритарните избори, каквито са изборите за президент и за кмет, предполагат много по-голяма тежест на личността на кандидата, на личния му опит, биография, умения, воля, знания и контакти.
Меглена Кунева е първият български кандидат за президент, който преди да стане президент, а не след това заявява своята надпартийност. Всички досегашни президенти са разчитали на партийна подкрепа. Меглена Кунева има куража да разчита на подкрепата на гражданското общество. Това означава, че тя ще трябва да отговори на много по-строги изисквания за прозрачност при работата си, прозрачност при финансирането на кампанията, при определянето на приоритетите и целите на кампанията.
Фокус: Изследвания на общественото мнение у нас показват надигаща се вълна на евроскептицизъм. Как ще се отрази това на кампанията на Меглена Кунева? Изглежда много хора смятат влизането ни в ЕС за грешка?
Венелин Стойчев: Скептични настроения винаги са съпътствали изграждането на Европейския съюз още от възникването на идеята за обединение на Европа. В момента има вълна на скептицизъм в почти цяла Европа. Нямам специално проучване по въпроса, но имам основания да очаквам, че у нас много хора са разочаровани, защото ние все още нито участваме пълноценно в правенето на европейските политики, нито успяваме да използваме разумно инструментите, които членството ни предоставя. Образно казано, ние вече сме допуснати до състезанието, но вместо да влезем на терена и да играем мача, седим край тъч линията и се обясняваме на страничния съдия. Затова по много теми ни присъждат служебни загуби – като почнем с мониторинговия доклад по правосъдие и вътрешен ред, минем през Шенген и свършим със структурните проекти.
Затова днес са ни нужни политици, които разбират европейската игра. Политици, които разбират езика на световната политика. Играли са вече мача, могат да влязат на терена и да спечелят победа за България. Когато започнем да печелим победи, тогава и евроскептицизмът ще си отиде. Това няма да стане с приказки. Става с работа.
Фокус: Вие самият сте част от Инициативния комитет, който номинира Меглена Кунева за президент. Защо се включихте?
Венелин Стойчев: Поради две причини. Първо, защото Меглена Кунева е сред малкото български политици, които успяват не просто да слушат, а да чуят експертно мнение, да го разберат и след това да го превърнат в конкретна политика. Меглена Кунева има рядката способност да превръща и най-сложната реформаторска задача в конкретен план в пет стъпки, с ясно изписани срокове, отговорници и система за мониторинг и оценка на свършената работа. Второ, ако мога да си позволя военна терминология, защото Меглена Кунева е като „умна ракета” – повечето политици у нас печелят избори с едни обещания и намерения, но в хода на управлението целта им бяга и улучват мишени, които са съвсем различни от тези, в които са се прицелили в началото на мандата. „Умната ракета”, веднъж прихванала целта, след това я преследва докрай. Така и Меглена Кунева умее да се фокусира върху конкретни задачи и да ги преследва дотогава, докато не ги разреши. Аз вярвам, че това са изключително важни качества за един президент и затова се включих в Инициативния комитет, който призова Меглена Кунева да приеме номинацията за президент.