Борислав Цеков за в. “Стандарт”
Първият сериозен кандидат за президентския пост вече официално е терена. Факт е, че всички социологически сондажи, без оглед на методики и нюанси, сочат, че Меглена Кунева е сред първите трима претенденти. Заедно с бъдещите кандидати на ГЕРБ и на БСП. Останалите очевидно ще участват на олимпийския принцип. С изключение на ДПС, които ще търсят шампионски вариант.
Вече лъснаха и първите страхове и неврози на политическия терен. Дълго се говореше, че дори и при очевидния спад в доверието към управляващите, не се очертава алтернатива. Е, очевидно вече се появи. Това се вижда не просто по данните от допитванията, а и по яростната реакция на статуквото. Особено на марионетките на олигархията. Вижте глашатаите, вижте и кои са трибуните, от които сипят фалшификати, спекулации и клевети, за да подредите пъзела.
Уникалното е, че за първи път в президентски вот силен кандидат залага изцяло на гражданското начало като политическа формула за участие. Не за да отрече партиите, а за да мобилизира гражданската енергия отвъд тях. Онези, които се опитват да правят паралели с примери от близкото минало грешат. Да, вярно е, че Георги Първанов беше издигнат от инициативен комитет за втория си мандат. Но истината е, че това не беше чисто гражданска инициатива, защото зад нея стоеше мощната партийна структура на БСП и включваше изцяло леви обществени фигури. Докато при Меглена Кунева е обратното – тя се опира на граждански мрежи. По-аморфни, но достатъчно автентични и ефективни. И заедно с това гражданската й подкрепа е истинска палитра – от десни, либерали и центристи до леви. Някой казват – ама насред тази плеяда има и неколцина емблематични представители на управлението на НДСВ. Естествено, че ще има. Обратното не би било честно. Вижте им обаче биографиите и достиженията извън партийното битие – те са достатъчни за да опровергаят всеки, който иска да им татуира само партийна емблема на челото.
По-забавна обаче е паниката, която разтресе някои партийни водачи – не било ясно кой стоял зад Кунева. И се заредиха фантастики всякакви – от президента Първанов, през останалата в миналото тройна коалиция, до международното положение. Всички те са толкова верни, колкото е вярно, че Иван Костов напълно се е провалил като премиер, а Мартин Димитров е обикновена маша на Джордж Сорос. Тоест въобще не са верни! Но пък трябва „да влезем в обувките” на Синята коалиция и да ги разберем. Те са в доста двойнствена позиция, която вероятно причинява партийна невроза – крепят властта, но говорят срещу нея. Не са гласували нито веднъж „против” този кабинет. Прав е Бойко Борисов да им се сърди. Когато си избрал едно правителство и имаш цяла камара заместник-министри и висши назначения в него, е доста лицемерно да театралничиш с опозиционен блясък в очите и в същото време да се правиш, че не знаеш къде е червеното копче на пулта за гласуване.
По-важно от страховете и неврозите на този или онзи, поне според мен, е да говорим какъв президент искаме, каква визия за страната трябва да олицетвори бъдещия държавен глава. Аз, например искам президент, който не е подчинен на партийна централа. За да бъде свободен да повдига стратегическите въпроси на нацията, а когато е нужно и да поставя пръст в управленските рани. Не президент опозиционер или „талибан”. А държавен глава, който обединява и хората, и партиите около реформаторския курс на държавата. Искам президент, който буди уважение в чужбина и говори езика на световната политика не просто като граматика. И който е способен да привлича чуждите инвеститори.
Има ли правомощия за това? Предостатъчно. Стига да не бъдат сричани като в записки на не особено талантлив студент.