За политическото номадство и Закона за политическите партии, Агенция „Фокус” разговаря с Борислав Цеков, директор на Института за модерна политика.
Фокус: Г-н Цеков, как си обяснявате това явление – „политическо номадство” и от кога датира от този парламент или от по-рано?
Борислав Цеков: Винаги е имало разцепление в парламентарни групи, но ако има разлика в днешния парламент в сравнение с предходни, това е, че групите се цепят не на политическа или идейна основа, не на базата на някакви различия в политиката, а по конюнктурни причини. В повечето случаи се създава усещането, че било управляващите, било по-големи партии, буквално пазаруват такива депутати, за да разбият съответните парламентарни групи.
Фокус: Смятате ли, че трябва да се промени Законът за политическите партии и ако трябва как?
Борислав Цеков: Има нужда да се промени практиката на Министерство на финансите да определя субсидията за политическите партии не на партийна основа, а на базата на отделен депутат и да се смята, че субсидията следва депутата. Това не е било преди – това е изобретение на днешните управляващи и мисля, че то показва интересите на онези, които търсят разширяване на това явление. Аз смятам, че в този парламент номадството придоби такива сериозни мащаби и то безпринципното номадство поради ясния интерес на управляващите, които нямат мнозинство и търсят да сглобят, аритметично с цената на всичко подобно парламентарно мнозинство, което да подкрепя правителството.
Фокус: С четири милиона лева повече трябва да получи ПП ГЕРБ, какво показват вашите анализи и редно ли е да ги получи управляващата партия?
Борислав Цеков: Това не е редно. Аз съм един от авторите на Закона за политическите партии в неговия първоначален вид и тогава се предвиждаше субсидиите да следват партията и само ако партията има парламентарна група, да получава такава субсидия. За съжаление, предходният парламент и сегашният направиха промени, които доведоха до това управляващите да могат да си пазаруват независими депутати, защото Министерство на финансите предоставя субсидията на отделен депутат, а не на партията, за която са гласували избирателите.
Фокус: Защо трябва да е обвързана държавната субсидия за партиите с минималната работна заплата?
Борислав Цеков: Зад тази идея стои много здрав смисъл от гледна точка на това на това, че повишаването на минималната работна заплата е свързано с подобряването на общото състояние на икономиката. Като критерий за добро управление партиите – да ползват по-висока субсидия, когато се вдига минималната работна заплата, но за съжаление, последното повишение на минималната работна заплата съвсем не е свързано с икономическите индикатори, то е на практика предизборно. Това пак поставя под съмнение подобно обвързване на партийните субсидии с минималната работна заплата. За съжаление, ГЕРБ изкористиха този принцип с тяснопартиен интерес.
Фокус: Как се отнасяте към идеята да се премахне тази обвръзка между минималната работна заплата и субсидията на партиите?
Борислав Цеков: Като гледам колко безпринципно подхожда ГЕРБ смятам, че трябва да се премахне.
Фокус: Смятате ли, че сега в 41-ото НС това явление – политическо номадство е добило своеобразен връх?
Борислав Цеков: Не само връх, но то се и изроди. Винаги е имало разцепление на базата на някакви разцепления в политики, кажете ми тези, които напускат групите си в сегашния парламент и се присъединяват било към ГЕРБ, а някои и към БСП, какви политики са защитавали, какви закони са внасяли и въобще някой беше ли им чувал имената преди да се отцепят от тези партии и как сръчно се присъединиха към управляващите, за да им сглобят мнозинството. Това е най-уродливият от това гледище парламент. Има една единствена причина това да е така – това, че избирателите не дадоха мнозинство на ГЕРБ и затова те искат да си набавят мнозинство
по втория начин.
Фокус:Как е решен този проблем?
Борислав Цеков: Никъде няма съществени ограничения в развитите демокрации, защото депутатите имат свободен мандат. Тоест те не могат да бъдат зависими нито от партиите, нито от идеите заради, които са ги избрали и това е голямата разлика между феодализма и демокрацията. При феодализма е имало така нар. императивен мандат, когато регионът или съсловието са могли да отзовават депутати и депутатите е трябвало да изпълняват единствено преките поръчения на тези, които са ги изпратили в парламента. При демокрацията и в развития свят, депутатът представлява цялото общество и е свободен в съвестта си и в гласуванията си. В някои държави обаче има ограничения за депутатите един депутат да може да се присъединява към различни парламентарни групи. В една единствена държава – Португалия на конституционно ниво е създаден механизъм за депутатите, които напускат парламентарната си група да бъде свързано с предсрочно погасяване и на правомощията им на депутати.
Фокус: Вие настояхте за промяна в механизма, по който действа Министерство на финансите, а не в промяна на закона, защо?
Борислав Цеков: Това не произтича пряко от закона, това е творчество на Дянков.
Фокус: Защо е така?
Борислав Цеков: Законът за политическите партии предвижда ясни критерии за субсидия, която се предоставя за политическа партия на базата на получените гласове, а това, което прави в последно време Министерство на финансите – да раздава на калпак, е наистина въпрос на една инструкция и подзаконов акт на Министерство на финансите за начинът, по който разпределя държавната субсидия. Ако се търси решение на проблема, най-лесно е да се направи там – с един подпис на Дянков, само че те нямат интерес да го направят, защото това е начинът ГЕРБ като открадне депутати да си сглоби мнозинство.
Фокус: Как се отнасяте към идеята на ДСБ да се създаде комисия, която да се занимае с проблема за субсидиите на независимите депутати?
Борислав Цеков: Оценявам идеята като всяка идея, която идва от Иван Костов и от ДСБ – всичко може да се реши с един подпис на Симеон Дянков, но те не искат промяна от Дянков, а искат комисия, за да се забатачи проблемът.
Фокус: Как бихте коментирал изказването на премиера Бойко Борисов – моите кучета са като българите, трябва здраво да се държат?
Борислав Цеков: Това изявление издава не само невежеството на премиера, но бих казал това е помиярско мислене. Само това бих казал за човек, който оприличава българския народ на своите кучета.
Фокус: Във „Фейсбук” вече има инициатива – 5 юли „Ден без Бойко Борисов”, вие бихте ли се присъединил и какво мислите за нея?
Борислав Цеков: По-скоро бих се присъединил към инициативата „България без Бойко Борисов”. Смятам, че не е далеч времето, когато моделът Бойко Борисов ще остане далеч в миналото и то като един от най-омразните периоди в обществото, в който държавата настина стигна едно дъно.