Анализите на парламентарния живот у нас, които Институтът за модерна политика провежда системно през последните две години, доказват, че политиката на управляващите следва ритъма на тангото. Но наопаки – на всяка прогресивна инициатива съответстват поне две, които връщат обществото назад. Така добрите практики, въведени благодарение на политическата воля на парламентарното ръководство са застигнати, обезценени и удавени от мощната вълна на нерегламентиран лобизъм, откровени фалшификации в Държавен вестник, дискриминационно и корупционно нормотворчество. Макар и създаването на публичен регистър на нещатните сътрудници към парламента, качването на сайта на разпечатките от гласуванията на депутатите, публикуването на протоколите от заседанията да представляват по принцип чудесни инициативи, то тези инициативи остават само с декоративен характер и не допринасят съществено за по-голямата прозрачност на парламента.
Анализите на Института за модерна политика открояват ясна тенденция на „потъмняване” на законодателството[1]. През последните две години са регистрирани 87 случая на „сиво” законодателство, а напоследък се появиха и примери за откровено корупционно, „черно” законодателство, което сериозно ощетява общия интерес за сметка на нелегитимни частни цели. Типичен пример за „черни” закони са готвените промени в Закона за концесиите и Закона за БЧК[2].
Но ако в началото на мандата на ГЕРБ хаосът в законодателната програма на управляващата партия можеше и да се оправдае с липсата на политически опит, липсата на експертен потенциал, необходимостта да се вземат спешни антикризисни мерки, то днес, по средата на мандата, подобни оправдания няма как да звучат убедително. Обратно – става ясно, че този законодателен хаос не е периферна, съпътстваща характеристика, а основна конституента на провежданата политика. Още от есента на 2009 г. Институтът за модерна политика алармира за парламентарни девиации, които влизат в остро противоречие с принципите за добро управление и накърняват основни граждански права. Както тези предупреждения, така и констатациите на други правозащитни и мониториращи организации у нас и в чужбина бяха неглижирани с обяснението, че трябва да се вземат спешни мерки и да се бърза за догонване на изтървани срокове. Но прибързването нито в парламентарната дейност, нито в изпълнителната власт не може и не бива да става чрез потъпкване на основни граждански и човешки права, чрез потъпкване на принципите за добро управление, чрез погазване на Конституцията на Република България. Подобно прибързване е като да пуснеш синия буркан на служебния автомобил, защото закъсняваш за среща и да започнеш да преминаваш на червен светофар, да караш по тротоара, да минаваш през алеите, градинките и парковете, потъпквайки тревата, цветята, децата и майките им. Накрая, вместо да платиш неустойка за закъснението от 10 лв., ще нанесеш щети за 100, за 1000, 10 хиляди, ако не броим човешките съдби. В модерния свят успешна политика не се прави с прибързване, с каране в „специален режим”. Модерна политика се прави с планиране, с разум, с предвидливост и предвидимост. Конституцията, гражданските права и принципите на добро управление не са просто нормативна кана, от която може да се изтръгне съдържанието на провежданите политики. Защото ако разбием тази кана, самите политики ще се разлеят на пода и ще се изгубят като съдържание. Колкото и неистово управляващите да твърдят, че не е така, в модерния свят никоя политика няма собствена форма, отвъд тази, които й придават конституцията и законите.
Но ако липсата на опит и липсата на експертиза при управляващите не дават задоволително обяснение на системните парламентарни девиации, то тогава как да си обясним лавинообразно засилващия се законодателен хаос? Ако една политическа партия представлява даден консолидиран граждански интерес, то тогава този интерес би наложил и строги рамки върху законодателните инициативи на тази политическа партия. Такава политическа партия би се нуждаела от подкрепата на своите гласоподаватели и затова би отстоявала интересите им. Анализът на профилите, мотивите и ценностите на гласоподавателите на всяка политическа партия у нас, възникнала като гражданско движение – и СДС, и НДСВ, и ГЕРБ и др. – показва, че всъщност тези партии са подкрепяни от хора с противоречиви, несъвместими, конфликтни интереси, ценности и убеждения. Гласуването за политическо движение е като гласуването за Снежанка – понеже никой не я е виждал на живо, всеки знае, че е прекрасна, но си я представя по различен начин – за едни е блондинка, за други е миньон, за трети говори френски. Проблемът е, че след изборите осъзнаваш, че не ми ти била Снежанка, най-ми била Снежната Кралица. Поставени в подобна ситуация, управляващите имат два пътя – или да си признаят, че нямат Снежанка и по този начин рязко да изгубят обществена подкрепа, защото разочарованието между мечтите и действителността е убийствено, или да постъпят като Малкия Принц – да нарисуват сандък с дупки и да обявят, че овцата, Снежанка, там кой за каквото си е гласувал, е вътре в сандъка. Сегашните управляващи не искат да разочароват никого. И ако по дефиниция законодателният процес представлява нормативна регулация по мярата на актуалните обществено-политически задачи, то изготвянето на премяната, която да е по мярата на Снежанка, когато тя е затворена в сандъка или изобщо я няма, се превръща в проблем. Защото без предмет за правна регулация (консолидиран обществен интерес, който се нуждае от нормативно опосредяване), нормотворчеството се свежда до идеологически процес, където не може да има приоритети, критерии за ефективност, качество на продукцията. С две думи – парламентарната практика плътно следва теорията на парламентаризма и опредметява всички опасения, които екипът на Института за модерна политика публично споделя вече две години…
[1] За целите своя мониторинг Институтът за модерна политика използва следните работни дефиниции: а) „прозрачно законодателство“ – което отговаря на европейските стандарти и гарантира ефикасно правата на гражданите и свободата на икономиката; б) „сиво законодателство“ – което урежда частни, корпоративни и лични интереси на отделни депутати и свързани с тях лица и групи или въвеждат прекомерни регулации в ущърб на свободата на стопанската инициатива и гражданските права; в) „черно законодателство“ – което създава корупционни предпоставки и уврежда значими обществени интереси.
[2] Виж. Позицията на ИМП по повод двете години от мандата на ГЕРБ.