д-р Венелин Л. Стойчев, член на Консултативния борд на ИМП
На нарочна пресконференция Предизборният щаб на управляващата партия представи 47 свои кандидати за кметове. Не, бяха 48. 47 плюс кмета на Каварна. Значи 48. Близо 50. Но без кмета на Сливен и този на Врана. Засега. После ще видим. Както и да е. Важното е, че започва предизборният рицарски поход.
***
Нали никой не си мисли, че шлемът на западноевропейския рицар, който покрива цялата глава, по-добре предпазва рицаря от нараняване с хладно оръжие? Целта на шлема е най-вече да скрие очите на рицаря. Но не от чужд меч, а от чужд поглед. Защото който види очите, ще узнае името. А името е същност. Който знае името, владее същността. Между другото, от там идва и козируването, „отдаването на чест”, – не се козирува без шапка в Европа, защото шапката символизира шлема, а козируването символизира повдигането на забралото на шлема и откриването на очите – по този начин рицарят доброволно предава името си, същността си, в ръцете на своя владетел, демонстрирайки безпределно доверие.
***
За разлика от рицарите, Петкан няма своя същност. Затова и името му не е израз на нещо вътрешно, а отразява ситуативния характер на запознанството му с Робинзон Крузо – понеже се срещат в петък, се казва Петкан.
Петкан може и да си няма собствено име, но рибите, които той лови си имат имена. За Робинзон Крузо те всички се казват „риба”. За Петкан обаче те не може да се казват всички „риба”. Те трябва да са туна, сьомга, моруна, риба-меч, тилапия, снапър…
Но, ако все пак Петкан прави разлика между видовете риба, то за един ескимос е немислимо да нарича всички кучета от своя впряг на името на вида „сибирско хъски”. Всяко отделно куче си има свое лично собствено име. Ескимосът може да не знае точния брой на кучетата си, но веднага ще разбере, ако някое от трийсет и двете е неразположено, наранило си е предна дясна лапа или очаква малки. Ескимосът не може да ранжира кучетата спрямо различни абстрактни признаци – например, да ги подреди по цвят, по възраст, по пол, по тегло. За него всяко куче е уникално.
Ескимосът, овчарят, краварят не мислят абстрактно. Те мислят конкретно. Мислят предметно. И се оправят с живота. Точно като онова амазонско племе, което няма думи за числата. Ескимосите не могат да разберат, че имат около 63 думи за сняг. Защото няма абстрактната дума „сняг”, която да съдържа 63 подразновидности. За сметка на това имат „мокър сняг”, „вчерашен сняг”, „сняг, по който не е минавала бяла мечка от три часа”.
***
Структурата на езика е структура на мисълта. А структурата на мисълта е структура на света. Колкото по-прост е светът, толкова по-предметно е мисленето. Сложният свят налага, изисква, развива сложно, абстрактно мислене. Колкото по-сложен, по-многообразен, многомерен, разнороден, диференциран е светът, толкова по-трудно е той да бъде разбран, а без разбиране трудно се осъществява човешко действие. Разбирането на сложен свят изисква абстрактно мислене. Най-сложни от всички известни ни общества са модерните. Защото те сами непрекъснато поддържат, възпроизвеждат и акселерират темповете си на промяна и вътрешна диференциация. Затова социалната регулация на модерните общества изисква абстрактни, формални, общи, универсални социални регулатори. Модерната политика е базирана на формални, абстрактни принципи. Колкото по-модерно е едно общество, толкова по-абстрактно е мисленето на неговите обитатели. И обратното.
***
На нарочна пресконференция Предизборният щаб на управляващата партия представи 47 свои кандидати за кметове. Не, бяха 48. Близо 50. Както и да е.
От номинираните половината са кметове в момента, депутати и областни управители. Почти половината. Малко по-малко от две трети. 28 са кметове. Добре, който иска да си го сметне там нещо. Това не е важно. Важни са имената. Трите имена. И ЕГН. Шегичка. Например, Данчето. Всички я знаете. Но за нея – по-късно. Или Миро. Миро… Как точно му беше фамилията? Не са важни и имената (има ги в списъка, заедно със снимка). Важни са хората. Всички са личности. Всички имат своя история. Своя съдба. Някои са напуснали други партии. Някои са били подложени на натиск. Някои натискат правителството да реши проблемите на общините им. Но това са конкретни хора. Да се говори за тях в абстрактни категории би било проява на неуважение.
***
Какви абстракции? Каква модерност? Какви пет лева?