На 29.01.2010 година повече от 150 души – политици, общественици, представители на академичната общност и медиите, студенти и граждани уважиха с присъствието си премиерата в хотел “Радисън” на книгата на Аспарух Панов “СДС и НДСВ – героите и жертвите на прехода”, организирана от Института за модерна политика, заедно с Либералния институт за политически анализи и издателство “Изток-Запад”.
Книгата бе представена от Красен Станчев, Станимир Илчев и Борислав Цеков.
Ето и пълният текст от словото на Борислав Цеков, с което се откри събитието:
“Във време, когато фалшиви пророци – медийни и политически – въздигнаха невчесаните улични страсти и кръчмарския език едва ли не в норма на политическо говорене и поведение; когато некъпаните силуети на ретроградието се зъбят не само от кьошетата, но и амвоните на публичното пространство, ние от Института за модерна политика си поставяме една по-дългосрочна цел: да се реабилитира смисленото, интелигентното политическо слово. 
Затова за нас е привилегия, че заедно с Либералния институт за политически анализи и Издателство „Изток-Запад”, сме сред инициаторите на днешната премиера на новата книга на познатия на всички ни политик, общественик, а за много от нас и дългогодишен либерален наставник – нашият приятел Аспарух Панов.
Ако има ключови думи, които могат да опишат книгата „СДС и НДСВ – героите и жертвите на прехода”, те според мен са: искреност, еволюция, подчертана политическа зрялост. Тя не е просто хроника или несръчно писание, каквито, даже многотомни, се появиха в последните години от името на периферни и мимолетни участници в политически процес. Това е политическа изповед на активен участник в демократичния процес в България и в създаването на европейски либерален субект.
Няма да скрия, че докато четях книгата отделни пасажи и дори цели страници ме накараха да почервенея от недоволство и несъгласие. Но когато я затворих останах с чувството на вътрешно удовлетворение и респект. В едър щрих в книгата са описани много от премеждията, успехите и разочарованията на политическото време. Тя ми даде повод да си спомня за един епизод – бяха бурните дни, мисля на 1992 г., когато управлението на СДС при Филип Димитров се конфронтира остро с президента Желев, обяви го за „предател”, Сугарев обяви гладна стачка за сваляне на държавния глава. Тогава, при шадравана до президентството, започна да се събира подписка в подкрепа на д-р Желев и в защита на Конституцията. Петнадесетина души, предимно студенти, сред които и аз. Полицейски кордони ни пазеха от многохилядните митинги на тогавашното СДС, които искаха буквално да ни линчуват. Казвам това, защото съм чувал в по-нови времена от самия Аспарух Панов, че определя себе си в онези дни, когато беше един от лидерите на СДС, като „кинжал” и „ястреб”. Но според мен това не е вярно! Защото Аспарух Панов, дори и в онези острастени времена, беше носител на повече толерантност, на дипломатичност и олицетворяваше онази особена интлектуалност, която излъчваше и цялата Радикалдемократическа партия, в чиито редове беше той. На мен, като човек, който в началото на своята по-активна политическа кариера също е имал някои „ястребови” прояви, които по-сетне съм преосмислил, ми направи дълбоко впечатление с каква мъдрост и самокритичност в книгата си Аспарух Панов показва осмислянето и еволюцията на политическите позиции от гледище на националния интерес и демократичната политическа култура.
У нас като че ли преобладава схващането, че да си „политик”, означава да бъдеш депутат или поне партиен шеф. Иначе се смята, че не си политик. Това е колкото невярно, толкова и порочно разбиране. Принцип е, че всеки който публично защитава своите политически идеи и каузи; който участва в конструирането на политически тенденции, е политик. Независимо от това дали заема политически пост или не! И Аспарух Панов е отличен пример за това. Защото независимо от конкретните си постове и позиции той винаги е правил тъкмо това – да участва във формирането на демократична, либерална политика. И съм сигурен, че едва когато и в нашето общество започне да властва разбирането, че политиката не е пост, а е призвание и гражданска позиция, едва тогава наистина ще покълнат и онези животворни семена на европейските и американски демократични нрави, които правят тези общества толкова жизнеспособни и проспериращи.
Затова ви моля, да се присъедините към мен с аплодисменти за тази книга на един от сеятелите на тези нрави – г-н Аспарух Панов.”
За новата си книга Аспарух Панов каза: „На различни места в книгата си ще се опитам да ви убедя, че пропуснатите възможности за общо участие на СДС и НДСВ в управлението на страната след 2001 г. са една от най-големите, фундаментални грешки на българския преход”.