Статия на Борислав Цеков в днешния брой на в. “24 часа”:
Парламентът бламира законовият „Франкенщайн”, наричан популярно проектът „Кушлев-Попова”. Трябва да бъдат поздравени народните представители, които не само натиснаха червеното копче, но и огласиха в пленарната зала солидните аргументи, които граждански организации и правници повтарят повече от година. Това беше добър ден за демокрацията и гражданските права, които все по-често стават жертва на милиционерщина и държавна репресия. Дали този провал на управляващите стана поради липсата на мобилизация у депутатите на ГЕРБ или поради вътрешни войни в правителството е без значение. Важното е, че това уродливо нормативно „ГМО” не можа да пусне отровни корени. Не само защото носеше юридически пороци, мъгляви формулировки и прекомерна доза правна некомпенетност, а и защото с него управляващите щяха да отворят вратите за административен и политически произвол. Този проект беше заченат порочно – тайно, без обществена дискусия. Дълго време беше крит от обществеността. Четяхме го на английски от страницата на т.нар. „Венецианска комисия”, която правителството се опита да използва за алиби при прокарването му, позовавайки се на нейните общи и доста уклончиви оценки.
Трябва отново да се каже на висок глас – от проваления законопроект нямаше да пострадат мафиоти, олигарси или престъпници от всякакъв калибър, а най-вече обикновени граждани и предприемачи, които са неудобни на властниците. Не слушайте приспивните дитирамби, че с този закон щели да ударят мафията. Това искаме всички без капка съмнение! Но с още по-голяма сила всички трябва да искаме държавата да не репресира невинни хора. Да оставим скучната правна терминология и да напомним какви опасности съдържаше отхвърления проект, за да не бъдат допускани в бъдеще.
Управляващите предлагаха три неща. Първо, да бъде конфискувано имущество, не само без осъдителна присъда, а дори когато няма извършено престъпление, а само административно нарушение. Второ, даваше се право на една безконтролна комисия на практика да ви съсипе живота, като блокира имущество без присъда само по съмнения. Дори и да ви оневинят след проточилите се години наред процедури имуществото ви отдавна би било обезценено или бизнесът фалирал. Трето, обръщаше тотално тежестта на доказване. Вместо държавата да доказва, че дадено имущество е придобито незаконно, тя обявяваше със закона „Кушлев-Попова”, че всеки гражданин по презумпция е престъпник и нарушител и го принуждаваше да доказва за петнадесет години назад как е придобил имуществото си. Представяте ли си как ще докажете, да речем, с какви пари сте придобили покъщнината си преди години? Пазите си бележки и фактури? Ами ако телевизорът ви е подарък от родителите, когато са ви приели в университета – да не би да сте подписвали договор за дарение? Ами ако на всичкото отгоре те са взимали заеми на доверие, без документи, от роднини и приятели, за да ви помагат да си изплащате апартамента? Е, като не можете да докажете с лични доходи и документи всичко това, комисарите щяха да оценят имуществото ви по пазарна цена (сиреч, както им скимне!) и да ви кажат – „да, ама с вашите доходи не сте могли да го купите този двустаен апартамент. Затова правим основателното предположение, че жилището и покъщнината са придобити от незаконна дейност и ще ви ги конфискуваме”.
Всеки почтен човек може да попадне в подобен омагьосан кръг и да бъде принуден да доказва, че „не е маймуна”. Включително и да бъде репресиран без да е извършил никакво престъпление, защото няма достатъчно гаранции за справедлив процес и право на защита!
Затова е важно какво следва оттук нататък със скандалния проект. Веднъж отхвърлен още на първото четене той не може да бъде разглеждан по-рано от три месеца и то след съществени и принципни промени в неговите основни положения. Козметични корекции не са достатъчни. И затова управляващите трябва окончателно да се откажат от антиконституционните идеи да бъде конфискувано имущество без осъдителна присъда и да се нарушава презумпцията за невинност.