Статия на Владимир Шопов в reduta.bg
Традиционната скука и политически мързел около докладите на Европейската комисия тази година бяха взривени от предизборен ентусиазъм. Опозицията подготви вота си на недоверие спрямо очаквания критичен документ, а преди няколко дни се разтресоха офиси на партии. Последният факт сам по себе си е чудесно обобщение за състоянието, в което се намира „секторът правосъдие и вътрешни работи“. „ПР“-ът вече гърми, а лекотата, с която някой се решава на подобни действия и бездарието на тези, които са призвани да го парират са важното, невключено съдържание. Проблемът е, че колкото повече гърми и трещи, толкова по-малка става и без това постоянно намаляващата вероятност някой да чуе и обърне внимание на написаното. Както се казва на чиновнически език, и този доклад ще си остане „за сведение“.
Съдържателно, ЕК ни припомни нещо, което от доста години не беше разгръщала толкова ясно. И то е, че проблемът в България е цялостен, обхваща всички елементи на веригата и няма как да бъде разрешен, ако „набивате канчето“ на една част от нея. Тази позиция е ясно адресирана към вътрешния министър, който си остава флагман на този подход. Яснота, че той ще получи „жълт картон“ за това преиграване има от месеци, но явно просто си е решил да не му обръща внимание. С този доклад напълно се разпада тезата „ние събираме доказателства, те не ги зачитат“ и тя вече по никакъв начин не може да черпи легитимност от европейските оценки. Напомнянето за цялостта на процеса маркира нещо като затворен кръг, защото преди много години именно с това настояване започна целия диалог с комисията. В този смисъл, последният доклад се явява нещо като връщане в изходна позиция, напомняне на базови постановки на разсеян или леко глуповат ученик.
Неспособността на всички части от държавата е подредена прилежно. Познатите критики към съдебната система са допълнени с критики в първо лице единствено число, а вече и със силовото рекрутиране на изпълнителната власт из нейните територии. Законодателната власт също присъства с едва сега самоосъзналото се управляващо мнозинство, което вече е готово да бламира законопроектите на собствения си кабинет. Този път много по-ясно е изведен на преден план и досега сакралното МВР. Критиките към него са като към институция, която едва сега започва нещо да върши върху себе си. Пресечната неспособност на отделните власти по отношение на корупцията също си е потвърдена. Има го и напомнянето за вечно пишещия се нов наказателен кодекс, сега отпратен към 2013 година. За изграждащата се от повече от десетилетие „интегрирана система за борба с организираната престъпност“ пък вече комисията дори няма желание да пише.
„Тийзърът“ на този доклад е петгодишнината на механизма през 2012 година. На фона на това, че критиките тази година са много по-системни, отколкото в предходни години е невъзможно да очакваме негов край, ако изпълнението на критериите е наистина крайната цел. На практика, за да стигне до положителна оценка през следващото лято управлението ще трябва да направи драстична промяна в своето разбиране за корените на проблемите, да покаже мащаб и експертиза, от които няма и помен. Ще трябва да престане да бъде себе си. Ще трябва да се откаже и от основно политическо оръжие, каквито са изтърканите и недобре подготвени показни арести или ежедневната атака срещу мафията на всички мафии, съдебната система. Това просто няма как да се случи.
Акцентът върху възможността за край на механизма идното лято е спасителен пояс към тежкия дипломатически шамар за България и Румъния, че най-новата страна членка Хърватска няма да бъде подложена на контролната процедура. Поне за следващите 12 месеца правителствата в София и Букурещ ще могат удобно да обясняват, че са на само една крачка от края на все по-унизителния механизъм. Езикът за усилията на българското правителство това лято е доста унил, сведен до клишираните „трайна воля и ангажимент“. Както и да се чете този документ, ще се изисква абсолютно безпрецедентен патос, за да се представи като голямо постижение. В средата на мандата всякакъв помен от ентусиазъм от смяната на властта отсъства. Моделът на поведение на кабинета е ясен и в сегашния доклад са ясно маркирани неговите ограничения, макар че това няма да бъде отчетено и промени в общото поведение няма да има.
Съдържанието на доклада не просто не е достатъчно за „зелена светлина“ за Шенген, а ако бъде четен внимателно може да усложни допълнително нещата. Всички официално заявени притеснения на критичните страни членки не намират отговор, а проблемите са така описани, че не могат да им бъдат търсени решения в рамките на месеци. Най-лошият сценарий е цялостно отлагане на въпроса за другото лято, но изглежда най-реалистичния е политическо решение за „влизане по въздуха“, неясно отлагане на пълноправното членство и прехвърляне на част от въпросите за контрол към шенгенската система за оценка.
Замисълът на контролния механизъм на ЕК беше България и Румъния да израснат колективно и институционално по време на неговата продължителност. Именно от тази гледна точка последният доклад е особено тягостен и със своите напомняния показва затворените кръгове, в които се движим. Това е картината отвъд конкретните списъци и оценки, а оптимистите за полезността на процедурата имат нов повод за притеснение. Европа продължава да остава доста равнодушна към нарастващата полицейщина в България и не защото не я вижда, а защото много повече я интересува нашия колективен капацитет да генерираме престъпност и проблеми, отколкото да получим подкрепа в усилията си да бъдем граждани. И тя е права, този доклад трябва ние да си го напишем!