Емил Георгиев, политолог, член на Консултативния борд на Института за модерна политика, в интервю за Радио „Фокус”:
Водещ: Г-н Георгиев, каква есен се задава след разгорещеното политическо лято?
Емил Георгиев: Гореща, разбира се, защото ни предстоят два вота и много сериозни, с голям залог, от които зависи как ще се развива страната в следващите пет или десет години.
Водещ: Възможни ли са предсрочни парламентарни избори?
Емил Георгиев: О, ако става дума за три в едно, това е на практика невъзможно, има редица конституционни пречки за това, но разбира се, след резултатите на местните и президентските избори, е възможно да имаме една нова конфигурация на политическите сили и на политическите играчи в нашата страна. И да се очертаят и възможни предсрочни избори, да не се стигне до края на този мандат. Но това не е предстоящо.
Водещ: Днес предстоят да се проведат разискванията по вота на недоверия към кабинета „Борисов”. Само да припомним, че първото такова искане беше миналата година, заради здравната политика. Второто преди месец заради провала на антикризисната политика. И третото, последното, в момента за провала на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред. Според вас, това последен вот ли ще бъде, с оглед на това, че след отпуската на депутатите, се появяват президентски и местни избори?
Емил Георгиев: Не мисля. Правото на опозиция е много важно, според нашата Конституция. Наскоро едно решение на Конституционния съд го доказва. И във вотовете всъщност, опозицията показва възможните алтернативи на политиката, която се води в една или друга област. За съжаление, това правителство не отговаря на тези очаквания, с които дойде на власт преди две години. И съвсем естествено, е опозицията да показва тези алтернативи, да търси други разрешения. Така че е абсолютно възможно и преди изборите на 23 октомври да има нов вот на недоверие. Като пак повтарям, това е смисълът на исканите вотове – правото на опозиция да бъде защитено, да се показва, че винаги има алтернатива, че няма безалтернативно управление, че нещата могат да се правят и по-добре. Така че аз лично бих казал, че е възможно да сме свидетели на нов вот наесен.
Водещ: Има ли предизборен сценарий в поведението на опозицията, според вас?
Емил Георгиев: Е, разбира се, във всяко поведение в парламента, ние трябва да съзираме някакви предизборни намерения. Още с края на изборите, политическите сили започват да се готвят за следващите избори. Така че нищо чудно и нищо странно в това поведение. Опозицията трябва да показва, че съществува, трябва да показва, че има възможност, умения, знания да се справи със ситуацията, с предизвикателствата, така че съвсем нормално. А пък изборите, казахме, действително ще бъдат горещи, защото виждате какво става с номинациите за кметове. ГЕРБ се опитват да припознават успешни или недотам успешни, настоящи. Изглежда има някакъв много сериозен кадрови дефицит. На президентската сцена пък, се появиха конфигурации, които са надпартийни, като Меглена Кунева и Любомир Христов. Това при всички случаи кара политическите сили да съобразяват и поведението си в парламента, с това какво ще очакват избирателите и как избирателите биха постъпили на 23 октомври. Така че и в този вот на недоверие и един евентуален нов през есента, ще прозират и предизборните тежнения, предизборните конфигурации, които рано или късно трябва да дадат някакъв плод.
Водещ: Изказаха се предположения, че ако ГЕРБ не спечели президентските избори, правителството няма да изкара мандата си докрай. Според вас на какво се дължи това мнение?
Емил Георгиев: Дължи се най-вече на това, че ще бъде най-сериозният вот на доверие, разбира се, ще се даде на 23 октомври. И ако президентската институция не бъде спечелена от ГЕРБ, това не означава че избирателите не одобряват посоката, средствата на политиката, която се води от правителството. И действително е възможно следващата пролет или по-късно, да се стигне до едни предсрочни избори. Разбира се, това не зависи само от изборите, зависи от това дали правителството е способно да се учи от грешките. Като вотът на недоверие, дебатът по вота на недоверие, винаги са такъв лакмус. Те показват дали едно правителство е склонно да възприема критиките и да се поправя. За съжаление, засега индикациите в тази насока не са оптимистични. Министър-председателят заяви, че няма да присъства на дебатите, което е освен твърде странно като поведение за политик, то и противоконституционно. Защото парламентът е този висш орган, който изразява народния суверенитет между изборите. И народното представителство трябва да бъде уважавано, независимо коя политическа сила представлява. Защото в крайна сметка, след изборите, народните представители представляват целия народ.
Водещ: ЦИК започва от днес да приема документи на партиите за участие в изборите за местния вот. Някои от партиите побързаха, за да бъдат първи в регистрацията. Как ще коментирате всичко това? Има ли смисъл от това избързване?
Емил Георгиев: Чисто практически, надали, защото номерата след това ще се теглят с жребий, така че няма значение кой кога е подал. Но вероятно, от някаква такава прагматична гледна точка, централите смятат че е хубаво да проверят дали всичко им е изрядно от самото начало, рано, за да имат възможност да реагират, ако имат някакви пропуски. И, разбира се, да си свършат това, което по Конституция им е предвидено – да бъдат посредници между интересите на гражданите и политиката. Те трябва да участват, да отговарят на редица условия. Това е съвсем нормално – да има и такива, които са по-нетърпеливи за регистрацията. Но не виждам някакви специални други основания, освен разбира се, че могат да искат да излязат в отпуска.