Зинаида Морарова е член на гражданската мрежа на Института за модерна политика. По образование е филолог и икономист. Била е заместник областен управител на Силистра (2001-2004), член на ДКЕВР (2005-2009). В момента е предприемач със собствен бизнес.
Г-жо Морарова, кои качества на Меглена Кунева ви накараха да подкрепите нейната кандидатура за президент?
Меглена Кунева е политик, признат от световните лидери. Политик, който разбира в дълбочина и владее до виртуозност тънкостите на европейската политика. Точно от такъв политик България днес се нуждае най-силно, а не от дилетанти, партийни апаратчици, аутсайдери или стерилни кабинетни експериментатори.
Меглена Кунева е жена със силен характер, мислеща и балансирана, умна и компетентна. Но най-много харесвам нейната човечност. Винаги съм си мислила, че хората, занимаващи се с политика, трябва да запазят точно тази черта от своя характер и тогава биха заслужили доверие. Меглена Кунева е точно такава и аз се радвам, че я познавам.
Но смятате ли, че избирателите у нас ще подкрепят умна и балансирана жена? Няма ли да предпочетат някой арогантен мачо?
Знаете ли, аз дълги години съм се занимавала с обществена работа, срещала съм се с много хора и ми се струва, че с годините всички ние натрупахме някаква умора. Тази умора ни кара да не мислим, да не правим планове, да оцеляваме ден за ден. Тази умора ни внушава фалшивата илюзия, че някой наперен и арогантен политик, демонстриращ сила може да ни реши проблемите. Крайно време е да се осъзнаем и да проумеем, че мачовците всъщност създават много повече проблеми, отколкото разрешават. Не демонстрацията на сила ще реши безкрайният низ от проблеми, които са натрупани с годините, а умението да управляваш в името на хората.
Откъде идва тази умора, която така заслепява всички?
Много искахме нещата да се променят, да постигнем успехи, да видим страната си с европейски облик. Но резултатите не идваха и не идваха. След еуфорията по влизането в Европейския съюз, като че ли всичко спря. Спряхме да вярваме, че промяната е възможна. Загубихме чувството си за общност. Загубихме умението си да разговаряме, да преодоляваме конфликти, да изграждаме общи ценности. Нямаше кой да ни води и кой да ни даде куража да продължим. Нямаше политик, който, като Меглена Кунева, да ни каже, че не може да не можем. Вижте и сега кандидатите за президенти – никой от останалите не казва каква е визията му за управление. В движение чуваш някаква идея, след два дни – друга. Да не говорим, че управляващите въобще не са посочили кой ще е техният кандидат. Това е демонстрация на високомерие, което аз се надявам, че ще получи своята отрицателна оценка от избирателите. Единствено от всички Меглена Кунева и Любомир Христов имат платформа за управление. Тя се обсъжда, дописва се, коментира се. Да бъдеш президент означава да си лидер и лице на нацията. Това е голяма отговорност. Отговорност да обединиш нацията и да я водиш напред в нейното развитие.
Кои ще са най-големите предизвикателства пред Меглена Кунева и Любомир Христов, ако бъдат избрани от гражданите?
Да върнат чувството за справедливост, за правова държава. „Европейският стандарт на живот” да не е просто имагинерна фраза. Да създадат политически предпоставки за една здрава, образована, успяла, уверена и мотивирана нация чрез силно гражданско общество, което да оказва стимулиращ ефект върху държавните и местните власти. Това за мен са предизвикателствата пред държавния глава. Да бъдеш граждански кандидат е голяма привилегия. Ролята на президента е обединяваща и, когато искаш подкрепа от всички граждани, ти искаш подкрепа за България. Аз лично искам с нашите кандидати да преговоря своята мечта за моята Родина, искам да дам своя глас и вярвам, че това ще е изборът на много от нас. Защото България и всички ние, имаме нужда от достойни политици!