Александър Желязков е член е на Инициативния комитет, който издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент на Република България. Част от Гражданката мрежа към Института за модерна политика. От 1997 година досега работи като адвокат в град Стара Загора. През 2007 г. е избран за общински съветник в Стара Загора. Любимият му български политик е Васил Левски.
Г-н Желязков, как ще дефинирате актуалната политическа обстановка в България?
Настоящата политическа обстановка у нас все повече придобива Оруелов облик. Отношението към цивилизацията, културата и интелигенцията напомня много за духа Мао. Просташкото политическо говорене и дебелашкият хумор брутално изтласкват държавническото мислене и установения протокол. И ако отвътре това поведение се възприема с някакво амбивалентно байганьовско смешно-тъжно търпение, то погледнато отвън е ужасно гротескно. Имам чувството, че само от добро възпитание и деликатност европейските политици се държат към България, като към бавноразвиващото се диваче Маугли – покашлят, поглеждат си часовниците или бързат да отидат до някое друго място, докато то си чопли носа и не знае как да ползва приборите за хранене…
Това означава ли, че трябва да работим усилено за изчистване на образа на България пред света?
Цялото това унизително представяне на България пред света не е просто въпрос на имидж – това е само външна проекция на огромен вътрешен проблем – на реставраторски политически режим, който представлява най-сериозната заплаха за демокрацията, свободната икономика и правата на човека от 20 години насам. Дори и да сменим опаковката, имиджа на България, не можем да скрием от света реалната атрофия на българската демокрация.
Как може да се противостои на тази „атрофия”?
Гражданското общество трябва спешно да излезе от летаргията, в която е изпаднало. Нужно е да си припомним основните принципи на демокрацията, да си припомним на къде сме тръгнали и какво искаме да постигнем. Прагът ни на чувствителност към политическата гаменщина, към нарушаването на човешките ни права, към некадърността и вулгарността е паднал твърде ниско. Демокрацията не се изчерпва с приемането ни в НАТО и Европейския съюз. Демокрацията е гражданска кауза, която трябва да се отстоява всекидневно, а не е статукво, върху което да дремеш като мързелив руски селяк от класиката на 19-ти век.
Ние днес сме на кръстопът – поради гражданска леност сме готови да се откажем от идеала си за развитие, за гражданска реализация, за социално благополучие и сигурност и да се оставим на инерцията да ни превърне в „демокрация” от латиноамерикански тип, където криминалните интереси са заразили с вируса на корупцията държавната власт и под удобния параван на продажни медии системно изнасилват гражданското общество. Ако искаме това, нека да подкрепяме статуквото.
Каква е алтернативата на тази тъжна перспектива?
Не е тъжна, а е направо отчайваща. Отчайващо реалистична. За мен кандидатурата на Меглена Кунева за президент представлява безспорен антипод на този модел. Самата личност на Меглена Кунева олицетворява обратната тенденция – цивилизоването и модернизирането на българското общество, така че да стане съвместимо с правилата на развития свят.
Вие затова ли се включихте в Инициативния комитет в нейна подкрепа?
Решението ми да се включа в Инициативния комитет е основано на тези доводи. Но също така и на личното ми уважение към г-н Борислав Цеков от Института за модерна политика – аз съм член на Гражданската мрежа към Института и твърдо вярвам, че българската политическа система спешно се нуждае от модернизация – от изграждане на институции, които да стимулират обществено развитие.
Смятате ли, че гражданската формула ще е успешна на тези избори?
Ако политическите партии у нас имаха куража да излъчват истински обединители на нацията, хора, които да се отворени към гражданското общество, към проблемите на хората, нямаше да водим този разговор. Но партийните кандидатури са плод на апаратни игри, на византийските номера на партийни клики. Тези партийни кандидати са заложници на своя генезис – те нямат нито властовите ресурси, нито личните качества, за да се опълчат на партийните кукловоди.
Затова е много важно президентът да е надпартиен, да е свободен, да е недосегаем за хватките на апаратчиците. Между другото, мисля че избирането на Меглена Кунева ще подейства оздравително на самите партии – ще ги накара да се обърнат към проблемите на гражданското общество, а не да се занимават само със самите себе си като древните герои Нарцис и Онан.
Какви трябва да са приоритетите на Меглена Кунева, ако бъде избрана от гражданите за президент?
Най-важната тема е за загубата на общоприети ценности или липсата на нови такива за съвременния българин. Обществото не се развива, защото не стъпва на идея или посока за развитие. Трябва да се възвърне общественото доверие към властта и политиката, към институциите на демокрацията.
Президентът на Републиката е цивилният духовен водач на нацията – измежду представителите на властта, само президентът е натоварен с отговорността да инициира подобен дебат.
Това ли са очакванията ви към новия президент?
Да. Освен това очаквам тя да възстанови облика на България като държава от 21 век, равноправна по достойнство с останалите, които не са имали такова чудо като нашето за премиер. Очаквам тя да упражни „умно” правото си на квота в съдебната власт и другите органи, където разполага с квота в рамките на мандата. Да не прави компромис с обществените интереси – безусловно да упражнява правото на вето за законодателната дейност до нормализиране на законодателната активност от следващия парламент. Очаквам публично да огласява приоритетите си и предварително да заявява позицията си по важните теми в политиката, за да не се създава убеждението, че изчаква „пренареждане на картите” на тъмно в партийни и икономически централи.
Партийните централи ла са капаните пред следващия президент?
За мен най-големият капан пред Меглена Кунева ще е да бъде поставена в ситуация на просташка комуникация, срещу което тя да се окаже безсилна, защото интелигентите хора по правило не отвръщат на безпардонната простотия. Затова съветът ми към новия президент би бил следният: да подлага на ежедневен тренинг нервната си система и да си създаде техника за психическо оцеляване за първите две години от началото на мандата, когато ще се следващите парламентарни избори.