Председател на клуб „Журналисти срещу корупцията” – Враца и член на Гражданската мрежа на Института за модерна политика. Собственик на онлайн телевизия MODERNA TV и рекламно информационна агенция „Модерна Враца” – www.modernavratza.com
Валя, ще се представите ли за нашите читатели?
Казвам се Валя Кръстева. Родена съм, живея и работя във Враца. Напук на факта, че този регион е най-бедният не само в България, а и в Европа. Завършила съм философия и публична администрация във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Журналист съм, председател на клуб „Журналисти срещу корупцията” – Враца. Аз и моят приятел и колега Емил Петров създадохме преди 2 години собствена медия – онлайн телевизия MODERNA TV и рекламно информационна агенция „Модерна Враца” – www.modernavratza.com
Какви са личните Ви мотиви да подкрепите кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България?
Запознах се с Меглена Кунева лично през пролетта на 2009 година в Брюксел. Там бях по повод откриването на кампанията за ЕП на европейските либерали. По това време Меглена Кунева беше еврокомисар и покани цялата делегация в кабинета си в сградата на Европейската комисия.
Но сега подкрепям Меглена Кунева не само защото я харесвам като личност, но и защото има куража да се включи в президентската надпревара без да има зад гърба си партийни централи, „твърд електорат”, държавна субсидия и пр., пр. „екстри”. А всички знаем какво означава това. Развоят на политическите събития през последните 20 години показа, че идеологическо разделение между партиите няма. И всички си приличат по склонността към крадливост, по престъпния нагон към всячески злоупотреби с властта, по апаратната си извратеност. Без значение дали са „леви” или „десни”. Днес ние, обикновените българи, констатираме, че нямаме свое автентично политическо представителство. И как да е иначе, като БСП се етикетира като лява, социална партия, а по материалния статут на върхушката си, е доста дясна. Интересите на партийните феодали се разминават диаметрално с интересите на естествените й избиратели и това обяснява пълната й политическа безпомощност в момента. И ако богатите хора в България имат много лобисти и адвокати във властта, а нерядко дори пряко участват в нея, то преобладаващата част от българското общество няма политически говорител. Оставена е на произвола. Какво чудно тогава, че политическите и управленски решения в страната са съобразени само с привилегированото малцинство? Политическата конструкция обслужва олигархичния интерес – мними левица и десница с отънял електорат плюс гастрольори, готови да продадат подкрепата си без да се замислят. Олигархията пази своя интерес и бди зорко за това да се предотврати появата на някаква извънпартийна, гражданска кандидатура.
Смятам, че този порочен кръг може да бъде разкъсан именно от човек като Меглена Кунева. Затова я подкрепям и ще помагам в нейната кампания.
Според Вас кои качества на Меглена Кунева я правят подходящ кандидат за президент?
Меглена Кунева, като политик и личност, покрива в най-висока степен моите представи за държавен глава – ерудиция, опит, присъствие. Макар да е изключително фин човек, Меглена Кунева е и истинско „мъжко момиче”.
Защо решихте да се включите в инициативния комитет, който подкрепя Меглена Кунева за президент?
Включих се в инициативния комитет на Меглена Кунева, защото зная под какъв натиск ще бъде поставена по време на кампанията от страна на всички партийни тарикати. Участвала съм в избори и добре познавам механизмите за влияние. Като се започне от процедурни пречки, премине се през заплахи и се стигне до опити за неглижиране и омаловажаване на случващото се. Появата на нещо ново, различно, предизвиква страх и ярост в партийните послушковци, което пък ги кара да забравят собствените си различия и да се обединяват срещу него. Убедена съм, че Меглена Кунева също добре познава партийните нрави и вече е изпитала част от арсенала им за отстраняване. В такъв момент е нужна подкрепа. Меглена Кунева трябва да знае, че има хора, които й вярват, харесват я, споделят нейните идеи и ще бъдат с нея, независимо какво се случва. Мисля, че това е важно.
Кои са силните страни на кандидата за вицепрезидент – Любомир Христов?
Запознах се с Любомир Христов по време на визитата във Враца на 30 август. Впечатли ме с изключителната си компетентност, скромност и непринудено поведение. Спечели ме обаче с невероятното си чувство за хумор.
Критици на Меглена Кунева настояват, че не може жена да бъде президент в България. Какво е вашето мнение по този въпрос?
Не бих искала да съм груба, но подобно твърдение звучи несериозно. В 21 век, в страна от европейския съюз, изказвания от този род са, меко казано, глуповати. Нали не забравяме, че на чело на най-силната икономически държава в Европа е жена? Нали никой не поставя под съмнение качествата на Ангела Меркел, само за това, че е дама?
Според Вас кои са трите най-важни обществени въпроса днес у нас, върху които обществото ни трябва да се съсредоточи?
На първо място поставям крайната, неотложна необходимост от възстановяване на ценностната система на нацията. Необходима ни е кауза и увереност, че сме способни да я отстояваме.
Кои са трите най-важни въпроса във Враца, които хората очакват да бъдат поставени на обсъждане?
Както вече стана дума, Враца попада в регион, обявен за най-беден в страната и в Европа. Затова най-болната тема за нас е създаването на заетост. Очакваме инвестиции, възможност за работа и реализация.
Кои са трите теми във вашата професионална сфера, които смятате, че трябва да бъдат разрешени?
Медиите, както всичко в страната, са тежко ерозирали. И нещата съвсем не опират само до пари, или тяхната липса. Имам колеги, които са изключителни професионалисти, но понякога така са „набутани в ъгъла”, че предпочитат да премълчат, да пропуснат. Не ги упреквам, но считам, че 22 години след „промените” в България трудно може да се говори за свобода на словото. Защото свободното слово не се измерва с възможността да напишеш или да кажеш за всекиго каквото си поискаш. Не бих искала да навлизам в подробности и да пренасям дискусията в тази посока, но определено и медийната среда се нуждае от реформи и промени.
Според Вас, кои са проблемите, които възпрепятстват модернизацията на обществото ни?
За да бъде едно общество модерно, най-напред трябва да е високо образовано. За съжаление у нас има хора с дипломи, които или мятат чантата на рамо и тръгват по света да търсят щастието си, или се редят в Бюрата по труда. Без образованост, която дава възможност на всеки да работи и то точно това, което умее, разбира и обича, не може да има развитие. Не могат да се раждат модерни идеи и модерни хора, които могат да ги реализират.
Следващ, но не по-маловажен е проблемът с липсата на ценности в обществото. Липсата на увереност и самочувствие на нацията като цяло.
Има ли конкретна сфера, върху която смятате, че трябва да се концентрира новият президент на България?
Убедена съм, че президент като Меглена Кунева ще може да изпълни съдържателно правомощията си. Тя е човек, който ще може да постигне целите си с кураж и упорство. Най-важните неща, с които трябва да се заеме бъдещият президент са справяне с обедняването на хората, изграждане на образователна система, адекватна на съвременните изисквания, създаване на здравна система, достъпна за всички. Смятам, че реализирането на платформата на Меглена Кунева ще допринесе за разрешаването на проблемите, които изброих.
Какви са проблемите пред гражданския сектор у нас?
Гражданският сектор се сблъсква от една страна с неразбиране от страна на институциите, които често виждат в него неприятел. От друга страна е апатията, завладяла огромна част от хората. Трудно е да накараш напълно обезверен, смачкан от ежедневието човек, да проявява гражданска активност, да отстоява позиции.
След последния мониторингов доклад на ЕК отново бе повдигната темата за спазването на човешките права у нас. Как бихте коментирали този въпрос?
Последния доклад, както и предхождащите го, само потвърждават онова, което всеки нормален българин вижда, изпитва на гърба си, но, за съжаление, нищо не променя. Особено сега – при управлението на ГЕРБ, нещата придобиха още по-уродлива форма.
Някои говорят за криза на партийния модел в България. Има ли криза и как можем да излезем от нея?
Свидетели сме на тази криза. Проблемът е, че докато се изненадвахме колко много са партиите в България, се оказа, че сюрпризът е възможно най-противоположен – партии в България няма. Всички партии днес напомнят на БКП през 1989 година – с някакви непоклатими лидери и неколцина полудисиденти, снишени, награбващи се вече не толкова колективно, колкото на малки групи и поединично.
Смятате ли, че инициативата на Меглена Кунева да назначава по напълно прозрачен начин и при ясни, публично обсъдени критерии експертите от квотата на президента за различни публични институции ще даде добър резултат?
Това е единственият начин да се върне доверието и да се даде шанс на всеки, който е способен, има идеи и може да ги реализира.
Вярвате ли, че новият български президент ще може действително да допринесе за активизирането на гражданското общество у нас и за включването му в политическия процес?
Ако Меглена Кунева е новият президент – да, категорично!