Здравка Кръстева, програмен директор на ИМП:
Занимавам се професионално с изучаване на методите за разследване на престъпления. Подкупите стават на четири очи. Няма друг начин да се разследват, освен ако не подаде сигнал един от участниците.
Така направи преди време един мой близък приятел, на когото поискаха подкуп по време на данъчна проверка. Той самият мина през доста перипетии, но служителката бе уволнена и осъдена. Така не направи Росен Плевнелиев, когато му поискаха половин милион евро, за да се осъществи проект на фирмата, за която е работел и поискалите подкуп днес си стоят на управленски постове, издигнати от партията му.
Излиза, че моят приятел Сашо може да докладва, когато го притискат за подкуп, да преживее да му сложат жици и да му дадат белязани пари за да хванат данъчната инспекторка с годни доказателства, да поеме риска след това да стане една от най-проверяваните фирми в Пловдив, а Плевнелиев, който познавал сума ти важни клечки, вкл. дясната ръка на тогава доскорошния главен секретар на МВР Борисов, просто свил рамене, дал едно оплюващо БГ бизнес средата интервю от името на немския инвеститор и зачакал да дойде на власт някой приятел да му реши проблема (както направи и Мишо Бирата, и кой знае колко други, които имат телефона на премиера)?!
Има два вида виновници за безнаказаността на корупцията: прикриващите корупцията разследващи и свиващите рамене пред корупцията потърпевши. Плевнелиев е от вторите. Те също са отговорни, защото когато свият рамене и замълчат, на първите даже не им се налага да прикриват.
Премиерът защити своя доскорошен министър като каза, че Плевнелиев не реагирал, защото не бил полицай. Само, че подкупите обикновено не ги искат от полицаи, а от хората, когато ги спират по пътищата, от малките фирми, когато ги проверяват различни администрации, от инвеститорите, за да се случат големите им проекти. Откакто се разследва корупция по света, това е ставало благодарение на техните сигнали. Малцина от тях се решават да го направят. Част от тези, които замълчават, сигурно заслужават разбиране заради беззащитността си срещу системата. Не и Плевнелиев през 2007-ма, обаче. По това време той е представител на голям чуждестранен инвеститор, с връзки по върховете на властта, министри и депутати гостуват, за да се снимат с него в Бизнес парка…
А сега този модел за подражание и граждански кураж искат да го поставят за президент?!?
П.П. Ако се разпознавате сред тези свили рамене и замълчали, когато някой им е поискал подкуп, моля ви не симпатизирайте на Плевнелиев, а честно пред себе си помислете защо сме на това дередже в борбата с корупцията и за своята роля в него. Защото държавите, най-чисти от корупция, не са тези с най-силните полицейски служби, а тези с обществен манталитет на нетърпимост към подкупите и с прозрачни правила. Това е, което трябва да олицетворява президента като обединител на нацията, поне според мен. Разбира се, само ако искаме да сме част от белия свят…