Това управление е от махленски тип!

Интервю на Борислав Цеков, председател на УС на ИМП за в.”Земя”, 23.02.2010 г.:

–         С каква цел беше създаден Институтът за модерна политика?

–         Институтът за модерна политика е наистина една нова гражданска структура. Тя е среда, която съчетава идеите на различен тип хора като професионална ориентация и политически убеждения. Има социолози, юристи, политолози, икономисти, леви, десни, либерали. И може би точно този плуралистичен характер е една от гаранциите в търсенето на по-обективен подход в оценките на законодателния процес и в дейността на Народното събрание като цяло. Амбицията на института е да постави началото на системен мониторинг на дейността на парламента. Използвали сме като модел, за да си съставим преценка и представа как точно да изглежда такъв мониторинг, практиката на подобен тип независими институти в САЩ и Западна Европа. Разбира се, търсим българския прочит и напипваме още жанра. Това се прави за първи път.

–         На какво се опира вашата модерна политика?

–         На три кита. Първият е разбирането, че модерната политика е политика на прозрачност и отчетност на всички нива. Вторият – че политика се прави само с гражданите и в диалог с тях. Тя е двустранен процес. Мина времето на директивите, на указанията отгоре. И трето модерната политика дава възможности за всички и изисква отговорност от всеки.

–         Вашата дейност през последните месеци съвпадна с един нов период в развитието на България – идването на правителството на ГЕРБ. Какви са вашите наблюдения за тези първи месеци от работата на НС?

–         Ние застъпваме едно гледище, което досега не е лансирано у нас. То е свързано с новата роля на парламента в условията на европейското членство. В предходните най-малко три парламента – 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, акцентът на законодателната дейност беше хармонизирането на нашето законодателство с правото на ЕС. Това беше свързано с много динамична законодателна работа, приемаха се купища закони, понякога дори за сметка на качеството. Но в крайна сметка тези три парламента вкараха България в ЕС. В условията на европейското членство, а това е първият парламент, който ще има своя мандат изцяло в европейски условия, акцентът очевидно няма да бъде в законодателната дейност. Ще намалее броят на приеманите закони, тъй като европейската реформа беше извършена. Народното събрание, за да бъде на висотата не само на обществените очаквания, но и да изпълни новата роля на националните парламенти, както тя се предписва от Лисабонския договор, би следвало да моделира и акцентира в своята дейност така, че да постигне най-малко две цели: първото е да прави промените в текущите закони така, че да се гарантира предвидимост и сигурност в нормативната среда, да няма – днес променяме един закон, утре отново се връщаме в изходната точка. И второто, което е по-важно – трябва да засили изключително своята функция на парламентарен контрол.

–         Какъв е проблемът у нас?

–         Традиционно той е в прилагането на законите. Като цяло нашето законодателство, не от днес, отговаря на обществените нужди. Но прилагането на законите и на национално, и на общинско ниво, и в правоохранителната система всъщност е слабото звено в нашата държавна система. И от това гледище ролята на парламента е именно да осъществява контрол върху изпълнителната власт на всички нива, за да гарантира ефикасното правоприлагане. Това означава, че много често формалният парламентарен контрол, който имаме сега, тези петъци, безсмислените диалози между министри и депутати трябва да се променят. Би трябвало да се разширят формите на контрол: да се въведе т.нар. блицконтрол, който означава, че в определен ден от седмицата, когато е зададен въпрос, още на следващия ден министърът идва и отговаря. Сега много често важни въпроси за днешния ден получават отговор след четири месеца.

–         Какви са вашите наблюдения, има ли това Народно събрание достатъчен капацитет и може ли да проявява такава мобилност? Във вашия първи Мониторингов доклад на дейността на 41 вото народно събрание се говори за дефицит на компетентност, за управленска дезориентираност и т.н.

–         В този вид и ако запази този начин на работа, откровено казано, не виждам капацитет. Но смятам, че ако НС, правителственото мнозинство на ГЕРБ заедно с „Атака” и Синята коалиция се съсредоточат върху това, как да превърнат парламентарния процес във форма на граждански контрол, да се даде път на гражданските идеи, на диалога с обществените организации по различни закони, то тогава, малко или много експертизата ще влезе в НС. Има нещо друго, което бих добавил към тези негативни оценки, които се съдържат в нашия доклад. Ставаме свидетели напоследък, как в различни сектори по отделни закони, правителственото мнозинство заявява, че ще прави радикална реформа, например в здравеопазването или за пенсиите, добра или лоша, но тяхна като подход и мерки. После се поражда обществено недоволство, оправдано в повечето от случаите, и те веднага казват, няма да има реформа. Понякога това може да се интерпретира като съобразяване с общественото мнение, но нашето опасение е друго. Това свидетелства за липса на ясна политика, която се следва от мнозинството. Когато не знае каква трябва да е например пенсионната реформа и се поддава на обществения натиск. А всяка такава реформа е непопулярна и винаги ще има недоволство. Но ти нямаш ясна цел какво ще постигнеш с нея. Това може да доведе до стопиране на реформите в сектори, в които е много важно да се направят.

–         Каква е ролята на правителството тук?

–         Правителството трябва да има ясна стратегия и политика. Това правителство очевидно няма стратегия, то няма ясно разписана рамка, която да казва на осмия месец започваме реформа в здравеопазването, която означава първо, второ, трето… До 11-я месец ще сме я приключили и резултатите чакаме към…

–         Но правителството много активно участва в работата на НС. Предлага закони.

–         В този парламент се установи една тенденция Народното събрание да се превърне в пасивен регистратор на волята на правителството и персонално на премиера. Не е добре за демокрацията, когато конституционният парламентарен модел – парламентарна република, се превръща в премиерска република. Но когато казваме за ясна визия за политиката, която може да прерасне в антиреформаторско управление, мога да дам и примера със закона за академичното израстване. Там се заявява реформа (аз лично не съм съгласен с много от нещата, но е реформа!), има съответно обществена реакция и се оказва, че в НС правителственото мнозинство изпада в пълно объркване, внася абсолютно различен законопроект, започват коренно противоположни предложения и в крайна сметка няма реформа. А какъвто и да излезе законът, накрая ще бъде осакатен и неработещ. Всичко това е последица от липсата на ясна политическа визия и на стратегия. Това управление работи според нуждите на мига. То е управление от махленски тип. Една от основните му слабости на парламентарно ниво е липсата на широка обществена дискусия по закони, които засягат интересите и правата на широк кръг социални групи и среди. Не е въпрос само формално да се води този диалог. Пак по повод на този закон за академичното израстване стана известно, че следобед към 17 ч. изпращат на определени представители купищата със закона, за да дадат мнението си на другия ден в 9 часа. Това не е обществена дискусия, а имитация. А смисълът на тези обществени дискусии е не само да се убеди обществеността, а да се чуят предложения. Няма гениално управление, то се прави заедно с хората и най-вече с техните организации, които изразяват интересите им.

–         В мониторинговия доклад въвеждате понятието „сиво законодателство. Какво означава това?

–         Институтът въвежда класификация на текущото законодателство в три групи: прозрачно законодателство, което отговаря на принципите на добро управление и гарантира гражданските права. Сиво законодателство – също в две групи. В едната се поставят закони, които обслужват пряко народни представители и свързани с тях лица. Такива бяха поправките за закона за лова или за нотариалната дейност, свързани с отделни народни представители от мнозинството. И втора група сиво законодателство, с което пряко се накърняват гражданските права. Типичен пример за това е законът за електронните съобщения. Такъв тип закон бяха и поправките в закона за митингите, събранията и манифестациите, който беше върнат в парламента от президента. Има и една трета група, наречена черно законодателство, която до този момент (и слава богу!) не сме засекли. Тук има закони, които пряко съдържат корупционни предпоставки и които биха довели до недопустимо ощетяване на държавния интерес.

–         Такива закони от сивото законодателство биха ли издържали, ако са атакувани в Конституционния съд или в Страсбург?

–         Откровено казано, някои от тях няма да минат в Конституционния съд. Ако след време отново се опитат да вкарат повсеместното следене в интернет, то законът очевидно ще попадне в Конституционния съд. Трябва да се знае, че вече не е само националното ниво, което може да спре подобни законопроекти, нарушаващи гражданските права. Освен в Страсбург може да бъдат атакувани и в Съда на ЕС. Гражданският сектор и онези формации, които се борят за правата на човека, не са сами в усилията си.

–         Вие сте секретар на омбудсмана на Република България. Има ли при него молби за сезиране на Конституционния съд?

–         Омбудсманът Гиньо Ганев направи нещо много положително, веднага след като му беше дадено право да се обръща към Конституционния съд, като създаде Консултативен съвет по конституционни въпроси, включващ широк кръг правници, съдии, хора с различни професии, където се внасят всички сигнали и искания от граждани и техни организации за обявяване на противоконституцонност на законите. В последно време тези искания нараснаха много. Последните теми имат подчертан широк обществен отзвук. Например по повод решението на парламента за царските имоти, за текстове в правилника на НС, за закона за досиетата и др. Някои бяха без правни основания, но други, като текстовеге от закона за енергетиката, бяха внесени в Конституционния съд.

–         В мониторинговия доклад говорите за парламентарна девиация, нарушаване на основните принципи на парламентаризма. Има ли практики, които показват това?

–         В първия доклад сме посочили три такива по-едри случая. Във втория ще посочим поне още два. Първо бяха абсолютно необоснованите претенции за импийчмънт на държавния глава, вторият случай е гласуваната декларация от НС, в която се даваше негативна оценка на конкретни народни представители, лидерите на БСП и ДПС. И третият случай беше поредица от актове на парламента, с които се поставяше под съмнение независимостта на различни контролни и регулаторни органи като Комисията за финансов надзор, Комисията по защита от дискриминация и др. Техни доклади бяха отхвърлени, бяха заплашени с прекратяване на мандата и т.н. Напоследък това е решението на НС по повод т.нар. царски имоти. Подчертавам, че тук не коментираме законнна ли е или не т.нар. царска реституция, а типа решение, с което парламентът, вън от своите правомощия, налага запор върху конкретни недвижими имоти на конкретен гражданин и той, който и да е, няма никакви механизми за защита. Ако е в съда, то е друго. Тук парламентът влезе в ролята на конвент, което е недопустимо. Друга девиация е поредицата от необосновано блокиране на парламентарния контрол от страна на председателя на НС, най-вече когато има въпроси от опозиционни представители към министрите. Те са връщани очевидно защото са неудобни на управляващите. Това е недопустимо от гледище на парламентаризма. Правителството трябва да отговаря на всички въпроси, даже и на неудобните, щом се поставят от депутати. Ние ще посочваме тези случаи и в следващите си доклади, защото наистина вярваме в парламентаризма.

–         В парламента често става ожесточена полемика. Полезно ли е това за парламентаризма?

–         Една полемика може да е много ожесточена, но когато е интелигентна и аргументирана, нивото е едно. Когато е сведена до махленско-кръчмарски подвиквания, обиди и кулоарни закани, това говори за нивото на конкретните народни представители. Но така се ерозира доверието на гражданите към Народното събрание като институция. Много често заради персоналната омраза към някои народни представители се натрупва омраза към самата институция. Това, че има калпави, мързеливи и неинтеигентни депутати, не означава, че няма други, които са работливи, честни и работят от името на партиите, които са ги издигнали съвестно. Институцията на парламента не трябва да бъде отричана. Ние сме тези, които трябва да сменяме персонала на парламента, а не да обругаваме институцията му.

–         Как работи според вас ръководството на 41-вото НС?

–         В това НС се изтъква като голям грях явлението
гласуване с чужди карти. То е нещо, което съществува в целия свят, а България е единствената държава, която го превърна в централен въпрос за парламента. Този „грях” беше на предишния председател Герджиков, който едва ли не го превърна в драма на НС. Това е една от най-малките драми. Сега се залитна в посока да се гледа на парламента от страна на неговото ръководство повече като на административно учреждение, а на депутатите като на административни чиновници. Смятам, че рано или късно това мнозинство ще разбере, че безропотното стоене в зала от начало до край не е показател за добър парламентаризъм.

–         Кой прави оценка за това как си вършат работата депутатите. Очевидно е, че едни внасят закони, изказват се, други през целия си мандат пасуват.

–         Оценка могат да направят само гражданите. Твърде песимистичен съм. Без да звучи като черногледство. Когато се намерит над 30 хиляди души, които се смятат за почтени граждани и патриоти и те издигат кандидатурите например на братя Галеви, когато в Бургас, във Варна от различните партии бяха издигани откровени бандити и те печеля по 5-6 хиляди гласа, аз съм отчаян от тези български граждани. Те нямат очевидно никаква гражданска култура да преценят какво е възможно и какво не. Нямат хигиена на оценката си за един или друг кандидат. Какво искате от такива граждани? Отговорността на партийните ръководства е огромна при издигането на кандидатурите за депутат. Такава е у нас системата. Но и в партиите, и у самите граждани трябва да се появи разбирането, че заниманието с политика не е само да имаш експертно-професионално познание, но и да имаш надградени познания за технологията на властта, способност да постигаш и да търсиш съгласие между разнопосочни обществени интереси, комуникационни възможности и начин на общуване с граждани и организации и много други неща. У нас има изкривяване на разбирането за политика важно е да си експерт. Няма нужда от експерти, които гледат чиновнически или академично на своята работа. Това е друга социална роля, която изисква друг тип поведение. Очевидно като общество всички носим това клеймо, нямаме още това разбиране, така че да сме способни да излъчим това, което се нарича политически елит, но не в светския смисъл. А като призвание и разбиране за ролята, която трябва да се играе в обществото.

–         Вярвате ли че този наш парламентаризъм в днешно време, когато вече действа Лисабонският договор, ще се придвижи наистина към Европа?

–         Искам да вярвам. Ние, хората от Института за модерна политика, сме много пристрастни към парламентаризма.