Борислав Цеков:
МВР отново поиска да има безконтролен достъп до комуникациите на гражданите в интернет. Скандалните поправки отново са внесени в парламента. Този път от правителството на ГЕРБ. Правителственото мнозинство в парламента гласува днес на тайно заседание във вътрешната комисия скандалните поправки. Без обществена дискусия!
За пореден път този проект трябва да бъде отречен на висок глас! Има най-малкото три неща, с които трябва да сме наясно.
Първо, конституцията изрично забранява да се накърнява не само тайната на кореспонденцията, но забележете – “и на другите съобщения” (чл. 34).
Пак там се казва, че това може да става само при две условия: а) да има разрешение на съдебната власт; и б) това да се налага за разкриване или предотвратяване на тежко престъпление. Също в основния закон е прогласена неприкосновеността на личния живот (privacy) – чл. 32. Не само какво, а и с кого говориш по телефона или в интернет е част от конституционната защита, прогласена в тези разпоредби.
Второ, конституционната защита “и на другите съобщения” дори и при най-стеснително тълкуване обхваща интернет комуникациите.
Трето, твърденията, че разпечатките за проведени разговори с мобилен телефон имат само технически характер, са несъстоятелни. Защото данните, които те съдържат – с кого са проведени разговори – макар и да не разкриват съдържанието на самите разговори, позволяват да се направят изводи за кръга от лица, с които контактува един човек, за честотата на тези контакти и пр. Това е част от личния живот и тайната на кореспонденцията и съобщенията, чиято неприкосновеност е конституционно защитена. Безпочвени са сравненията с обикновената писмена кореспонденция. Пускайки в пощенската кутия писмото, гражданинът знае, че адресатът ще бъде видян от трети лица. И след като го прави, значи е съгласен с това. Не е така с разпечатките от телефонни разговори, които, оказва се, МВР поголовно изисква. А и в пощите за разлика от мобилните оператори не се води списък кой с кого си пише, който да позволява да бъде анализиран кръгьт, с който контактува един човек. Всичко това се отнася и до данните за интернет трафика. Чуват се и гласове, че ако такива разпечатки и данни се ползват само с разрешение от съда при тежки престъпления, т.е. наказуеми с повече от 5 г. затвор, както повелява конституцията, ще се затрудни борбата с малката престъпност. Например при открадната чанта и мобилен телефон или при телефонен тероризъм.
Че колко от тези 330 хил. разпечатки са допринесли досега за разкриване на подобни деяния? Като всички знаем как често из РПУ-тата отпращат като досадни навлеци дръзналите да се оплачат от квартирна или улична кражба! Каква престъпност точно бори МВР с тези разпечатки досега?
Ако някой недоволства от тези конституционни норми, е свободен да предложи тяхното изменение. Но е недопустимо те да бъдат заобикаляни и даже газени чрез промушени зад гърба на обществото алинеи.
Щом МВР смята, че забраната за ползване на разпечатки без съдебна санкция пречи на аботата му, нека да го обоснове. С числа и аргументи. Да каже какъв е бил ефектьт от безконтролното ползване на тези разпечатки досега – сиреч колко престъпления са били разкрити чрез тези 330 хиляди разпечатки. И ако се окаже, че сега изведнъж спазването на простичкото конституционно изискване такива данни да се разкриватсамо с позволение на съда ще стане причина да спадне ръстът на тази разкриваемост – да предложи конституционна промяна.
Но не бива да се забравя, че голо слухтене престъпност не бори.