Интервю на Борислав Цеков за в-к „Дневник”
Борислав Цеков е бивш депутат от НДСВ и “Новото време”. Юристът е автор и на действащия в момента Закон за вероизповеданията, сложил край на т.нар. разкол в църквата, утвърдил като единствен патриарх Максим и ръководения от него Свети Синод. Цеков беше и един от шестимата светски представители на последния църковно – народен събор.
Светият синод излезе със становище, че законът за досиетата е неприложим за нито едно от вероизповеданията, защото трябва да се проверят ръководителите на религиозни общности, а според закона за вероизповеданията православната църква и останалите ръководства, всъщност са ръководства на вероизповедание, не на религиозна общност. Как ще коментирате тази позиция?
– Това е правно некомпетентна теза, очевидно изсмукана от пръстите, за да се обслужи един конкретен интерес на част от висшия клир – да се заметат следите около агентурното минало, които биха лъснали в резултат на изпълнение на закона за досиетата. Даже ми е неудобно да обяснявам елементарни неща, които са ясно записани в закона, но все пак – религиозна общност са всяка група вярващи, в това число и Българската православна църква. Те имат юридическа личност – религиозната институция. И тяхната съвкупност е вероизповеданието.
Така че Българската православна църква е религиозна общност. Освен това е пределно ясна волята на законодателя – че ръководителите на абсолютни всички регистрирани в страната вероизповедания, трябва да бъдат проверени за принадлежност.
Тук стои и другият въпрос, поставян както в становището, така и от някои владици, те казват, че държавата по този начин се намесва в църковните дела. Същото казва и доносникът на Шесто Божидар Димитров. Трябва да е много ясно, че в случая със закона за досиетата държавата обявява сътрудници на репресивния апарат на тоталитарните тайни служби, те са били служители и сътрудници на държавата, не на църквата. Те са изоставили кръста и расото. Така че държавата е в правото си да обяви кой е работил за Държавна сигурност и това не е никаква намеса в църквата.
А какви според вас ще са последствията, какъв ще е ефектът от едно осветяване на агентите в църквата, за да се иска така силно скриването на подобни данни?
– Надявам се да има поне оздравяване на моралния климат в църквата, защото разочарованието от висшия клир е много голямо. Ще стане ясно кои са били сътрудници от конформизъм, по-скоро за да запазят едно, доколкото е възможно, необезпокоявано по онова време упражняване на вярата. Но ще лъснат и онези, които са чели молитви от амвона и след това са тичали в Държавна сигурност да донасят кои са били богомолците. Тази грозна истина очевидно плаши много хора. А част от моралното пречистване на църквата и на висшия клир, минава и през това да се знае кой е истински служител на вярата и кой е бил служител на комунистическата държава в най-уродливата й част – Държавна сигурност.
Но ще има ли последствия за настоящите постове на ръководители на БПЦ, ако се окаже, че са сътрудничели на Държавна сигурност?
– Това вече е вътрешен въпрос на църквата. Аз предполагам, че младите и образовани епископи ще поставят тези въпроси, след като излязат документите за това кой какво е вършил и се види кои все пак са спазвали вярата и не са навреждали на други хора, но са били сътрудници, за да предпазят себе си в онова време, и онези, които са били негодници.
Как, какво и дали това ще доведе до промени в Светия синод са въпроси, в които нито държавата, нито институциите трябва да се намесват. Надявам се обаче, че онези владици, за които ще се окаже, че са били част от политическата милиция и са съсипвали човешки съдби, ще се оттеглят в някой манастир и ще се скрият от обществото. Това, на което сме свидетели в момента в църквата, тази морална развала сред част от висшия клир, откъснатост от хората – това не е лицето на Българската православна църква.
Трябва на преден план да излязат онези свещеници, които са наистина служители на вярата. И заедно с това е необходимо ояденото съсловие на митрополитите да се сепне и да започне да се държи нормално, човешки. Как е възможно на много от българските свещеници да не им се плащат заплати, осигуровки, да живеят на ръба на оцеляването, а част от ръководителите на църквата да парадират с благосъстоянието си.
Не се ли превърнаха точно тези митрополити в лицето на църквата – хора, тънещи в охолство и каращи последен модел лъскави коли?
– В момента действително те се набиват на очи и това не е добре нито за тях, нито за църквата. Затова църквата има нужда от морален катарзис, който минава включително и през това да се види кои са били служители на Бога и кои под расото са носили пагоните на Държавна сигурност. Минава и през ясна оценка, обществена и църковна, на морала на висшия клир. Включително и на тази показност.
Знаете, че в манастирите няма и огледала даже, за да не се изкушават монасите и да не се вглъбяват в собствения си образ. А част от владиците се превърнаха в дефилиращи манекени. Докато свещениците, които са най-близо до хората, живеят в мизерия, ние гледаме оядени митрополити, които изглеждат като бонвивани. Съжалявам за израза, но трябва да си дадем сметка, че владиците не са някакви божества, които са извън времето.
Но се застъпи и тезата, че не можело да ходят боси и голи и да карат очукани стари коли.
– Никой не говори за някакво криворазбрано сиромахомилство, нито пък някой честен вярващ иска да вижда своите митрополити опърпани, некъпани, бедни и т.н. Тук обаче става дума за съвсем друг тип показност, включително и за едно безобразно управление на църковната собственост.
Мен линкълна на дядо Кирил не ме вълнува толкова, колкото безобразните заменки с църковни имоти, които той направи по морето. И после казват – нямаме пари да плащаме на свещениците. А къде отиват тези пари? Въпросът с управлението на имуществото също е много голям – непрекъснато се чува от църквата, че тя не е на държавна издръжка и затова институциите като данъчните или финансовия контрол нямат право да проверяват финансите.
Държавата всяка година дава от бюджета субсидии на всички по-големи български вероизповедания, а най-много се дават на православната църква. Това са пари на всички данъкоплатци и тяхното законосъобразно изразходване е основанието за държавните институции да проверяват финансите на църквата. Има една необяснима толерантност през годините по този въпрос и това доведе до огромни разхищения.
Но става въпрос само за държавните пари, а как може да се провери управлението на имотите?
– Това вече като цяло си е въпрос на църквата, това имущество е нейно. Но голяма част от това имущество е и резултат от дарения на миряни. Самите вярващи и висшият клир обаче трябва да вземат мерки.
На следващия църковно-народен събор най-сетне трябва да се приемат правила за управлението на имотите, да се направи регистър – това, от което бягат като дявол от тамян, да има ясен бюджет на църквата, а не всяка митрополия да е отделно феодално владение, в което всеки прави каквото си иска.
Българската православна църква в последните 12 г. (в момента, в който влезе в сила новият закон за вероизповеданията), няма никакви оправдания за вътрешните си безобразия. Ако допреди това при т.нар. разкол в църквата съществуваше оправданието, че държавата им пречи, политиците им се месят, че разколниците ги тормозят – сега вече 12 г. нямат никакво оправдание. А църквата е в по-лошо състояние, отколкото по време на 10-те години на разкола.
Като говорим за странни дарения и недобро управление на имотите, смятате ли, че има недостатъчно здравословни връзки между бизнесмени и митрополити?
– Нагледахме се на какво ли не – Старозагорският митрополит Галактион даде архонтска титла на Слави Бинев. Титла, която не съществува и е очевидно изтъргувана, и я даде на човек, който няма нищо общо с църквата, а да не говорим за миналото му. На други места раздават ордени и какво ли не. Още по време на мутренските години митрополиите на едно феодално ниво отдадоха манастири да се стопанисват от силови групировки с оправданието, че нямало пари за стопанисването им. Българската православна църква да казва, че няма пари, е направо богохулно.
Да се върнем и на кадровия въпрос и досиетата в църквата – възможно ли е той да засегне и темата за бъдещия патриарх? Варненският митрополит Кирил пък каза, че с казуса с досиетата някои се опитват и да си разчистват сметки. Как ще го коментирате?
– Въпросът за патриарха е вътрешноцърковен. Ако църквата смята, че вярата е несъвместима с комунизма и служенето на един репресивен апарат, трябва да реши този казус. Колкото до думите на дядо Кирил, бих попитал – той на каква база би предложил да се обсъждат кадровите въпроси – на база имоти ли, образование, личен морал. Ако му е чиста съвестта, не виждам от какво се притеснява.