ИМП и депутати от ДПС изразиха загриженост от ескалацията на полицейското насилие

Днес в Народното събрание се състоя работна среща между Института за модерна политика и депутати от ПГ на ДПС. В срещата се включиха и представители на младежката организация на ДПС. Непосредствен повод беше оповестеният вчера Осми редовен доклад на ИМП „За състоянието на парламентарното управление”. Народният представител Тунчер Кърджалиев изтъкна високата оценка на ПГ на ДПС за поредния критичен, но пълен с много конструктивни предложения доклад на ИМП. „Вашите становища и доклади се четат винаги много внимателно от нашата парламентарна група и често вземаме повод от тях за различни предложения”, подчерта той. Четин Казак от ДПС подчерта като основен проблем на 41-то НС лобисткото законодателство и хроничното неуважение на парламентарната институция от страна на изпълнителната власт.
От своя страна председателят на ИМП Борислав Цеков постави акцент върху несъобразяването на парламента с международни препоръки за отстраняване на законодателни дефекти, които ерозират гражданските права. „Мина цяла година откакто България беше включена от ПАСЕ в списъка от 9 проблемни държави поради ескалацията на полицейско насилие и липсата на ефективни разследвания на такива инциденти – резултати няма”, заяви той. ИМП предлага да се въведе задължение на правителството да внася ежегоден доклад в Народното събрание за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за мерките за отстраняване на причините, довели до тях. „Настояваме също за укрепване на капацитета на парламентарната комисия по правата на човека и засилване на ролята й в законодателния процес, защото в момента тя почти не разглеждан закони”, обясни Борислав Цеков.
Наред с това бяха представени и предложенията на ИМП за конкретна парламентарна процедура за прозрачни назначения в съдебната власт и независимите регулаторни и контролни органи. Емил Георгиев (ИМП) очерта предложенията на ИМП за модернизиране на работата на постоянните парламентарни комисии: излъчване на заседанията онлайн, въвеждане на т.нар. „доклад на малцинството”, в който се застъпват мотивите „против” даден законопроект, изразени от народните представители, създаване на регистър на гражданските организации, които внасят законодателни предложения.