Посещението на Хилъри Клинтън – между шистовия газ и оценката за българския преход

Интервю на председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков за Агенция “Фокус”:

(see text in English)

„Фокус”: Г-н Цеков, Институтът за модерна политика има подчертано прозападна ориентация и американски партньорства, разполагате с информация, как оценявате посещението на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън у нас? Какви знаци бяха дадени? Какво остана скрито от наблюдателите и обществото?
Борислав Цеков: Да, оценките, които прави Института за модерна политика винаги се базират на широка информационна основа, включително и на базата на партньорството ни с политически и обществени фактори в САЩ. Това, което е важно да се подчертае, когато се търси истинския смисъл на посещението на г-жа Клинтън е, че то не беше някакъв ответен жест на покана на българското правителство, нито пък демонстрация на специално отношение към това управление, както се опитаха да го интерпретират някои кръгове, свързани с външно министерство. Това беше предизвикано посещение с конкретна цел – енергийната геостратегия на САЩ и противоречивата позиция на правителството към проучванията и добива на шистов газ. Фактът, че е въпрос на дни у нас да пристигне специалния съветник в сферата на енергетиката Ричард Морнингстар, който е доста „тежка артилерия” във Вашингтон, е ясен знак за това. Американците определено са изненадани неприятно от извъртането на 180 градуса по въпроса за шистовия газ. Струва ми се обаче, че техните дипломати в София доста подцениха тази тема и розовите очила, които са си сложили през последните две години като че ли им попречиха да съдействат за разясняване на реалните достижения на технологиите за добив на шистов газ, икономическите и екологични последствия.
„Фокус”: Защо САЩ държат толкова на шистовия газ, това въпрос само на икономически интереси ли е?
Борислав Цеков: Това е въпрос на геостратегия, на баланс на енергийните интереси в света. С тези нови технологии САЩ се опитват да дадат една нова алтернатива на зависимостта от руския газ. Решенията, които взе правителството – първо за разрешаване на проучванията, а после за мораториум, са еднакво грешни.
„Фокус”: Защо?
Борислав Цеков:
Защото бяха взети без сериозна дискусия и без да се чуят всички аргументи. Има два въпроса, които у нас не са получили ясен отговор – безопасност и икономически потенциал. Важно е например да се знае, че тези технологии наистина се развиха в последните години и темата за шистовия газ не може да се свежда само до този прословут филм „Газланд”. У нас няма реална обществена дискусия за шистовия газ. От една страна има екопротести, от друга някакви закъснели и напълно формални изпълнения „за” шистовия газ от хора във и извън парламента, които се опитаха да „блеснат” покрай посещението на държавния секретар. Ако искаме да обсъждаме темата зряло и задълбочено има цяла поредица от въпроси, които трябва да получат отговор. Като например кое е вярно – черните картини, които се чертаят от екологични групи и от левицата за отровени подпочвени води и екокатастрофи или това, което се вижда на практика в Полша, САЩ, Канада – високи технологии за добив и невредима околна среда. Нужна е обективна информация, за да може обществото ни да направи информиран избор. Друга група въпроси е как ще се отрази добивът на икономическото развитие на регионите и държавата. Ще се открият ли хиляди нови работни места както например в Ню Йорк, където по т.нар. план “Куомо” вече има повече от 100 хил. работни места? Ще нараснат ли забележимо приходите в местните бюджети и ще спомогне ли това за техния икономически напредък? Ще спаднат ли цените на газът така че да го усети всяко домакинство, както се е случило в САЩ? Добивът на шистов газ в САЩ е свалил цените повече от три пъти.
„Фокус”: Смятате ли, че е възможна подобна дискусия у нас след протестите срещу шистовия газ?
Борислав Цеков: Всяка дискусия е възможна стига да има сериозни обществени среди и политически фактори, които търсят обективната истина и националния интерес.
„Фокус”: Някои видяха в протестите лобистки интереси на „Газпром”.
Борислав Цеков: И така да е, не виждам нищо лошо всеки да си отстоява интересите и възгледите.
„Фокус”: Какво друго прави впечатление във визитата на държавния секретар според Вас?
Борислав Цеков: Има нещо, което убегна от масовото внимание, но е много важен нюанс. Хилъри Клинтън изрази еднозначна положителна оценка за българския преход и за усилията, реформите и „упорството”, както тя се изрази, през последните 20 години. Това е един косвен и деликатен отговор на опитите на ГЕРБ да твърдят, че едва ли не преди техния мандат всичко е било лошо. Това изявление на американския първи дипломат е не само обективна оценка, че не може да се отричат достиженията на предишните управления, които вкараха България в ЕС и НАТО и проведоха икономическите реформи. Това е и ясен знак към всички политически и граждански среди, които имат своя реален принос за развитието на страната през последните 20 години.