Парламентарната комисия за помилванията и опрощаванията е напълно легитимна

Интервю на председателя на ИМП Борислав Цеков за Радио “Фокус”:

Водещ: Комисията за помилванията и опрощаванията в двата президентски мандата на Георги Първанов проведе първото си заседание при закрити врата. Паралелно по същото време Георги Първанов даде пресконференция и определи комисията като ново издание на процедурата за импийчмънт. Първанов оспори правото на парламента да контролира дейността на парламента. Реакциите и мненията са разнопосочни. За коментар по темата се обръщаме към политолога, а и юрист Борислав Цеков, от Института за модерна политика. Г-н Цеков, можем да кажем дали е парламентът да контролира президента?
Борислав Цеков: Наистина появиха се доста интерпретации. Но, ако се види решението на Народното събрание, в което е определен предметът на работа на тази временна комисия, ще стане ясно, че няма никакво съмнение за това, че парламентът има право да създаде такава комисия. И тя не е противоконституционна, защото парламентът може да създава три вида временни комисии. За конкретния случай обикновено такива се правят по някакви процедурни теми или за избор на органи. Вторият вид анкетните комисии, тоест това е форма на парламентарен контрол, разследват действия на институции. И третият вид какъвто е в случая тази временна комисия, за която говорим е така наречените проучвателни комисии. Тяхна задача, както пише и в учебниците по конституционно право, това е в чл. 34 на сегашния правилник на Народното събрание е да проучват прилагането на нормативната уредба на законите, административни практики да проучват. И на тази основа да дават оценки и да правят предложения аз усъвършенстване на законодателството или преодоляване на някои лоши практики в администрацията. Тази комисия има такъв предмет да проучва нормативни основания, как са се прилагали конкретно процедурите в различните институции, свързани с опрощаване на държавни вземания, гражданство и помилвания. Няма съмнения, че парламентът има право да я създаде. Не може да се говори нито аз импийчмънт, нито за анкетна комисия. Но по-важното освен това, че тя е напълно легитимна от гледище на парламентарните процедури и конституционната уредба е, че тя е и обществено легитимна. Това, че президентът като институция е извън парламентарния контрол не означава, че Народното събрание няма своето право, в това число конституционно да изразява оценка, отношение към определени действия и практики на президентската институция, когато има засилен обществен критицизъм. За мен това е една основа за критика, че тези процедури винаги досега не само при президента Първанов и при помилванията, и при опрощаването на държавни вземания са напълно непрозрачни. И в това отношение парламентът има право да каже своето мнение, да потърси промяна в законодателството.
Водещ: Да. Най-вероятно това е и една от ползите за обществото от този казус. Насочи се общественото внимание към правомощията за помилване. Иначе президентската институция се коментира най-често като институция, която няма кой знае какви правомощия. Това не са никак малки правомощия. Не са и малко помилванията. И е добре да има прозрачност, както вие казахте.
Борислав Цеков: Трябва да има правила ясни, публично оповестени, по които се осъществяват тези правомощия и за опрощаването на държавни вземания, и за помилванията. Публично оповестени правила, да се знае кои са членовете на тези комисии обикновено, които подпомагат президента при вземането на тези решения. Да се знае кога те заседават. Това никога не е било в публичния образ. И ако щете откакто има интернет и в интернет сайтовете на президентската институция. Крайно време е да се промени. Много ми е интересно какво ще направи в тази посока новият президент. Засега той не е дал знаци, че ще промени практиката. Но надявам се тази засилена обществена критика да го мотивира в тази посока.
Водещ: Той направи стъпки към това да публикува постоянно информация и за назначенията в президентството, и за това което се случва. Изкушавам се да цитирам днешното издание на в. „Труд”, според което германският президент Хорст Кьолер в рамките на 10 години е помилвал петима души. Сравнението и като се има предвид, че Германия е 80 млн., много по-голяма държава, е интересно. Как бихте го коментирали?
Борислав Цеков: То има своето обяснение. Не толкова в една по-висока взискателност при упражняване на това правомощие. Но Германия е федерална държава. Част от тези правомощия са изнесени на ниво отделните федерални единици, отделните провинции. Тамошните власти осъществяват част помилвания по част от престъпните състави. Така че е малко по-различна ситуацията. Но наистина има нужда от по-голяма, като че ли взискателност и много по-сериозна мотивация в това число от гледище, ако говорим като юристи от превантивната роля на наказанията. Това, че те са предназначени не, за да съсипят, така да се каже живота на един човек, който е извършил престъпление, а в крайна сметка да го превъзпита. И дали този елемент е на лице това е много комплексна оценка. И не зная доколко тя е правена ефективно през годините, както от Министерство на правосъдието, което е част от тази процедура по помилванията, така и от тази структура, комисия, която е подпомагала президентската институция при вземането на такова решения.
Водещ: И още една посока ми се ще да поемем в този казус. И тя е политическата. Определено Георги Първанов приема създаването на тази комисия като политическа атака. Какви политически послания в ситуацията дешифрирате Вие?
Борислав Цеков: Вижте, аз не искам да привиждам толкова политическа атака. Разбира се, че винаги има такъв елемент и може да остане такова подозрение. Но тази тема за непрозрачния начин, по който се упражняват тези президентски правомощия, беше повдигната. И е хубаво, че парламентът реагира, за да се променят нещата в крайна сметка занапред. Но, ако говорим от гледище на процесите в левицата и опита на Георги Първанов от президентския стол да седне обратно в лидерския стол на БСП. Мисля, че той използва този случай, тази временна проучвателна комисия, за да персонализира въпроса. Да го определи като една политическа атака срещу себе си. И да се опита да изнесе едно, така да се каже показно в конфронтация с управлението и да определи себе си като негова опозиция, водейки своята вътрешно-партийна битка. Така че по скоро от страна на бившия президент Първанов идва политизирането на казуса, което в крайна сметка е неизбежно в едни такива политически отношения.