Александра Мирчева: Нужен е предмет „Гражданско образование” в училище

Александра Мирчева е на 18 години, учи в Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков” – гр. Видин. Желае да вдъхновява, мотивира и амбицира, ако някога й се отдаде подобна възможност. Интересува се от младежки дейности, политика (в чист вид), гражданско образование и позитивни практики (независимо с коя сфера на обществено влияние са свързани).

vidin-parliamentАлександра, какво представляват младежките парламенти и съвети и защо се събирате сега тук, във Видин?

Младежките парламенти и съвети са структури, които обединяват млади хора, повярвали в една идея. Ние участваме в тях на абсолютно доброволни начела, което вярвам е и причината те да работят успешно. В най-общи линии за нас е важно членовете да са мотивирани, идейни и вдъхновени да отдадат част от времето си на полезни активности и да постигнат промяна в границите на социума. Събирането във Видин на около 20 организации от различни краища на България и дори от съседна Сърбия е свързано с ежегодната Национална пролетна сесия на младежките парламенти и съвети. Имаме изключителното удоволствие да сме нейни домакини и в контекста на глобалните събития избрахме темата „Младите-мостът към промяна”. Целта на форума е не само да обменим опит и успешни практики, но и да внушим, че всеки един от нас е носител и генератор на промяна. В този смисъл ние сме отговорни за случващото се и трябва да обединим огромната енергия и потенциал на младите хора и да ги насочим в правилната посока.

Вие самата как и защо се включихте в младежкия парламент във Видин?

Участвам в младежки организации от може би вече 6 години и това беше естествено следствие от дългогодишна дейност в тази сфера. Всъщност заедно с още четирима активни младежи учредихме Видински детски и младежки парламент по идея на настоящия председател Криатиан Топалпенчев и с вярата, че подобна организация ще функционира отлично на територията на град Видин предвид множеството идеи, които циркулираха сред младите хора. Главната причина за участието ми в подобни организации е увереността, че те изграждат многобройни умения и личностни качества, но и предоставят огромно поле за изява, за заявяване на гражданска позиция, възможност да бъдеш чут и да се занимаваш с нещо наистина значимо.

През един от дните трябваше да изготвите Годишен календар. Какви инициативи смятате да реализирате през тази година?

Идеята за Общ годишен календар се породи от факта, че въпреки че организациите са част от една национална мрежа, те са образно казано гари без линия по между си, която да ги свързва. В този смисъл дейностите на всяка организация са различни и тя действа автономно. Това е отлично условие за многообразие, но някъде там се губи единството. Според нас такъв календар би издигнал авторитета на организациите, давайки им свободата да отбелязват по собствен начин заложените инициативи, но да се придържат към тях с цел популяризация и публичност на дейностите.

Александра, какво казвате на вашите приятели и познати, които не са активни и не искат да се занимават с обществена дейност?

Това е интересен въпрос, тъй като често се сблъсквам с публично неодобрение или по-скоро подозрение към младежките организации като цяло. За щастие повечето ми приятели и познати имат положително мнение, защото често ги запознавам с новите ни дейности и инициативи. Каквото и да се обясни на неактивните граждани, в малко от случаите то ще даде очаквания резултат. Според мен пътят към изграждане на гражданско общество е продължителен процес и основите трябва да бъдат положени чрез конкретен предмет „Гражданско образование” в училище. Това би дало възможност за формиране на позиция и осъзнаване какво всъщност целят тези организации и каква е ролята им в обществения живот. Жалко е, че някои хора подхождат със съмнение, че ние, младите, заслужаваме да участваме активно в този обществен живот, аргументирайки се с възрастта ни. Истината е, че това е без значение и се надяваме да опровергаваме чрез ефективната си активност това мнение.

Озаглавили сте пролетната сесия на младежките парламенти и съвети „Младите – мостът към промяна”. Вие самата как виждате бъдещето на България – кой е най-добрият и кой най-лошият сценарий?

Както вече споменах, избрахме актуална тема, в която се крият много проблеми. Освен икономически, политически, социални промени, ние ставаме свидетели и на кардинална промяна в мисленето и формирането на ценности. Вдъхновени от строителството на „Дунав мост 2”, географското положение на нашия град и метафоричните значения на думата мост, ние решихме, че именно младите хора трябва да изградят моста към промяната, която желаят да се случи и да внушат на обществото, че всеки един от нас е фактор и част от този мост към промяна. От позицията си в този момент бих казала, че най-добрият сценарий за България се изразява във формирането на активно гражданско общество, коректив и двигател на случващите се събития. Поради оптимизма си и може би младежкия си идеализъм не бих желала да предричам лош сценарий, тъй като вярвам, че това, което мислим, говорим и правим рефлектира в това, което се случва. Най-добре да се придържаме към положителните прогнози, да си ги поставим за цел и да работим за тяхното реализиране.

Кои от инициативите на Института за модерна политика, които бяха представени пред младите лидери от цялата страна, смятате, че ще им бъдат от най-голяма полза?

Мисля, че проектът „Кое ме прави уязвим, онеправдан и зависим и кое ми помага да не бъда” провокира присъстващите на срещата и много от тях ще вземат участие в него. Предвид дейността на ИМП някои „парламентаристи” с удоволствие биха се включили и в стажантската програма в бъдеще.