Статия на председателя на ИМП Борислав Цеков в днешния брой на в.”Преса”:
Наближава изборът на новото правителство на съдебната власт, което ще назначи “тримата големи” на върха на магистратската йерархия. И пак лумнаха страстите съдебни и увещанията за реформи по брюкселски, и партийни игри, и борби в магистратската гилдия. Тези дни даже говорителят на ЕК и българската правосъдна министърка влязоха в задочен спор. Целият въпрос е дали най-сетне ще имаме Висш съдебен съвет, избран прозрачно и при ясни критерии, който ще започне да връща общественото доверие в правораздаването. Или отново ще се затъне в тресавището на задкулисни зависимости, боричкания и интриги. Безспорно е едно – за да се отпуши най-сетне съдебната реформа новият състав на ВСС трябва да бъде номиниран и избран след широки консултации и публични изслушвания на кандидатите. Така че пред съда на общественото мнение да бъдат доказани професионалните качества и морал на кандидатите. Това е ключът, останалото са подробности. Разглежданите в НС законови промени са именно в тази посока и се ползват с широка парламентарна подкрепа и сред управляващи, и сред опозицията. И тъкмо поради това натрапчивият натиск на чиновниците от Брюксел за въвеждане на пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт бие неприятно на очи. У нас магистратите са разделени по въпроса – Съюзът на съдиите е “за” прекия вот, а другата, не по-малко представителна структура, Форумът на съдилищата е “против”. Никой досега – нито Европейската комисия, нито няколкото НПО-та у нас, които пригласят на тази брюкселска идея, не е дал солидни аргументи какво би се променило качествено ако се замени делегатският избор с принципа “един човек – един глас”. Най-общо се твърди, че с директния вот щял да се премахне административния натиск върху делегатите, който изкривявал избора. Питам се, щом някой смята, че съдии, прокурори и следователи не могат да си изберат читави делегати, които не се поддават на натиск, на какво отгоре твърди, че същите тези хора биха избрали пряко читав ВСС? Истината е, че няма съществено значение дали формирането на квотата на съдебната власт във ВСС става чрез делегатско събрание или с пряко гласуване от всички магистрати. Качествена разлика от досегашното състояние може да се постигне само с пълноценна процедура по публично изслушване на кандидатите и от съдебната, и от парламентарната квота. Въобще не е ли крайно време българската администрация и политическа класа да преодолеят провинциалния си комплекс и да спрат да гледат на всяко чиновническо хрумване на ЕК като на сакрален императив. Не всяка брюкселска рецепта за реформи ражда институционален шедьовър. За България днес е важно да се направи прозрачен и обществено кредибилен избор на ВСС. Заради достойнството на българската Темида и на българските институции.