Резултати от социологическо проучване на обществените нагласи в община Белоградчик в навечерието на предстоящите на 22 юли избори за Общински съвет

sociolozi

Сказания за Скал`ите и за Ск?лите

резултати от социологическо проучване на обществените нагласи в община Белоградчик в навечерието на предстоящите на 22 юли избори за Общински съвет

Социологическият екип на Института за модерна политика днес представи във Видин (БТА) резултатите от представително социологическо проучване за предизборните нагласи в Белоградчик.

При планирана извадка от 290 респонденти, реално в периода 5-6 юли 2012 г. бяха проведени 267 валидни анкети поради констатираното на терен огромно разминаване между информацията за броя на лицата във включените в изследването гнезда в избирателните списъци и реално намерените от анкетьорите респонденти. Така единствено в село Стакевци извадката беше изпълнена в пълен обем. В самия Белоградчик и в села като Рабиша, Раяновци, Чифлик, Боровица, Кладоруб анкетьорите не успяха да изпълнят заложените бройки поради констатираното физическо отсъствие на респонденти/ избиратели.

Съществуват много предпоставки за корумпиране на изборите – незаинтересованост на избирателите, отчуждение от обществения (и общностния) живот, проблемни избирателни списъци, отсъствие на медиен интерес и на независими външни наблюдатели. Макар и 95% от анкетираните граждани да са категорични, че не изпитват страх да гласуват свободно, 74% твърдят, че са чували за хора от общината, които продават гласа си.

Същевременно само две седмици преди изборите – когато е проведено теренното проучване – в общината все още няма активна кампанийна дейност. Голямата част от избирателите, особено тези по селата, изобщо не са наясно кои са политическите субекти, които ще участват в изборите и кои са хората от техните листи. Затова и готовност да гласуват изразяват най-вече представителите на твърдия електорат на партиите или хора, които сами са кандидати в някоя от листите.

Като се има предвид и обичайно по-ниската избирателна активност при избори, в които няма мажоритарно състезание на изявени лидери, а само листи, вероятността избирателната активност на 22-ри юли да не надхвърли рамките на петдесетина процента се увеличава.

Корумпирани избори

Ключова макроструктурна социална предпоставка за обществена релевантност на представителната демокрация е наличието на гражданско общество – взаимозависими граждани, които имат ясно самосъзнание за своята несамодостатъчност и за неотстранимата противоречивост на своите граждански интереси. Днес и в община Белоградчик тази предпоставка отсъства, което на практика девалвира и институциите на представителната демокрация. Ето защо една трета от избирателите в общината открито заявяват, че биха продали гласа си и биха гласували за партия или коалиция, която не харесват. Най-много са готови да го направят, ако им предложат работа – 31%. Една четвърт ще гласуват за тази партия/ коалиция, която предложи работа на член на семейството, а всеки пети е готов да продаде гласа си срещу пари.

Според резултатите от проучването, купуването и продаването на гласове се възприема от преобладаващата част от избирателите по-скоро като норма, а не отделен /криминален/ инцидент.

Три четвърти от анкетираните лица заявяват, че са чували за купуване на гласове. Една трета твърдят, че лично познават хора, които са взели пари, за да гласуват. Незначително по-малко (цели 29%!) са тези, които настояват, че лично познават хора, които са раздавали пари за гласуване за определени партии и коалиции. Сред тези 29% влизат предимно мъже, които са представени пропорционално в града и селата и са привърженици на различни политически субекти. Интересното е, че повечето то тях са активни хора – работещи, а не пенсионери; гласуващи, а не въздържали се; на средна възраст, а не много млади или много възрастни. Това са по-скоро платежоспособни хора, а не социално слаби маргинали.

….

В Северозападна България, в най-бедния регион в целия Европейски съюз, осребряването на гласа не изглежда много странно начинание, което влиза в остри противоречия с някакви строги морални императиви. Още повече като се има предвид, че три четвърти от анкетираните преценяват, че днес се живее по-зле в сравнение с преди три години, а средно аритметичният доход, който изследваните лица смятат, че е достатъчен, за да живеят нормално е 360 лв. Но този осреднен резултат се е повишил от отделни лица, които заявяват, че им трябват 2 000 или 5 000 лв. Всъщност най-масови са отговорите за достатъчен доход от 250 до 350 лв. на месец.

Целият текст – изтегли