Борислав Цеков: Недопустимо е дирекция „Вероизповедания” да се меси в делата на БПЦ

„Двери”: Вчера се простихме с Негово Светейшество патриарх Максим, Вие винаги сте защитавали в обществената си дейност БПЦ и патриарх Максим, като каноничен и легитимен предстоятел на БПЦ. Какво оставя след себе си той?

Борислав Цеков: Негово Светейшество патриарх Максим преведе Църквата през много трудни, даже жестоки времена. Той не отвърна с лошо на отвратителните атаки и политически натиск, на които беше подложен, а с такт, дипломация и мъдрост опази вярата и единението на светата ни Църква. Така както подобава на един истински духовен водач. През годините имаше хора и среди, които твърдяха, че православният народ не иска своя патриарх и не го уважава. Десетките хиляди граждани, които прекосиха цялата страна, за да се сбогуват и да изпратят в последния му земен път Негово Светейшество, хората, които бяха наизлезли по протежение на пътя към Троянския манастир, тяхната неподправена обич и скръб, е най-ясната оценка за делото на патриарх Максим. Скромността, с която той живееше, това че не притежаваше нито имоти, нито богатства; това че три десетилетия даряваше своята скромна заплата на дом за деца с увреждания, живееше без показност и парадност – всичко това е урок не само за архиереите, а и за политици и властници.

Църквата има много проблеми, но те не са под властта единствено на патриарха. Хората трябва да знаят, че за разлика от католиците, където папата има еднолична власт, православният патриарх няма почти никаква власт – той е пръв между равни с останалите митрополити, което е едно проявление на съборното начало, залегнало в основата на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Затова взискателността на миряните трябва да е към всички митрополити, а не да се чака патриархът да реши всичко.

„Двери”: Вече е ясно, че митрополит Кирил е избран за наместник-председател на Светия Синод. Кое е най-важното в подготовката на патриаршеския избирателен събор според Вас?

Борислав Цеков: Най-важното е да се изпипа всичко по Устав и според каноните и да не се допуска каквато и да е намеса от държавната власт и партиите. БПЦ не трябва да допуска нова криза и поставяне под съмнение на легитимността на избора на бъдещия предстоятел. В тази връзка искам много дебело да подчертая, че поведението на директора на Дирекция „Вероизповедания” г-н Велинов, който си позволи да говори за възможни промени в Устава на БПЦ и след кончината на патриарха се появяваше по медиите като едва ли не говорител на Светия Синод, е напълно недопустимо. Църквата по Конституция и според Закона за вероизповеданията е отделена от държавата. Вмешателството на изпълнителната власт по въпроси на устройството или на другите вътрешни дела на БПЦ е нарушаване на конституционните норми и на изрични текстове от закона. Неслучайно в Закона за вероизповеданията, изпълнявайки препоръките на ПАСЕ, ограничихме до минимум функциите на дирекция „Вероизповедания” при МС. Тя няма никакво законово основание да се произнася по това как БПЦ ще организира и проведе своя събор. Светият Синод не трябва да допуска това. А самата дирекция трябва да е много пестелива в своите изяви, както публично, така и зад кулисите, защото намесата й може да хвърли сянка върху предстоящия избор.

„Двери”: Как ще коментирате от юридическа гледна точка, че Светият Синод първоначално бе решил да раздели длъжността наместник-председател от длъжността Софийски митрополит?

– Борислав Цеков: Това беше погрешно решение, тъй като и по канон, и съгласно Устава на БПЦ, патриархът е и митрополит Софийски. Фигурата на наместник-председател на Светия Синод е аналогична по статут с тази на патриарха, с тази разлика, че става дума за ограничен времеви обхват на нейното действие и ограничаване на функциите само до организирането на патриаршески избирателен събор. Добре е, че този пропуск беше коригиран при избора на митрополит Кирил за наместник-председател.

„Двери”: Появиха се отново твърдения за разкол и че хората на Инокентий искат регистрация. Има ли основания за притеснение?

Борислав Цеков: Никакво основание няма. Случаят с разкола приключи. Сега става дума за маргинални опити на маргинални среди да спечелят медийно внимание. Тези хора са свободни да си регистрират собствено вероизповедание. Законът им дава тази свобода. Те обаче не могат да претендират, че са нашата, историческа БПЦ, която е правоприемник на Българската екзархия, нито да твърдят, че я представляват. Това е пределно ясно. Могат да се регистрират по съдебен ред с друго наименование и да си осъществяват необезпокоявано религиозна дейност при спазване на Европейската конвенция за правата на човека, Конституцията и закона. Стига да имат наистина някакви религиозни ценности, разбирания и намерения. Според мен обаче, те нямат такива. Вижте само грозният начин, по който обявиха амбицийките си в деня на опелото на Негово Светейшество.

„Двери”: Спекулира се обаче, че решението на съда в Страсбург е на тяхна страна.

Борислав Цеков: Няма такова нещо. Делото в Страсбург приключи и всички претенции на Инокентий и неговата група бяха отхвърлени. Те искаха да бъдат признати за Свети Синод на БПЦ – съдът аргументирано ги отряза. Искаха повече от 600 милиона евро обезщетение. Съдът в Страсбург отхвърли исканията им. В крайна сметка не се постигна и препоръчаното от съда споразумение с държавата и окончателното решение беше, че им се присъждат 50 000 евро обезщетение. Получиха ги и казусът приключи.

„Двери”: Адвокатите на разколниците твърдят обаче, че решението от Страсбург изисквало промяна в Закона за вероизповеданията, която да позволи т. нар. алтернативен синод да осъществява дейност.

Борислав Цеков: Това са несъстоятелни твърдения. Законът позволява на разколниците да си регистрират, ако желаят собствено вероизповедание и да осъществяват религиозната си дейност. Никаква законова пречка няма. Това иска и съдът в Страсбург – разколниците да имат законова възможност да осъществяват дейност. Имат я. А за промените в закона – вече 10 години повтарям и няма да се уморя да повтарям на всички врагове на православието и на Църквата – няма да има ревизия на Закона за вероизповедания в частта, която се отнася до статута на БПЦ и признаването й като юридическо лице ex lege, по силата на самия закон. Това положение съответства на практиката в повечето държави от ЕС и Западна Европа. Законът за вероизповеданията от 2002 г. гарантира свобода на религиите, ненамеса на държавата и стабилитета на БПЦ и на всички останали вероизповедания. Приемането му е резултат от усилията на много фактори на държавно, обществено, експертно и политическо ниво в периода 2001-2002 г. Трябва да се отдаде дължимото и на авторитетни богослови като проф. Желев, който и в качеството на директор на дирекция „Вероизповедания” в онзи период показа на дело как може този административен орган да работи без да се намесва по недопустим начин в делата на Църквата.

„Двери”: Не съзирате ли опити да се съживи разколът и на чисто политическо ниво, доколкото освен Хелзинкския комитет, който традиционно се застъпва за разколниците, техният адвокат Йонко Грозев се включи в политиката?

Борислав Цеков: Сигурно би могло това да се разглежда и като опит за нова партийно-политическа легитимация на агресията срещу БПЦ. Но същевременно няма причини това да бъде надценявано, доколкото политическите перспективи и влияние, което имат тези среди са пренебрежимо малки. Важното е, че всички православни българи знаят кои са агресорите, които повече от десетилетие водиха война срещу Църквата и Патриарха и съм сигурен, че добре ще преценят и политическите им аспирации. Разбира се, православната общественост и всички родолюбиви българи трябва да имат своята реакция и при най-малък опит за посегателство. Защото ако погледнем по-дълбоко – средите, които визирате са проводници на две емблематични антибългарски каузи – признаването на някакво измислено „македонско малцинство” в България и разбиване на БПЦ. Това, заедно с появилите се напоследък политически опити за пренаписване на историята на Балканската война, е част от системна линия за ерозиране на българската нация.

http://dveri.bg

Борислав Цеков е юрист,  народен представител в 39-то. Той внесе и отстоя Закона за вероизповеданията от 2002 г., с който се създадоха условия за преодоляване на държавната и политическа намеса в делата на БПЦ. Сега Борислав Цеков е представител на гражданското непартийно движение Модерна България и ръководител на Института за модерна политика, удостоен с авторитетната Втора награда „Изследователски център на Европа за 2012” от британското издание „Prospect Magazine”.