Б. Цеков: “Малко се говори за ролята на корпоративните медии, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите, които ги притежават, дори когато тези частни интереси погазват обществения интерес”
Това заяви председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков при откриването на дискусията “Медии без филтър”, излъчвана онлайн от БГНЕС и на уебсайта на “Дойче веле”, на която присъстват медийни експерти, чуждестранни дипломати и общественици.
Той припомни, че Институтът за модерна политика е най-последователната в критиките си към днешното управление гражданска структура още от самото начало на този мандат, когато почти всички – коментатори, социолози, неправителствени организации, викаха “браво” и се прехласваха по харизмата на победителите. Още тогава Институтът за модерна политика започна да отправя обосновани критики, които в онзи момент звучаха самотно, а днес се смятат за общоприети – за пробития от лобистки закони парламент, за ерозията на гражданските права и полицейското насилие, за липсата на реформи, която ще задълбочи икономическата криза, заяви Борислав Цеков. “Казвам всичко това, за да подчертая, че няма нищо конюнктурно в това, че днес сме силно обезпокоени за свободата на словото и медиите у нас”, подчерта той.
Това е втората подобна инициатива, която Института за модерна политика подема заедно с Агенция БГНЕС и Фондация “Науман”, освен това изследвахме и темите “табу” в медиите, изразихме позиции и на форуми в Брюксел и Страсбург. Според Борислав Цеков много от медиите в България са далеч от стандартите за свободни медии. Той обърна внимание, че проблема не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много. Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания. Но покрай това те служат и за медийни бухалки в защита на своя корпоративен собственик, без оглед на обективност и истина, заяви Борислав Цеков. Не става дума за икономическа конкуренция, която тези медии обслужват. Иде реч за превръщане на тези корпоративни медии в инструмент за оклеветяване, дискредитиране и медиен рекет на всеки, който се опитва да повдигне завесата над безобразия, корупция или далавери, в които са замесени техните собственици.
Типичен пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев. Всеки, който на институционално, политическо или гражданско равнище се опита да повдигне завесата около екобезобразията на завода “Каолин” или разследва съмнителни приватизационни сделки или обществени поръчки, спечелени от въпросния Иво Прокопиев и свързаните с него лица, веднага бива заливан с порой от клеветнически и ругателски пасквили на страниците на неговите медии. Лепят се етикети, правят се клеветнически внушения, бълват се откровени лъжи в духа на “Работническо дело” от годините на сталинизма. Цеков посочи като пресен пример клеветническа кампания срещу гражданските комитети и еколозите, поискали оставката на екоминистърката, която според тях прикрива екобезобразията на “Каолин” и мината в Челопеч. Според Борислав Цеков зависимите медии, които са корпоративно или политически контролирани, са сериозна заплаха за свободата на словото, но те не си дават сметка, че времето на тяхното всемогъщество отминава. Стара истина е, че банка, политик и правителство могат да се свалят от един вестник. Нова истина е обаче, че написаното в един вестник може да бъде като стрелба с джепане в сравнение с ударната сила на социалните мрежи.
Един постинг във Фейсбук може да надмине по тираж и въздействие повечето вестници. Мултиплицирането на една новина сред няколко десетки хиляди души от няколко приятели във Фейсбук прави обречено и безсмислено затъмнението или пропагандата, които зависимите медии правят.
Това не означава, разбира се, че трябва да се примиряваме като граждани с ограничената медийна свобода или манипулации, каза в заключение Борислав Цеков. Той подчерта, че е крайно време да се реши въпроса с прозрачността на медийната собственост. Останалото според него е въпрос на журналистическа и гражданска съвест и професионализъм.
Инджов: БГ се е превърнала в дефектна медийна демокрация
Свободата на печата и свободата на словото в недалечното минало се покриваха в много голяма степен. Това каза Никола Кицевски, който участва в дискусията “Медии без филтър”, излъчвана онлайн от БГНЕС и на уебсайта на “Дойче веле”, на която присъстват медийни експерти, чуждестранни дипломати и общественици.
Свободата на печата в България беше закрита някъде към обяд на 14-ти декември 2010 година. Когато немската група ВАЦ /Вестдойче алгемайне цайтунг/ официално съобщи, че се изтегля от страната и продава бизнеса си. Важното в предходното изречение е не прилагателното “немска”, а съществителното “бизнес”, заяви Кицевски. От вестникарство не може да се печелят честни пари – от вестникарство честни пари се печелят тогава, когато ти работи в интерес на читателите и те са готови да си купят своя продукт. Тогава продаваш доверие, продаваш защита на интересите на читателите, смята Кицевски. След ВАЦ от вестникарския пазар се оттегли последният предприемач, който правеше пари от интереса на читателите, а не от търговия с влияние, допълни той. Един вестник може да е свободна територия за словото, с цялата условност на това понятие, само когато е независим икономически субект, посочи Кицевски и продължи: Т.е. когато сам печели парите за своето съществуване. В противен случай той е просто храненик и инструмент на своя собственик в търговията му с властта, в отношенията му с конкуренцията, с враговете и приятелите. В момента в България няма всекидневник, който да не е такъв, заяви той.
В глобален мащаб вестникарството е в криза и то умира, продължи Никола Кицевски. Свободата на словото се носи от технологиите. Преди сигурно се е пишело по стените на пещерите и някой го е задрасквал, така е спирал свободата на словото. По-късно идват вестниците, които държат 90% от свободата на словото освен речите по трибуните. Сега идват технологиите – радиото, телевизията, интернет. Технологията – хартия за разпространение свободата на словото обаче, вече може да я отпишем, заяви Кицевски.
Според медийния експерт д-р Иво Инджов България устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация. Въпросът е кой ще ни чуе, посочи той.
Инджов изброй причините, според които България вече е дефектна демокрация, като на първо място постави това, че нямаме цензура в класическия смисъл на думата – някой, представител на държавата, който да стой в редакциите и да казва “това става за публикуване, това не”. Сега има други средства за цензуриране, например, когато министър-председателят праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една или друга позиция, заяви Иво Инджов.
Друга техника на цензурира е, че министри да се обаждат в изданията. Това е публична тайна. Той посочи и финансирането с държавни средства, пропагандирането с европрограмите – когато една медия спре да критикува властта, веднага потичат парите, заяви Инджов и припомни случая с министерството на Мирослав Найденов.
Големият проблем обаче е автоцензурата, продължи Инджов. Той не се съгласи с Никола Кицевски, който каза, че свободата на словото в печата е умряла с оттеглянето на ВАЦ. Свободата на словото беше силно руинирана с оттеглянето на ВАЦ. Публична тайна е, че изданията на ВАЦ още 2004 – 2005 година имаха около 90% от тиража на всекидневниците и около 70% от рекламите. Когато държи 70% от пазара, гарантирал си свободна редакционна политика, абсолютно безкритично се отнасяха към кариерата на сегашния министър-председател и толерираха определени кръгове – не е свършила свободата на словото 2010 година, а още 2004-2005 година, заяви още Иво Инджов.
Според Юлиана Методиева, която също участва в дебата “Медии без филтър”, вестниците на Иво Прокопиев – “Дневник” и “Капитал”, са с относително най-голямата степен на свобода. Тя се присъедини към твърдението на Инджов като каза, че през 2005 година ВАЦ-овите вестници са показали силно превземане на PR-а в медиите, което означава, че проблемът със свободата на словото е започнал много отдавна. Към момента имаме печалният резултат с автоцензурата, смята Методиева.
Тя допълни, че ние сме потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект “Бойко Борисов”, който успя да въведе в редакционните политики нещо невиждано – преди той да вдигне телефона във вестниците вече знаят какво искат, заяви Методиева.
Тя допълни, че ние сме потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект “Бойко Борисов”, който успя да въведе в редакционните политики нещо невиждано – преди той да вдигне телефона във вестниците вече знаят какво искат, заяви Методиева.
Протестите на Орлов мост бяха дълго време пренебрегвани и манипулирани от водещата телевизия в България – бТВ. Не трябва да има свещени крави в критиките спрямо медийната ситуация у нас, продължи медийният експерт д-р Иво Инджов.
ПР експертът Арман Бабикян заяви, че корпоративните проблеми, политическите проблеми, медиите проблеми му приличат на разделни хранене.
Ситуацията прилича на `89-та година, но по други причина – има 15 – 20 торби с пари, които са си купили по една медия за всеки случай, страната пак е пред фалит, пак десетки хиляди фирми са по очи, заяви Бабикян. Няма нужда да се чудим защо така стана с медиите – с кое друго не стана така, запита той. Изборът между това да работиш за читателите си или за собственика, респективно за министър-председателя му, е направен, каза още Бабикян.