Националното представително изследване е проведено по метода на полустандартизираното face to face интервю в периода 1-8 ноември 2012 г. Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни жители в 86 населени места в цялата страна.В изследването са застъпени 4 основни теми: електорални нагласи, корупция, граждански листи, политически стереотипи.
В резюмето са включени част от анализираните въпроси, показателни за всяка една от засегнатите в изследването теми. В пълния текст на доклада може да се запознаете подробно с данните от изследването и техните анализи.
Корупция
Корупцията е един от най-дебатираните проблеми, пред който са изправени всички общества. Темата поражда сериозна публична загриженост, защото изначало корупцията допринася за делигиримирането на институционалните системи, които я пораждат.
Резултатите от изследването по темата за корупцията показват, че 65,9% от гражданите на страната на възраст над 18 години смятат, че корупцията е „много голям проблем” на българското общество, а едва 4 % смятат, че корупцията у нас „изобщо не е проблем”. Данните показват, че доверието към институциите, ангажирани в борбата с корупцията, които могат да постигнат съществени резултати, е на ниско равнище. Това се отнася до съда, прокуратурата, МВР, ДАНС, БОРКОР и парламентарната антикорупционна комисия.
Графика 1.
Една от новите структури, ангажирани в борбата с корупцията – специално създадената парламентарна комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта, оглавявана от Яне Янев – се разпознава от около десет процента /9,7%/ от анкетираните като фактор в борбата с корупцията, от която очакват положителни резултати.
Във връзка с корупцията са изследвани 12 сфери от обществения живот. Пълната картина на засегнатостта на тези сфери се вижда в графика 2.
Графика 2.
С изключение на БПЦ и културата всички останали 10 сфери са сериозно засегнати от корупция, според мнението на респондентите. Стойностите варират от 58,2 % за медиите до 91,4 % за здравеопазването. Това са резултати, които по категоричен начин доказват, че корупцията е сериозно проникнала в почти всички сфери на българското общество.
От получените данни може да направим три основни извода:
Първи: корупцията е сериозен, основен проблем в българското общество. Така мислят повече от 90 % от изследваните.
Втори: оторизираните органи и институции – съд, прокуратура, МВР, ДАНС, БОРКОР, парламентарни комисии са длъжници на обществото и трябва да покажат съществени резултати, за да преодолеят ниското доверие на обществото в тях.
Трети: налице е песимизъм относно възможността при установена корупция по високите етажи на властта виновните да получат наказание. Въпреки това в обществото има големи очаквания и съгласие на много сериозна част от него за разследване на част от нашумелите случаите на корупция – Белене, Газпром, Козлодуй, Марица Изток, Арсенал, офшорните схеми на Иво Прокопиев и завод „Каолин”.
Обществено мнение и политически нагласи
Шест партии влизат в парламента според гражданите над 18 г.,ако изборите бяха сега.
Резултатите от изследването показват, че ако изборите бяха днес в парламента място намират 6 политически партии -сегашните парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака” и РЗС, както и новосъздадената от Меглена Кунева партия „България на гражданите“
За политическата партия ГЕРБ „днес” биха гласували 26.1% от всички избиратели. Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство
Графика 3
ДПС отново би имало гарантирано място в Народното събрание с 4.9 на сто от всички избиратели.
ПП „Атака” от 3.6%. В условията на криза националистическите партии по-лесно консолидират вота на недоволните и търсещите прости обяснения на случващото се. За резултата на ПП „Атака” от 3.6% допринася обаче и принципът на „скачените съдове” – вероятно общественият интерес около процеса за т.нар. „радикален ислям” в Пазарджик, полемиката в Кърджали около противопоставянето на ДПС ген. Делов да бъде обявен за почетен граждани, също наливат гласове в електоралната мелница на националистите.
Ако изборите бяха „днес”, в Народното събрание отново би намерила място партия РЗС на Яне Янев с 1.9 на сто от вота на всички гласоподаватели. В проведените през тази година частични местни избори в общини като Кюстендил и Белоградчик, РЗС показа реално присъствие и влияние на своите местни структури. Способността на партията да мобилизира своите структури в предизборен период, както и допълнителния потенциал, който й дава обявената готовност да се яви на парламентарния вот през 2013 г. в коалиционна формула с формацията на Веселин Марешки, съдържат потенциал за разрастване.
От създадените в последно време нови политически партии, шанс да има свое представителство в следващия парламент засега има политическа партия „Движение България на гражданите” с 4.3%. Сред причините за липсата на растеж на подкрепата за партията на Кунева е самоопределянето й като дясна партия, където дели твърде тесен електорален терен с други малки партии като СДС и ДСБ; присъствието сред лицата на партията на редица бивши министри и кметове, които са били част от статуквото на властта в продължение на близо 10 години и трудно се идентифицират като носители на промяната, трансформирането на идеята за граждански кандидат и гражданско движение, с които Кунева спечели подкрепа в президентския вот в поредната традиционна партийна структура Заявяващите подкрепа за партията на Кунева не са хомогенно и твърдо електорално ядро и при наличие на по-убедителни алтернативи лесно могат да преориентират своя вот, което поставя доста въпросителни за способността на Кунева да мобилизира достатъчно гласове в една реална предизборна ситуация.
В тази ситуация другите формации, които претендират за националистическия вот, каквито са ВМРО, ГОРД, НФСБ, Национал-демократическата партия на Димитър Стоянов, не успяват да увеличат подкрепата си и тя остава на ниски стойности около и под един процент.
10-те български политици, които получиха най-високи преференции от респондентите са изобразени на графика 4.
Графика 4.
Отношението към други политически и обществени фигури, които имат разпознаваемо присъствие в публичния живот е:
Политически стереотипи
Данните от изследването показват, че определен тип гласоподаватели са определени като типични избиратели за една или друга политическа партия. През тази призма се подчертаха контурите на друг тип стереотип заложен в общественото съзнание, а именно определянето на политическите партии като пенсионерска, милиционерска, етническа, националистическа и т.н.На графика 5 е изобразено как респондентите определиха кой типаж на коя политическа партия е присъщ гласоподавател.
Графика 5.
От получените резултати става ясно , че съществуват стереотипи, стари и по-нови, относно политическите пристрастия на една или друга група избиратели. Основните изводи са:
- Стереотипът, че възрастните хора дават своя глас за БСП, тоест възрастните хората са по-леви избиратели се потвърждава от получените резултати. 77,2% от респондентите смятат, че този тип гласоподаватели ще подкрепят БСП, а едва 6,5% на ГЕРБ. Това от своя страна е едно своеобразно потвърждение на мнението, че на БСП се гледа като пенсионерска партия
- 68,1% смятат, че служителят на реда е гласоподавател на политическа партия ГЕРБ, едва 6,9 % за БСП. Определянето на този типаж като гласоподавател за политическа партия ГЕРБ може да се дължи на:
- Създалото се в общественото съзнание мнение, че политическа партия ГЕРБ е милиционерска .
- Фактът, че ГЕРБ са управляващата в момента партия, която управлява Министерството на вътрешните работи и това оказва влияние върху подкрепата от страна на служителите в тази система.
- 34,5 % от респондентите определят, че ромите са гласоподаватели на ДПС, а 24,7 % на БСП. Не без значение е процента на хората(5,8%), които смятат, че тези лица ще гласуват за политическа партия, която ще плати. Това е показателно, че съществува и е заложеното в общественото съзнание мнението за продаването на ромските гласове, но другата страна е едно своеобразно потвърждение, че политическите партии купуват гласове. Фактът, че ромите са определени като гласоподаватели на политическа партия ДПС е потвърждение на факта, че тази партия е разпознавана като етническа партия. В същото време АТАКА, която според респондентите би събирала само 0,1% подкрепа от тези гласоподаватели, е резултат от линията в политическото поведение на тази партия, тоест национализмът,който тя използва като идеологически образ и отблъскава тези гласоподаватели.
- Най-висок %(7,8%) от респондентите, които определят кои от типажите би дал гласа си за партията на Меглена Кунева, смятат, че майката е най-потенциалният избирател на партия „България на гражданите“ в сравнение с останалите предложения.
Обществено мнение за непартийните граждански листи
В изследването е застъпена темата за независимите граждански листи. През последните години тенденцията кандидати от независими граждански листи да се явяват на местни и национални избори бележи осезаем ръст не само в Западна Европа, но също така и в страни от Централна и Източна Европа. Обикновено тези граждански листи се обявяват и възприемат като „непартийни”. Гражданите, които гласуват за независими листи твърдят, че политическите партии не защитават техните интереси, а гонят целите на бюрократичното партийно ръководство и че партийните решения са не просто неприложими, но и противоречащи на местните и регионални приоритети.
За да проверим дали у нас има среда за развитие на непартийни граждански листи, първо проверихме до каква степен гражданите у нас вярват, че традиционните политически партии защитават техните граждански интереси.
Графика 6.
Резултатите от изследването показват, че 51 на сто биха гласували за кандидати издигнати от граждански листи, а не от партия:
Графика 7.
Двама от трима избиратели смятат, че Изборният кодекс трябва да се промени, така че за народни представители и общински съветници да могат да се състезават и кандидати, издигнати от надпартийни граждански листи. У нас малко повече от половината пълнолетни граждани на страната заявяват, че биха гласували за гражданско движение. Останалата половина се разделя на две практически равни части между тези, които по-скоро не биха гласували и тези, които не могат да преценят.
Графика 8.
Евърхард Холтман настоява, че за разлика от Западна Европа, където непартийните граждански листи са част от демократичната традиция от десетилетия, в страните от Централна и Източна Европа гражданските листи обикновено се наблюдава интересен феномен – появата на граждански листи и допускането им до участие в изборната надпревара не само, че не води до политическа дестабилизация, но напротив – има позитивен ефект, защото провокира традиционните партии да преосмислят политическите си идеологии и да преструктурират организационните си йерархии. Според резултатите от това изследване у нас също има подходяща среда за подобни процеси.