(цялото социологическо проучване)
Проучването е проведено в периода 6-13 декември 2012 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 990 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю лице в лице, проведено с 986 респонденти. В изследването са застъпени няколко основни теми: електорални нагласи, евентуални коалиции, рефрендумът, рейтинги на политически личности и партии.
В резюмето са включени част от анализираните въпроси, показателни за всяка една от засегнатите в изследването теми. В пълният текст на доклада може да се запознаете подробно с данните от изследването и техните анализи.
ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ИЗБИРАТЕЛИ ЩЕ УЧАСТВАТ НА РЕФЕРЕНДУМА
На 27 януари 2013 година у нас ще се проведе четвъртият национален референдум. Според националното проучване на социологическия екип на ИМП, 51% от всички гласоподаватели биха участвали в референдума (към момента на провеждане на терен на изследването 6-13. ХІІ. 2012). По-скоро няма да участват 22,8 % и не са решили дали ще участват – 19,1 %. 7,2% не могат да преценят дали ще гласуват януари.
От тези, които ще участват в референдума, близо две трети – 64,6 % ще гласуват със „за” да бъде развивана ядрената енергетика в България чрез строеж на нова ядрена централа, а с „не” 17 %. 18,4% не са решили какво е тяхната позиция по въпроса на този етап.
Респондентите бяха попитани от една страна дали одобряват развитието на ядрена енергетика, а от друга дали одобряват построяването на АЕЦ „Белене“. Данните сочат, че за развитието на ядрената енергетика са близо 54 % от респондентите. Не подкрепят нейното развитие в една или друга степен почти всеки четвърти българин – („по-скоро” не подкрепям – 12 %). Ако обобщим позитивните и негативните отговори за АЕЦ „Белене”, се получава следния резултат: подкрепа за АЕЦ „Белене”– 46,8 %; против АЕЦ „Белене” – 26,5 %, не могат да преценят – 26,7 %. Положителните нагласи за АЕЦ „Белене”, макар и по-ниски спрямо тези за развитието на ядрената енергетика, също са високи.
Повече от половината от изследваните са на мнение, че исканията на някои политици за бойкот на референдума ограничава техните граждански права.
Респондентите в проучването, в мнозинството си (общо 52%) смятат, че призивите за бойкот на референдума ограничават гражданските им права. Хипотезата ни е, че призивите за бойкот на допитването за АЕЦ по-скоро няма да повлияят на избирателната активност, която ще се движи в очертаните и от двете изследвания рамки. Това е така и защото в следващия месец до гласуването ще текат медийни кампании за избор между отговорите „Да” и „Не”, а не за неучастие.
Финансирането на АЕЦ „Белене” трябва да бъде поето или от българската държава (20,5%), или от Европейския съюз (18%). Опцията строежът на централата да бъде финансиран от частни руски (8,7%) или частни западни (8,1%) инвеститори се подкрепя много по-слабо.
Респондентите отговориха и на въпроси, свързани с националния омбудсман. Националният омбудсман има сравнително висока степен на познаваемост – 49,2%. Близо 38%, обаче, не знаят кой е той. Почти 8% считат, че такъв е бившият вече национален омбудсман – Гиньо Ганев. Дейността на националния омбудсман напълно се одобрява от 11,3%, по-скоро одобрява от 23,7 %, по-скоро не одобрява – 10,4 %, напълно не одобрява – 3 % и не могат да преценят – 51,5 %.
ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ
За разлика от гласуването на референдума, в който 51% от запитаните в проучването декларират, че ще отидат до урните, отговорите на въпроса „Ако днес има парламентарни избори, Вие ще гласувате ли?” демонстрират по-голяма електорална готовност. Общо 63 на сто приемат за себе си, че „категорично” или „по-скоро” ще гласуват. Отговорите „по-скоро няма да гласувам” и „определено няма да гласувам” събират дял съответно от 7 и 14%. Други 13 на сто не са решили дали да гласуват, а 3% нямат мнение.
Въпросът „Ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате?” показва, че отговорите на интервюираните избиратели биха „пратили” в парламента шест формации, както допуснахме и през ноември. Трябва обаче да се отчита, че „днес” е достатъчно хипотетично, защото все още сме далеч от реална предизборна ситуация.
За политическата партия ГЕРБ „днес” биха гласували 27% от всички избиратели (което е в рамките на стохастичната грешка спрямо резултатите от ноември – 26.1%). Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство. След три години на власт се наблюдава и естествена ерозия на желанието да се гласува за ГЕРБ, ала тя не може засега да застраши водещото място на партията.
За БСП „днес” биха гласували 22.2 на сто от имащите право на глас. Може да се предположи, че това е максимална моментна мобилизация на левите симпатизанти и с оглед приближаването на провеждането на националния референдум за ядрената енергетика, чийто инициатор всъщност е левицата.
ДПС отново би гарантирало 4 годишен мандат в следващото Народно събрание с 5.3% от всички избиратели.
ПП „Атака” потвърждава заявката си да има място и в следващия парламент – 4.1% от всички гласоподаватели, които, преизчислени през 63 на сто заявяващи, че ще отидат до избирателните секции (което е висока избирателна активност), им дават 6.5% от депутатите.
Със своите 4.9 на сто от имащите право на глас политическата партия „Движение България на гражданите” би била четвърта политическа сила в парламента. Преизчислено през декларираното участие на интервюираните, това прави 7.77% от креслата в НС.
Ако изборите бяха „днес” в Народното събрание място би намерила и коалицията на Яне Янев и Веселин Марешки с 2.6 на сто от вота на всички гласоподаватели. Хипотезата, че РЗС-Марешки влизат в парламента се прави на база заявилите сега готовност да гласуват за НС – 63%. Така вотът за тази формация би бил 4.1 на сто от участвалите в изборите.
Над 1 на сто от вота на всички избиратели получават три формации – НДСВ и СДС с по 1.3%, както и ДСБ с 1.2 на сто.
ОЧАКВАНИЯ КЪМ ЕВЕНТУАЛНИ КОАЛИЦИИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2013
Няколко месеца преди редовните парламентарни избори в публичното пространство вече активно се коментират различни варианти на предизборни и следизборни коалиции. Попитахме гражданите какво мислят за евентуални политически коалиции.
Най-голям е делът на хората, които отговарят, че предпочитаната от тях политическа сила трябва да се яви сама на следващите избори – половината от всички анкетирани лица. По-малко от една пета от респондентите смятат, че политическата сила, която те предпочитат трябва да се яви в коалиция с една или две партии. Едва два процента са за коалиция с повече от две партии.
Преминавайки от въпроса за коалиция по принцип към конкретни варианти на предизборни коалиции между управляващата в момента партия ГЕРБ и другите политически сили, които се дебатират в публичното пространство, установяваме, че според резултатите от проучването, няма такава коалиция, която да се възприема от обществото с преобладаващо одобрение. Най-негативно е отношението на респондентите към евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС – 30% имат силно отрицателно отношение към подобна коалиция и още 40 % – отрицателно. Евентуална коалиция между ГЕРБ и БСП също се възприема отрицателно от близо 40%, а тези, които отговарят със „силно отрицателно” са 23%. Чувствително нарастват дяловете на хората без мнение и на хората, които имат неутрално отношение при евентуални бъдещи коалиции между ГЕРБ и партия „Движение България на гражданите” и ГЕРБ и обявената вече коалиция РЗС-Марешки. Около 15% от всички респонденти заявяват, че имат положително отношение към евентуална коалиция на управляващите с партия „Движение България на гражданите”. Малко по-малко са анкетираните лица с положително отношение към коалиция с формацията РЗС-Марешки.
Картината е доста по-различна, когато фокусът е само върху симпатизантите на двете партии, които в момента имат най-голяма обществена популярност – ГЕРБ и БСП. Най-голям е делът на привържениците на ГЕРБ, които смятат, че нито една политическа сила не е подходящ партньор на ГЕРБ – една трета. Тези от симпатизиращите на ГЕРБ, които изразяват позиция по този въпрос, поставят на първо място СДС – близо 13%, следван от коалицията РЗС-Марешки – 8,5% и партия „Движение България на гражданите” – почти 6%.
Когато въпросът за подходящ партньор на БСП за съвместно управление след изборите е анализиран само сред симпатизантите на БСП, пропорциите са различни. Тук делът на хората без мнение нараства на 27%, а делът на тези, които смятат, че никой не е подходящ партньор пада с десетина процента – на 23%.
Почти толкова – над една пета – са и анкетираните симпатизанти на БСП, които смятат, че най-подходящ партньор на БСП за съвместно управление след изборите е партия „Движение България на гражданите”. Наполовина по-малко са тези, които смятат за подходящ партньор ДПС – 9%. Тези, които смятат, че партия Атака е подходящ партньор на БСП, са повече от смятащите, че ГЕРБ е подходящ партньор – 6,6 срещу 5,2 %.
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЙТИНГИ
В националното социологическо изследване на Института за модерна политика беше измерено отношението към конкретни политици и политически партии.
В челната тройка по одобрение към политическа фигура през месец декември се нареждат президента Плевнелиев, министър-председателя Борисов и лидерът на БСП Станишев.
Иван Костов събира 7,7% респондентите, които имат положително отношение към него, 69,4% обаче изразяват по-скоро негативна оценка спрямо него. Емил Кабаиванов е с неодобрение 31,1% и едва 4,3% от респондентите симпатизират на лидера на СДС. Меглена Кунева, лидерът на партия „Движение България на гражданите“ е политическата фигура с най-висок процент на неутрално отношение от страна на респондентите (30,4%).
Отношение към политици:
Положително | Неутрално | Отрицателно | |
Ахмед Доган | 7,8% | 13,4% | 75,3% |
Бойко Борисов | 39,6 % | 19,6% | 38,6% |
Борислав Цеков | 3,3% | 19,8% | 17% |
Волен Сидеров | 15,4% | 21,5% | 57,4% |
Иван Костов | 7,7% | 17,3% | 69,4 |
Емил Кабаиванов | 4,3% | 18,6% | 31,3% |
Меглена Кунева | 27,7% | 30,4% | 29,7% |
Росен Плевнелиев | 51,7 | 26,0% | 18,1% |
Сергей Станишев | 29,6% | 20,6% | 44,8 |
Христина Христова | 9,4% | 27,3% | 26,4% |
Яне Янев | 12,5% | 22,1% | 57,2% |
Респондентите изразиха своето отношение и към политическите партии. С най-високо одобрение е политическа партия ГЕРБ- 37,6%, но отрицателното отношение към партията е по-високо – 41, 5%. Втора позиция заема БСП с 28,3%, „България на гражданите“ събира 22% одобрение. 31,3% от респондентите имат отрицателното отношение към новосформиралата се партия.
Няма значителна разлика в одобрението към СДС (7,8%) и ДСБ (7,4%) , за разлика в процентите на одобрение към лидерите на тези партии.
Резидентите бяха попитани за тяхната оценка относно прозрачността на финансирането на политическите партии. Като цяло според респондентите финансирането на политическите партии е по-скоро непрозрачно за гражданите отколкото прозрачно. Според респондентите политическата партия, която оценяват като партия с по-скоро най-прозрачно финансиране е ГЕРБ с 13,1%. Едва 3,4% от респондентите смятат, че финансирането на партия България на гражданите е прозрачно, което е най-ниската стойност дадена на партия за прозрачно финансиране.
По-скоро прозрачно | По-скоро непрозрачно | |
ГЕРБ | 13,1% | 58,3% |
БСП | 9,5% | 60,8% |
ДПС | 4,0% | 68,3% |
АТАКА | 4,5% | 61,7% |
РЗС | 4,0% | 60,1% |
ДСБ | 3,6% | 59,5% |
СДС | 4,1% | 59,6% |
ДБГ | 3,4% | 54,4% |
Един от най-сериозните проблеми, които наблюдателите от ОССЕ отчитат на изборите в България е купуването на гласове.
На респондентите бяха зададени определени твърдения свързани с тази тематика. На твърдението „Чувал съм, за хора, които са вземали пари, за да гласуват за партия или коалиция, която не харесват“, 82,8% от респондентите са дали положителен отговор, а едва 11,6%, че не са чували за такива хора.
Когато са питани дали те лично познават такъв човек, процентът на далите положителен отговор пада на 23,3%. 71,1% нямат в обкръжението си хора, които са гласували срещу заплащане. 22,4% са чували за хора, които са вземали пари, за да гласуват за конкретен политически субект. 56,8% са чували за хора, които продали гласа си, но нямат такива хора в обкръжението си. 2,8% от респондентите, които взеха участие в изследването признават, че са взели пари, за да гласуват за политическата формация, която е купила гласа им.
Респондентите бяха попитани дали познават хора, които срещу определена сума (50, 30, 20, 5 лв.), ще отидат до урните и ще посочат в бюлетината политическата партия, която не харесват. Данните показват, че 39,6% от хората познават хора, които биха продали гласа си за 50 лв., 29,7% познават хора, които биха дали гласа си срещу 30 лв. 18, 4% от респондентите посочват, че познават хора, които и за 20 лв. са склонни да гласуват за партия или коалиция, която не харесват.
Данните, показващи, че респондентите са чували за хора, които са продали гласа си, имат такива хора в обкръжението си, чували са за хора, които дават пари срещу гласове, показват, че търговията с гласове е социален факт, но и социален фактор, които неминуемо рефлектира върху изборните резултати.
ВСЕКИ ТРЕТИ БЪЛГАРИН МЕЧТАЕ ДА ЕМИГРИРА В… МИНАЛОТО
В медийното пространство у нас често се появяват анализи и коментари за демографския срив, за емигрантските вълни, обезлюдяването на цели региони. Обикновено се стига до извода, че българите не харесваме живота, който водим днес в България. За да проверим колко силно (не) харесваме живота си, тествахме няколко характерни модерни фантазми – попитахме хората, ако можеха, дали биха сменили живота си с живот от миналото.
Близо 30% биха предпочели живота на средновековен благородник. На второ място в този рейтинг на фантазмите се нарежда подреденият живот на германския чиновник от 19.в. Третата позиция заема животът на френските фермери от 20.в. Близо един от пет българи заявява, че би предпочел живота на древногръцки философ, а един от десет – живота на пещерен човек.