Ивилина Алексиева, юрист:
В частта за законодателния мониторинг на своя Втори доклад, Институтът за модерна политика разглежда 35 законопроекта с вносители от правителственото мнозинство и приоритетно Министерския съвет. За съжаление, общата характеристика на разгледаните законопроекти показва някои негативни тенденции. Предлагат се, например, множество промени в действащи закони, без преди това да е извършен задълбочен анализ за обществената необходимост или предварителна оценка на въздействието на такива промени. Не се провеждат и пълноценни предварителни обществени обсъждания по законодателни инициативи, които засягат правата и интересите на широк кръг граждани и социални групи (като например по законопроектите в областта на здравеопазването, отбраната, социалното подпомагане; развитието на анадемичния състав и др.). Всичко това не допринася за повишаване на правната сигурност и предвидимост на законодателната среда. Внасят се законопроекти от правителството, при които голяма част от предложенията са свързани единствено с промяна на систематичното място на отделни разпоредби, без да се променя съдържанието на правните норми по същество, което би създало затруднения за техните адресати.
Институтът за модерна политика констатира, че редица законопроекти страдат от правозащитен дефицит, като повече от половината попадат в зоната на „сивото законодателство” (т.е. законопроекти, които въвеждат прекомерни регулации в ущърб на свободата на стопанската инициатива и гражданските права или са свързани с лобистки интереси на отделни депутати). От всички разглеждани законопроекти 20 са в сивата зона, а 15 – в сферата на „прозрачното законодателство”. В областта на правата на гражданите 7 от внесените законопроекти са „сиви”, а „прозрачни” – само 2. Като емблематични примери за „сиво законодателство” могат да бъдат приведени промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите; НПК; Закона за електронните съобщения; Законопроектът за развитието на академичния състав, промените в Закона за генетично модифицирани организми, в Закона за радиото и телевизията; в Закона за физическото възпитание и спорта, в Закона за занаятите и др.
Както обещахме при представянето на първия мониторингов доклад, продължаваме да следим развитието на законодателството в областта на здравеопазването. За предходния мониторингов период предупредихме за въвеждане на правила в Закона за здравното осигуряване, които ще доведат до редуциране на броя на изпълнителите на медицинска помощ, които сключват договор с НЗОК и от там – до затрудняване на достъпа на гражданите до помощта. Алармирахме и за рестриктивните изисквания по повод заплащане на здравноосигурителните вноски. С настоящия доклад изразяваме своята категорична позиция на несъгласие с промените в Закона за лечебните заведения, касаещи отмяната на фундаменталния принцип на гарантиране на достъпност до медицинска помощ и замяната му с някакви други критерии. Подобна отмяна е недопустима от конституционно правна гледна точка, защото достъпността до медицинска помощ е конституционно гарантирана ценност и право на гражданите. В подкрепа на това твърдение са решения на Конституционния съд на Република България. Предложението не съответства на разпоредбите на Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и е в нарушение на чл. 2 от Европейската харта за правата на пациента, съгласно който: „Всяко лице има право на достъп до здравни услуги, които неговите здравни нужди изискват. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за всички, без дискриминация въз основа на финансовите ресурси, място на пребиваване, вида на заболяването или време за достъп до услугите”. С предложените промени грубо се потъпкват принципите на добро управление и защита на права и се поставя в реален риск здравния статус на отделния човек.