Референдумите – тамян за дявола на олигархията

Статия на председателя на ИМП Борислав Цеков, публикувана от Агенция БГНЕС:

В неделя предстои първият демократичен референдум. Това е важен тест преди всичко за партии, граждански движения и политици.

Тест, от който ще проличи кои са онези, които искат активно гражданско участие и пряка демокрация по значимите теми на нацията и искат да служат на гражданите и техните интереси. И кои са онези, които искат да спускат “отгоре” решения, взети зад кулисите често под диктовката на олигарси, лобисти и корпоративни интереси. Както са свикнали вече две десетилетия.

Разделението в този референдум не е само по оста “да” или “не” на нова ядрена електроцентрала. Истинското разделение е в участието и неучастието. Участието е позицията на тези, които искат държава на гражданите. Бойкотът е искането на онези, които се чувстват уютно в държавата на олигархията.

Участието е за онези, на които им писнало някой да определя живота им чрез властта, без да ги пита поне какво мислят. Омръзнало им е да се харчат публични ресурси без да бъдат питани, тези които ги създават. Дотегнало им е някой задкулисно да предопределя развитието на цели отрасли и региони с десетилетия напред, да определя евроквоти и евроизисквания зад гърба на бизнеса и производителите.

Бойкотът и неучастието е за онези, които са свикнали друг да мисли и решава вместо тях. А политиците, които го насърчават са истинските маши на олигархията. Те са, които в годините на прехода получаваха власт, постове, сделки, облаги, ордени не като заслужено публично признание и в резултат на гражданска воля, а след договорки на силните на деня.

Да се казва, че въпросът на този референдум бил прекалено експертен и неясен не е лишено от смисъл. Но да се ползва това като оправдание и мотив за неучастие, защото видите ли народът бил “прост” и не разбирал, е меко казано неприемливо. Ами обяснете им го, драги “експерти”! Да ви видим експертността. Защото дори и най-експертния въпрос може да бъде обяснен популярно и да се изведат най-острите и засягащи всекидневието на хората “за” и “против”. Това е ролята на истинските политици, партии и граждански организации, които вярват, че съвременната политика може да се прави само заедно с гражданите, а не зад гърба им. Но да не се подхлъзваме в тази насока. Защото идеята, че там някъде из обществените висини имало едни богопомазани, величайши експерти и архиспециалисти, които разбирали от всичко и трябвало да ги оставим в пълно спокойствие те да си решават, а пък гражданите били неподготвени, поради което не трябвало да се месят в управлението, е стара колкото света. През епохите, с подобни в основата си аргументи са разделяли обществата на свободни и роби, на патриции и плебеи, на феодали и крепостни; на “синя кръв” и простосмъртни; на номенклатура и обикновен пролетариат. Лишавали са от избирателно право жените, цветнокожите или малоимотните. Влезте в дълбочина – мотивите за тези елитаристки идеи по същество са същите – как “обикновените” хората или определени категории от тях са непълноценни и не разбират, та за това не трябва да се произнасят по сложните и свръхекспертни дейности като държавното управление.

Само че, както е добре известно, историята на съвременния свят е история на отхвърлянето на това антигражданско разбиране за просветения “елит” и “безпросветния” народ. Възможността гражданите да се произнасят по посоките за развитие на нацията или общността, в която живеят, при това не само като гласуват в избори за кандидати и програми, а и в допитвания на местно и национално ниво, е част от модерната демократична държавност.

От пряката демокрация се страхуват най-вече олигархията и нейните храненици. Едно е да търсиш мнението на гражданите и да ги убеждаваш с аргументи в публична кампания. И съвсем друго е, както са свикнали да се “разбират” на поредния лов, вечеря, соаре, по дебелите килими зад кулисите на властта или из задимени партийни канцеларии. Референдумите са като тамян за дявола на олигархията. Защото отнемат частица от тайната й власт. Те са ужас и за нейните политически маши, защото ги обезсмислят – няма с кого да се “разберат”. И маските падат. Още по-жалкото е, когато видиш партии или организации, които претендират, че са “граждански” да отхвърлят възможността за гражданско участие и пряка демокрация. Те са толкова несъстоятелни, колкото и тезата – няма смисъл да правим избори, защото хората не са подготвени да разберат управленските програми.

И накрая, няколко думи по предстоящия референдум в неделя. Въпросът на този референдум, с всички забележки, които могат да се направят по него, е достатъчно ясен: “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.

Чува се откъм мрънкащите за бойкот пудели на олигархията и отрицатели на гражданското участие, че референдум с този въпрос бил безсмислен. Ако се отговорело с “да”, скимтят въпросните, това нямало да задължи нито действащото, нито друго правителство да гради нова АЕЦ. Ако пък се отговорело с “не”, подлайват същите, ГЕРБ щял да си построи 7-ми реактор на “Козлодуй”. Откровени глупости и манипулации, изричани от некомпетентност или с перфидната цел да се лъжат хората. Решението на един национален референдум е абсолютно задължително за държавната власт. По конституция и по закон. Това означава, че ако референдумът е валиден и гражданите се произнесат с “да”, всяко правителство оттук насетне ще трябва да включи като приоритет в програмата си изграждане на нова АЕЦ, било в “Белене”, било другаде. Да се предприемат необходимите експертни, юридически, екологични, административни и прочие мерки, да представят на обществеността конкретни намерения и проекти и така нататък. И в това трябва да има приемственост при всяко следващо правителство. Две мнения по това не може да има. Защото неизпълнението на решение на национален референдум е противоконституционно поведение, което няма как да бъде толерирано от обществото. Ако народът отговори с “не” – идеята за “Белене” или друга нова ядрена централа отпада и това може да бъде отменено само с друг референдум. Дали и как ще се строи 7-ми реактор на АЕЦ “Козлодуй” не е предмет на гласуване в неделя.

Лично аз съм един от “мъчениците” на идеята в България да има възможност чрез гражданска инициатива да се предизвикват лесно национални и местни референдуми. Внесох и конкретен закон в 39-то НС, който се гласува само на първо четене. Месеци наред всяка сряда излизах на парламентарната трибуна с искане да бъде включен в дневния ред и приет. Спряха го тези, които диктуваха мнозинството. Сред тях водещи бяха някои от тези политици, които днес зоват за бойкот на референдума и се опитват да си изперат миналото на част от партийно-олигархичното статукво на прехода. Не им мина номера обаче. Макар и след години, такъв закон има. И първият референдум се задава. Затова се гордея, че ще гласувам в неделя. И се надявам референдумите да станат по-честа практика у нас. Защото тогава ще бъдем държава на гражданите, а не на олигархията.