Референдумите не са играчка за партии

Статия на Борислав Цеков в днешния брой на в. “Преса”:

Духът на пряката демокрация излезе от партийния похлупак на прехода. Гражданската инициатива за предизвикването на национален референдум, въведена чак през 2009 г., след като беше отхвърляна от разноцветни мнозинства, все повече се осъзнава като възможност за гражданско действие. Независимо от прекомерно рестриктивните законови правила. Възможността чрез подписка да се задължи парламента да насрочи допитване или да обсъди даден  въпрос е модерен инструмент за влияние на гражданското общество върху управлението. Целта на гражданската инициатива за референдум е да овласти гражданите. Да се превключи на режим „пряка демокрация”, когато партийното статукво и институциите блокират решаването на важен въпрос или нямат управленски сетива да чуят гласа на общественото мнение. Иначе самите институции и партиите във властта имат на свое разположение другите механизми за предизвикване на референдум – чрез една пета от депутатите, МС, президента, с искане от общински съвети. Така е в развитите демокрации. У нас през годините партиите бягаха от преките допитвания. Най-вече заради капсулирането на политическия елит. На гражданското участие партийните върхушки по правило гледаха досега като на отнемане на монопола им върху политическите решения, като на отнемане на част от властта им. С леви или десни аргументи, но всички по същество елитаристки, народът беше обявяван за „неподготвен” и „неспособен” да се произнася по сложни въпроси. Интересно как никой не се притеснява със същите аргументи, когато гражданите решават най-сложния въпрос – кой да управлява държавата и на базата на какви управленски приоритети и програми. Като един от „мъчениците” на идеята в България да има гражданска инициатива за референдуми още през 2002 г. внесох такъв законопроект и тогава се наслушах на подобни аргументи, с които шареното мнозинство отхвърли проекта. Архивите са живи. Днес, много от тогавашните отрицатели се превърнаха в радетели за пряка демокрация, което е добра еволюция. Модерната политика се прави заедно с гражданите, а не зад гърба им. Сега някои малки партии, впрегнати в усилието си да преодолеят 4-процентната бариера за влизане в парламента, веднага се опитаха да яхнат този граждански механизъм за свои цели. Едни от тях тръгнаха на предизборен лов с фалшивата примамка „изберете ни в парламента, а ние после ще ви дадем референдум”. Други пък решиха сами да приложат гражданската инициатива, което е далеч по-почтено. Няма лошо. Дори партийната ширпотреба, когато е насочена към повече гражданско участие, е по-здравословна за демокрацията, от решаването на всичко в политическото задкулисие. Целият въпрос е, че много от въпросите, които партийни централи заявяват в публичното пространство за пряко допитване, са недопустими от гледище на действащия конституционен ред. Колкото и да искаме, например, да се намали броят на депутатите, това е въпрос, който не може да се реши на референдум, а само от ВНС. Дори да се сметне за законен референдум за свикване на ВНС, което е доста дискусионно, няма никаква гаранция за това какви решения ще вземе ВНС, защото референдумът не може да се произнася по въпроси от компетентността на „великия” парламент. Същото се отнася и до въпроса за разваляне на концесионни договори, който е напълно недопустим от юридическа гледна точка и инициаторите му просто ще изхабят време и енергия за удар във въздуха. Но в крайна сметка всеки предлага това, което смята за най-важно. Дали и как ще го доведе до успешен край е отделен въпрос.

Извън партийните борби, автентична гражданска инициатива за национален референдум засега стартира само гражданското непартийно Движение „Модерна България”. На 16 декември м.г. Националното представителство на Движението, в което участват делегации на повече от 70 граждански организации от цялата страна, заявиха воля да предизвикат национален референдум по два въпроса, които дават реално „оръжие” в ръцете на гражданите срещу калпави политици и лоши закони. Първо, да се въведе механизъм за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове по гражданска инициатива и чрез вот от избирателите. По отношение на местните управници е необходимо само допълнение в Закона за местното самоуправление, защото този въпрос не е регламентиран на конституционно ниво. За депутатите е необходимо да се добави една конституционна алинея. Този въпрос е изцяло в компетентността на обикновеното НС, защото не засяга формата на държавно управление, съгласно решението на КС от 2003 г., засяга само статута и индивидуалния мандат на народния избраник, а не мандата, правомощията или структурата на парламентарната институция. Не се засяга недопустимо и свободния мандат на депутатите, защото се предлагат само обективни основания за отзоваване, а не просто несъгласие с политиката, както е в други демократични държави.  Второ, да се въведе индивидуална конституционна жалба срещу закони, които нарушават основните права на гражданите. Този въпрос също изисква малко допълнение в Конституцията, което може да бъде направено от обикновения парламент, както изрично е посочено в цитираното решение на КС от 2003 г. Инициативата на „Модерна България” стартира официално до няколко дни с участието на много други граждански организации и на емблематични личности, изиграли ключова роля за деморатичните промени и конституционализма у нас. Важното за този изцяло граждански, а не партийно оцветен референдум е, че и двата въпроса, които ще търсят подкрепата на хората са свързани не с партийни дивиденти, а със създаване на нови инструменти за граждански контрол. Гражданите трябва да могат да отзовават калпави депутати, общински съветници и кметове, без да чакат следващи избори. Няма значение колко са депутатите – 240 или 100, ако нямаме възможност да ги отзоваваме. Има как да стане и то в пълно съответствие с принципите на съвременния парламентаризъм. Такива механизми се прилагат успешно в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария, а правителството на Дейвид Камерън във Великобритания го включи в пакет от реформи на политическата система. В Латвия пък през 2008 г. с референдум парламентът беше задължен да промени конституцията и да въведе процедура за отзоваване на целия парламент. Приложиха я успешно три години по-късно. През 2011 г. в САЩ бяха стартирани 150 процедури за отзоваване на щатски конгресмени, губернатори и кметове, от които половината успяха. Популярен пример е изборът на Арнолд Шварценегер за губернатор на щата Калифорния, който има мащабите на седмата икономика в света, след като предишният губернатор беше предсрочно отзован от избирателите. Без да е панацея, този граждански контрол е важен за оздравяването на нашата политическа система, която страда от хронично недоверие. Ще стабилизира държавността и ще подобри кадровата селекция на партиите.

За да няма волунтаризъм, процедурата трябва да е следната. При конкретни основания – напускане на листата, с която е избран, установен конфликт на интереси за депутатите, внесен в съда обвинителен акт за умишлено престъпление, неизпълнение на служебните задължения, 5 % от гласувалите в съответния район могат да поискат насрочване на вот за отзоваване. Друга предпоставка е да е изтекла поне година от мандата. За да запази поста си, политикът трябва да получи вот на доверие от поне три четвърти от броя на избирателите, които са го избрали. Да постигне своята избирателна квота – ако е бил избран с хиляда гласа, поне 750 трябва да получи, за да запази поста, без значение, че опонентите му може да са в пъти повече. Този позитивен вот е гаранция, че едно управляващо мнозинство не може да се саморазправя с опозицията. Ако запази поста си, значи политическото представителство е обществено легитимно. Загуби ли вота, системата се стабилизира, като в парламента или общинския съвет влиза следващият от листата на съответната партия, а ако отзованият е кмет – насрочва се частичен избор. Гражданите трябва да имат доверие в избраниците си, а последните да знаят, че зависят от тях, тогава държавността е силна. Сега силна е олигархията, защото загубилите доверието политици се превръщат в лесна маша.

Вторият въпрос в подписката на Движение „Модерна България” – за конституционната жалба, е „оръжието” на гражданите срещу лоши закони. Сега оспорване на противоконституционни закони е в ръцете единствено на институциите. Те често не упражняват това правомощие по чисто конюнктурни политически съображения. Идеята е, жалба срещу противоконституционен закон да могат да подават и отделни граждани. Така е в Германия и редица други държави.

И накрая, референдумите са като тамян за дявола на олигархията. Защото отнемат частица от тайната й власт. Едно е да търсиш мнението на гражданите и да ги убеждаваш с аргументи в публична кампания. И съвсем друго е, както са свикнали да се “разбират” на поредния лов, вечеря или по дебелите килими зад кулисите на властта.