Интервю с Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика пред Агенция “Фокус”:
Г-н Цеков, днес основаният от Вас Институт за модерна политика представя Втори мониторингов доклад за дейността на парламента. Какви са основните акценти в него и защо се налага такъв мониторинг?
Това е първият по рода си у нас мониторинг на дейността на парламента и на законодателния процес, осъществяван от независима гражданска институция. Правим го по американски модел с необходимите адаптации към нашата действителност. Институтът за модерна политика е плуралистична среда на юристи, социолози, политолози и икономисти, които имат солиден академичен и управленски и политически опит. Обединени сме от разбирането, че трябва да се укрепва парламентаризма, като гаранция срещу опитите за путинизация на страната, които обслужват олигархични интереси, но не и интересите на обществото. В този доклад, Институтът извежда някои негативни тенденции в работата на 41-то НС и прави препоръки за тяхното преодоляване.
Какви са те?
Много са, но бих откроил две. Парламентарният контрол в този си вид е предимно формален и неефикасен. Неговата организация вече не отговаря на новата роля на парламента в условията на европейското членство, която изисква разширяване на парламентарния контрол върху изпълнителната власт на всички нива. Сега контролът често прилича повече на празна петъчна говорилня по въпроси, които времето вече е изпреварило, отколкото на адекватен механизъм за отчетност и прозрачност на властта. Предлагаме да се въведе т.нар. „блиц” парламентарен контрол, като „бърза писта” за задаване на нетърпящи отлагане въпроси към министрите. Например, един път седмично да се отделя половин час за кратки отговори до 5 минути от страна на министрите на писмени въпроси от народни представители, зададени предния ден. Такава практика е позната в редица национални парламенти в ЕС. В германският Бундестаг даже има такъв блиц контрол непосредствено след правителственото заседание в сряда, за да могат министрите да защитят и отчетат своите текущи решения пред законодателната власт.
Наред с това, смятаме, че постоянните комисии по вътрешна сигурност и за контрол над ДАНС не осъществяват в необходимата степен текущ контрол върху МВР и службите за сигурност за спазване на върховенството на закона и на гражданските права. Подрепяме категорично войната с мафията и корупцията, която е в съзвучие и със справедливите обществени очаквания най-сетне да се сложи край на безнаказаността, която беляза последните 20 години. Тази война обаче трябва да се води при стриктно спазване на закона и правозащитните стандарти. Без пропаганден натиск върху съда и без полицейски прозвол.
Намирате ли такива симптоми в действията на МВР в последно време?
За съжаление такива лоши симптоми се появиха! Оказа се, че при някои от шумно пропагандираните акции са предприемани следствени действия без нужната съдебна санкция, т.е. в разрез със закона. Наред с това, словесният „огън” на МВР срещу магистратите с недоказани твърдения за корупция, през призмата на европейските правозащитни стандарти, може да се оцени като неправомерно влияние върху съда, което застрашава неговата независимост, а оттам и правото на гражданите на справедлив процес и на защита.
В доклада се говори и за неспособност на правителственото мнозинство да прави реформи. Защо смятате така?
Практически това управление спря реформите в страната. Причините са не само в синдрома „Желева”, който е характерен за ГЕРБ. Липсва ясна управленска визия и ефикасна антикризисна политика. Всичко се прави на парче, според моментни хрумвания, нечии ведомствени амбиции или пък PR фойерверки. Позициите на кабинета и на мнозинството по значими за страната теми се менят по пет пъти на ден. Някои коментатори се опитаха да оправдаят този хаос с фалшивата теза, че по този начин управляващите се вслушвали в общественото недоволство. Глупости! Това е резултат най-вече от лошо формулирани политики и от липса на пълноценен диалог със засегнатите от дадена управленска мярка или закон социални групи. Заявява се пред репортерските микрофони някаква реформа в здравеопазването, в социалната сфера, в образованието или пък в митниците. След това се случва или хаос, или нищо. Неспособността на това правителство да прави необходимите реформи ще задълбочи неимоверно икономическата криза.
Правителството обаче изтъква, че всичко е заради наследството...
На калпаво правителство, цъфтежа на налъмите му пречи. Целият въпрос е, че вече това управление оставя лошо наследство – почти година без реални реформи. Държавен рекет върху бизнеса, тотално неизпълнение на презизборните обещания за данъците и икономическата политика, огромен дефицит, който ще лъсне, колкото и да го крият със счетоводни шменти-капели. Изглежда, че това управление ще си отиде по-скоро и по-безславно, отколкото мнозина си въобразяват. Лошото е, че страната ще претърпи тежък икономически срив тъкмо заради това правителство. То вече става част от самата криза. Който си мисли, че ще може да оправдае собствената си безпомощност с трудностите на кризата, просто не е в час! И Жан Виденов се оправдаваше с международното положение и „чорбаджиите-изедници”, но държавата катастрофира заради неспособността на неговото управление. Много ще е жалко, ако след 2-3 години трябва да говорим за „борисово-костовата криза”, както за „виденовата зима”…
Като политик и конституционалист как гледате на искането на импийчмънт към президента?
Щях да го нарека само политическа партизанщина, ако с подобно конституционно невежество не се ерозираха и без това крехките демократични нрави у нас. Тук не става въпрос да се брани един президент, който може да бъде критикуван по много други причини. Но трябва да се отстояват конституционните принципи! В огласяването на прословутата стенограма няма никакво нарушение на Конституцията. Първо, императивен принцип, установен в практиката на Съда в Страсбург, а и в САЩ е, че защитата на личния живот на публичните личности, в т.ч. от заснемане и записване е доста по-ограничена отколкото на останалите граждани. Това важи с още по-голяма сила за онези, които заемат държавни постове. Второ, защитата обхваща личния живот, интимната сфера на хората – здраве, семейство, сексуални контакти, а не дейности, срещи, разговори и пр., осъществени в служебно качество. Трето, от значение е дали обществото има интерес от разкриването на съответната информация. Всичко това го пише в подходящите учебници и в тоновете практика по Европейската конвенция за правата на човека. За нашия случай – преценете сами. Какъв характер има срещата Първанов-Дянков? Това среща между президент и финансов министър ли е, или между частните лица Георги и Симеон? Къде е проведена – в сградата на висша държавна институция или в нечие частно жилище? Има ли дори едно изречение информация от чисто личен характер в огласената стенограма? Отговорите са ясни – очевидно става дума за официална, при това обявена пред медиите, среща между представители на висши институции в седалището на държавния глава. Предмет на срещата са официалните отношения между тези институции – публично изявление на финансовия министър, за което президента смята, че е клеветническо и уронва престижа му. Обществото без съмнение има право да знае всичко за отношенията между институциите. Никакви разрешения или пък уведомяване на Дянков, че е записван, не са необходими! Нещо повече, дори и министърът да е бил уведомен и да е изразил несъгласие, това би било без значение по гореизложените причини.
Да се върнем на доклада на Института за модерна политика. Говорите за „сиво законодателство” – какво констатирате?
Въвели сме следната класификация: „прозрачно законодателство” – което отговаря на европейските стандарти и гарантира правата на гражданите и свободата на икономиката; „сиво законодателство” – което урежда частни, корпоративни и лични интереси на отделни депутати и свързани с тях лица или въвеждат прекомерни регулации в ущърб на свободата на стопанската инициатива и гражданските права; „черно законодателство” – което създава корупционни предпоставки и уврежда значими обществени интереси.
Повече от половината от наблюдаваните от нас закони са в сивата зона. В доклада е направен анализ на всеки един от тях. Най-ярки примери са законопроектите, с които се засягат основни права на гражданите – промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите; промените в НПК и в Закона за електронните съобщения и др. Редица законопроекти, които засягат принципите на добро управление също са в сивата зона –промените в Закона за лечебните заведения, Законопроектът за развитието на академичния състав, промените в Закона за генетично модифицирани организми, в Закона за радиото и телевизията; в Закона за физическото възпитание и спорта, в Закона за занаятите и др.