ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

ДОКЛАД

за

социологическо проучване на
общественото мнение
Февруари 2013

ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

IMP08032013Проучването е проведено в периода 1826 февруари 2013 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 980 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 980 респонденти.

АУДИО ЗАПИС

ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ

На въпроса „Как оценяват икономическото състояние на страната през последните 12 месеца?” 91,6 на сто от интервюираните отговарят, оценявайки икономическото състояние в България през последната година като лошо, а едва 4,1% като добро.

New Picture

На респондентите бе зададен въпросът „Кое според Вас е най-важното, за да се подобри състоянието в страната?“. 22,1% от тях смятат, че трябва да се променят определени закони, 21,9 на сто, че трябва да се смени правителството, а 20,2%, че трябва да се избере нов парламент. Висок процент получават и опциите да се реформира съдебната система – 15,9%, както и да се приеме нова конституция – 14,8%.

New Picture (1)

Приоритетът за финансовата дисциплина, наложен от министъра на финансите Симеон Дянков през последните години, е тема, която  е изключително дискутирана, особено сега в контекста на оставка на правителството. Исканията на протестиращите са за друга посока  в  икономическата политика – насочена срещу властта на монополите и за по-малко финансова дисциплина.

Във февруарския сондаж на социологическия екип на ИМП попитахме респондентите, ако те бяха в ролята на министър на финансите, какво биха променили първо във финансовата политика. Резултатите показват, че най-висок процент от отговорилите биха увеличили минималната работна заплата – 38,3%. Други 30,5 на сто биха повишили пенсиите. 14,7% биха дали повече пари за детски надбавки, 10,9% – парите за майките, а само 4,9% биха увеличили социалните помощи.

New Picture (2)

Високите сметки за тока през декември-януари провокираха социално напрежение и накараха хората да излязат на улицата. Общественото внимание се насочи към трупани дълги години проблеми. Българският политически живот изпадна в двойна, институционална и социална, криза. В условията на нестихващи вълнения респондентите бяха попитани дали според тях са справедливи претенциите срещу електроразпределителните дружества – 94,9 на сто отговориха, че протестите са справедливи, а едва 1,7%, че не са.

New Picture (3)

В навечерието на протестите срещу монополите темата за трагедията в Бургас от миналото лято изглеждаше, че придобива нова актуалност. „Обосновани предположения” за връзка на „Хизбула” с атентата в Сарафово, направени от вътрешния министър Цветанов, стана официална позиция на българското правителство. Респондентите бяха попитани  дали според тях е имало външен натиск върху кабинета за тази позиция. 37,9 на сто отговарят положително, а 14,3% смятат, че по-скоро не е имало такъв външен натиск. На  това как този проблем ще се отрази върху рейтинга на управляващите, които вече са в оставка – 38,8% смятат, че въздействието ще е отрицателно, а 10,4% – положително.

Във февруарското изследване на ИМП, освен за отношението към актуални външнополитически питания като обявяването на съпричастност на „Хизбола” към атентата в Бургас и за отношението към българската позиция за европреговорите на Македония, естествено бе поставен и въпросът „Позицията на коя политическа сила по отношение на протестите е най-близка до Вашата?“. Данните показват, че  16,9% от респондентите приемат позицията на ГЕРБ като най-близка до тяхната. За 12,1 на сто това е позицията на БСП, 3,6% сочат за най-близка до тяхната реакцията на АТАКА, а 1,4% – на партия „България на гражданите”. Най-голям дял обаче, 35,7%, декларират, че няма политическа партия, чиято позиция по отношение на протестите съвпада с тяхната. Хипотезата ни е, че тези отговори са реално отражение на срива в доверието към партиите изобщо.

New Picture (4)

ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛАСИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

В условията на криза обществените нагласи претърпяват бързи и често неочаквани изменения. В такива дни разбираме какво означава, че дори да не се интересуваме от политиката, тя се интересува от нас.

Респондентите бяха попитани дали лично за себе си смятат, че благополучието им  зависи от политиката. Общо 60,6 на сто посочват, че според тях в много голяма или по-скоро в голяма степен политиката влияе върху благополучието им. Други 30,8% от своя страна смятат, че политиката не влияе или по-скоро не влияе върху личното им благополучие.

New Picture (5)Пред вид множеството заявки и/или спекулации за съвместно явяване на изборите чрез обединение на няколко политически субекта в проучването бе зададен и въпрос за евентуалното коалиционно поведение на предпочитаната от интервюираните партия. Над 50% от избирателите смятат, че политическата сила, на която симпатизират, трябва да се яви самостоятелно на изборите. Други 11,9% от своя страна приемат, че участието на парламентарния вот може да е в коалиция с една или две други партии. А 5,2 на сто смятат, че това може да стане в коалиция с повече от две партии.

New Picture (6)

Ключовият въпрос за разпределение на мандатите в бъдещото Народно събрание е избирателната активност на предстоящия вот. Темата за електоралната готовност е натоварена с много условности и отговорите, които получават социолозите, почти никога не съвпадат с реалната електорална мобилизация. Все пак, отчитайки динамиката на процесите, трябва да допуснем, че, ако изборите бяха „днес”, между 55 и 63 на сто от пълнолетните българи щяха да упражнят правото си на глас на парламентарния вот. На директния въпрос „Ако изборите за НС бяха днес, Вие ще гласувате ли?” общо 62,6% отговарят, че категорично и по-скоро ще гласуват, а 20,8% заемат позицията, че по-скоро няма и категорично няма да гласуват.

New Picture (7)

Попадналите в извадката бяха помолени да оценят в проценти и готовността си да отидат до избирателните секции, ако вотът за НС би бил „днес”. Всеки четири от десет интервюирани са убедени на 100%, че ще пуснат бюлетината. Други 15.5 на сто са на 75% сигурни, че ще отидат до тъмната стаичка. При това питане общо близо 55% декларират висока степен на готовност за гласуване.

New Picture (8)

На въпроса „Ако парламентарните избори са днес, за коя партия или коалиция ще гласувате?” отговорите са:

Политическа партия ГЕРБ  получава 24,1% електорална подкрепа, БСП- 20,3%. ДПС е с 4,6%, а АТАКА има 3,6%. Партия “България на гражданите” – 2,7%. ДСБ е с 2,1%, СДС – 1.1% (данните са за гласуващите в проценти като дял от ВСИЧКИ избиратели).

New Picture (9)

При деклариран вот от 62,6% гласуващи, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли: ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Партия „България на гражданите”. Ако пред урните се явят 54.9 на сто от избирателите, до преодоляване на 4%-та бариера плътно би се приближила и партия ДСБ.

За сравнение – през месец декември 2012 г. 27 на сто от респондентите са посочили ГЕРБ като политическата партия, за която биха гласували в тогавашния момент. През януари 2013 г. 24,8% от всички гласоподаватели биха избрали ГЕРБ. БСП през месец декември щеше да получи резултат от 22,2%, а през януари – 19,3% от всички избиратели.

През месец декември ДПС е посочено от 5,3 на сто от респондентите, а през януари от 5,5%. Политическа партия АТАКА през декември би получила 4,1 на сто от гласовете на всички пълнолетни граждани, а през януари – 2,7%.

Партия „България на гражданите” през месец декември е с резултат от 4,9%, а през януари – 4,8%. Това е и партията, която най-вече губи електорална подкрепа през февруари. Електорален вот прибавят БСП, ДСБ и „Атака”.

Респондентите бяха попитани какво правителство предпочитат да управлява страната след изборите – 17 на сто от тях искат експертно правителство, 15,7% – дясноцентриско, а 14,1 – дясно правителство. Според 13,6% ляв кабинет ще оправи ситуацията, а 4,7% желаят лявоцентриско управление.

На респондентите бяха посочени твърдения относно това каква партия избират най-често. Резултатите показват, че 30,3% по принцип гласуват за партията, която обещава промяна и бързо оправяне на положението. 57,8% по принцип гласуват за партията, на която симпатизират. С ниски проценти са твърденията, че по принцип гласуват за управляващата партия – 4,5%.

New Picture (10)

Политически рейтинги в период на политическа криза

В десетдневката, когато се проведе теренът на изследването, общественият живот в България беше наситен с масови протести навсякъде по страната. Правителството на Бойко Борисов подаде оставка след неуспешните опити да свали напрежението чрез рокади в кабинета: уволнение на просветния министър Игнатов, на шефа на ДКЕВР Семерджиев и финансовият министър Дянков. Въпросът, който отправихме към респондентите в хода на тези събития, беше: „Кой от изброените лидери на основни политически сили е най-подходящ за премиер след изборите през юли месец“, тоест в една нормална обстановка, без да бъдат провеждани предсрочни избори. В отговорите 26 на сто от респондентите посочват Бойко Борисов, 15,6% смятат Сергей Станишев за най-подходящата политическа фигура, която да бъде премиер, ако изборите бяха през юли месец. 2,9% посочват Иван Костов, а 3,9% – Меглена Кунева.

Висок е процентът на хората – 37,7%, които не могат да преценят- коя от изброените политически фигури би бил подходящ да заеме поста на министър-председател.

Отношение към политически партии:

В националното социологическо изследване на Института за модерна политика беше измерено отношението към конкретни политици и политически партии.

Месец февруари бе месец, белязан с много събития в политическия живот. Недоволството, изразявано чрез масови протести, доведе до падане на правителството. Много често от улицата се чуваше отричане на политическите партии като форма, която да представлява гражданските интереси. В тази наситена с отрицание обстановка измерихме отношението към политическите партии:

ГЕРБ е събира 35% положително отношение, но предизвиква 40,7 на сто отрицателни оценки през изследвания период. За сравнение- през месец декември положителното отношение към политическата партия ГЕРБ е 37,6%, а през януари –43,5 на сто. Отбелязва се значителен спад в положителните нагласи към ГЕРБ.

New Picture (11)Според социологическия сондаж през февруари на ИМП 23,9 на сто от респондентите имат положително отношение към БСП, а 51,4% отрицателно. Столетната партия, както и управляващата също отбелязва спад на положителните оценки – 28,3% през декември, 27,7% през януари.

New Picture (12)

ДПС събират 6,9% одобрение и 71,2% неодобрение от страна на респондентите. През декември събират  9% одобрение, а през януари-5,1%.

New Picture (13)

Партия „България на гражданите“ е с 16,6% позитивна оценка. Висок е обаче процентът на неодобрение – 40,9%. През месец декември партията ма Кунева е имала одобрение от 22 на сто, а през януари – 17%.

New Picture (14)

Атака е с одобрение от 11,1 на сто и 61,6% неодобрение. През декември е с 14,6% одобрение, а през януари събира одобрение от 10,8%.

New Picture (15)

СДС и ДСБ са съответно с 4,9% и 6,8% положително отношение и 48,6% и 68,4% неодобрение.

Отношение към политици

В националното социологическо изследване на Института за модерна политика беше измерено положителното и отрицателното отношение към министрите.

Министър-председателят Бойко Борисов получава 37,3% одобрение от респондентите и близо 40% неодобрение.

Министърът на финасите Симеон Дянков получава 11,2% одобрение, при 66,6 на сто неодобрение.

Министърът на енергетиката Делян Добрев е с 18,6% положително отношение и 31,8% отрицателно.

Министърът с най-голямо одобрение през месец февруари е Лиляна Павлова с 39,2% положително отношение, а с най-малко положително отношение е министърът на правосъдието Дияна Ковачева със 7,3% одобрение.

Отношение към министри:

Положително Неутрално Отрицателно
Аню Ангелов 14,5% 26,7% 24,8%
Бойко Борисов 37,3% 16,9% 39,9%
Вежди Рашидов 22,4% 28% 31%
Диана Ковачева 7,3% 18,7% 17,4%
Делян Добрев 18,6% 22,7% 31,8%
Мирослав Найденов 27% 22,4% 32,3%
Николай Младенов 20,9% 24% 29,7%
Лиляна Павлова 39,2% 20,9% 19,1%
Нона Караджова 8,5% 26,3% 31%
Свилен Нейков 15,4% 29,3% 22,5%
Симеон Дянков 11, 2% 13,3% 66,6%
Томислав Дончев 19,4% 25,4% 22,4%
Тотю Младенов 10,2% 23,3% 42%
Стефан Воденичаров? 4,7% 14,5% 11,6%
Цветан Цветанов 25,6% 17% 48,1%

Отношение към политици:

Тримата политици с най-висок рейтинг в националното социологическо изследване на ИМП през февруари са: Росен Плевнелиев с 48,8% одобрение, следван от Бойко Борисов с 37,35 одобрение. Трета позиция заема Сергей Станишев с 24,6% одобрение.

New Picture (16)

В таблицата са изразени данните на отношение към други политически фигури:

Положително отношение

Неутрално отношение

Отрицателно отношение

Волен Сидеров 12,5% 18,9% 61,4%
Иван Костов 7,8% 14,4% 67,3%
Ивайло Калфин 19,3% 23,1% 33,9%
Емил Кабаиванов 3,9% 14,5% 25,1%
Меглена Кунева 21,2% 30,0% 36,9%
Лютви Местан 7,9% 13,9% 66,4%
Сергей Станишев 24,6% 18,3% 51%
Росен Плевнелиев 48,8% 24,2% 29,6%
Христина Христова 5,7% 27,1% 25,3%
Цецка Цачева 17,5% 29,0% 38%
Яне Янев 9,2% 18,1% 50,6%

Положителният рейтинг на министър-председателя в оставка Бойко Борисов бележи спад и това е напълно закономерно в контекста на протестите. През месец декември Борисов получава 39,6% одобрение от респондентите, през януари се отбелязва лек спад 38,8%, но разликата е минимална, докато през февруари спадът на положителното отношение към министър-председателя в оставка е 34%. Отрицателните  оценки през януари са 36,3 на сто, докато през февруари негативното отношение е 39,9 на сто.

Сергей Станишев през декември получава одобрение от 29,6 на сто от респондентите, през януари, когато се проведе и инициираният от БСП референдум за Белене, Станишев има 23,7% позитивен вот. В политическата турбулентност през февруари получава 24,6% одобрение. Повишаване в отрицателното отношение обаче има и към Станишев. През декември получава 44,8 на сто неодобрение, през януари- 48,8%, а през февруари отрицателното отношение вече бележи  над половината анкетирани – 51%.

Президентът Росен Плевнелиев през миналия месец получава одобрение от 48,8 на сто от респондентите. През месец декември президентът е с одобрение над 50 на сто- 51,7%, а през януари 47,6%. Значително повишаване имаме обаче има в отрицателното отношение към президента Плевнелиев. През месец декември тойполучава 18,1 на сто неодобрение, през януари – 19,2%, като стойностите през тези два месеца са близки. През февруари отрицателното отношение към президента е малко под 30%.

Меглена Кунева, лидер на партия „България на гражданите“,получава 21,2% одобрение. През месец декември одобрението към нея е съответно- 27,7%, а през януари 2013 г. е 23,2%.

Помолихме респондентите да си представят, че има национален отбор по политика, както има национален отбор по волейбол. На въпроса  кои шест съвременни български политици трябва да влязат в националния отбор по политика данните показват следното:

11,8% от отговорилите  смятат, че Бойко Борисов трябва да намери място в този отбор. След него се нарежда Меглена Кунева – 8,1% подкрепа. Волен Сидеров  заема трета позиция със 7,5 на сто. Четвърта позиция интервюираните  отреждат на  лидера на левицата Сергей Станишев – 6,8%. Пето и шесто място са за Яне Янев и Иван Костов съответно с 6,3% и 5,8 на сто. На седма позиция, но извън отбора, се подрежда Росен Плевнелиев- 2,8%.

New Picture (17)