Искаме ли политици за свои съседи?

Като една от петте основни сфери на човешка/социална дейност, обитаването е първичната сфера, основаваща се на кръвното родство ? семейството и на съседството – родовата общност. Тези характеристики се проявяват със силна времева устойчивост, като неписани правила и норми на социокултурност. Една от съществените особеностите  на съседството е свързано със стадното чувство, с принадлежността към това или онова „струпване”. Позната е и поговорката “Когато избираш къща, гледай кои са ти съседите”.

Дали искат или не да имат за съсед даден политик, такъв въпрос отправихме към респондентите в изследването на Института за модерна политика през февруари :„Ако можеха да избират, кого от посочените политици бихте избрал за съсед“. Имената, от които можеха да избират респондентите в изследването, са актуални политически фигури: Ахмед Доган, Бойко Борисов. Меглена Кунева, Волен Сидеров, Иван Костов, Меглена Кунева, Росен Плевнелиев, Сергей Станишев, Цецка Цачева, Яне Янев.

Въпросът е интересен и от гледна точка на времето[1], когато беше проведен терена и съответно зададен на респондентите- по време на масовите протестите, на падането на правителството на Бойко Борисов, по време на едно крайното отричане на българския политически елит като цяло независимо от цвета му. Нагласата на хората към политиците в голяма степен се свежда основно до „тези лъжат“, народът  ги овластява, а те вместо да защитават обществения интерес, защитават частни интереси и т.н. Тези нагласи са изострени в българското общество и данните показват, че в по-голяма степен респондентите не биха искали да имат общи социални преживявания чрез споделяне на близка територия като съседи с определени политически фигури.

Разбира се, процентите на тези, които биха искали даден политик за съсед няма как да бъдат пренебрегнати. Обяснение в това да имаш за съсед политик, от една страна можем да търсим в разпространеното мнение, че политиците имат по-висок социален статус, обвързано съответно с по-добри условия на живот- по-добър квартал, по-добра инфраструктура, по-добри комуникаци и т.н. От друга страна може да го обвържем с разпространения в България непотизъм – с възприемането, че ако можеш да разчиташ на влиятелен човек може да  улесниш отношенията ти с определени институции и хора.  Разбира се, от резултатите от едно анкетно проучване не могат да се правят обосновани заключения. Чрез качествени изследователски методи бихме могли да просветлим мотивите респондентите да „избират” или не за съседи определени политически фигури.

Единствено президента Росен Плевнелиев е политическата фигура, чиито проценти на отговорили с „да“- 49,5%, тоест на респонденти, които желаят президентът да им бъде съсед, са по-високи от процентите на хората, които не желаят-39%. Към останалите политически фигури съотношението е обратно. Припомняме, че Росен Плевнелиев е политикът, които има най-висок процент на одобрение през месец февруари в сравнение останалите политици – 48,8% одобрение.

New Picture

Следващият политик, които респондентите посочват, че биха искали за съсед е бившия министър-председател Бойко Борисов с 40 на сто, а на трета позиция е Меглена Кунева с 32,3%.

Графика 1. показва % на респондентите, които биха искали съответната политическа фигура за съсед

New Picture (1)

В дъното на класацията са Волен Сидеров- 13,9%, Яне Янев с 12,4 на сто и Ахмед Доган с6,8 на сто респонденти, които биха искали Доган да бъде техен съсед.

Тримата политици, които са най-нежелани за съседи от респондентите са Ахмед Доган с 83,9 на сто от отговорилите, 72на сто за Волен Сидеров и Иван Костов- 71,3 на сто.

Графика 2. показва % на респондентите, които не биха искали съответната политическа фигура за съсед

New Picture (2)

В преносен смисъл демаркационните линии са повече и поради тази причина респондентите по-скоро не искат тези политици за  свои съседи.

Евелина Славкова


[1]Проучването е проведено в периода 1826 февруари 2013 година.