ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ

IMG_8706ДОКЛАД

за

социологическо проучване на
общественото мнение
Март 2013

ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Проучването е проведено в периода 19 26 март 2013 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 987 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 987 респонденти.
АУДИО ЗАПИС


Възложител на проучването Институт за модерна политика
Агенцията извършила проучването
  1. 1. Институт за модерна политика (методология, въпросник, анализ във вид на доклад с таблични и графични данни)
  2. 2. Аналитично-консултативна група ООД (теренно проучване и обработка на данни)
Източници на финансиране Институт за модерна политика

ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ

Дни преди официалния старт на предизборната кампания темата за това как се управлява държавата е тема, която все по-остро ще бъде дискутирана. Попитахме респондентите дали смятат, че България се управлява по честен и демократичен начин. Данните показват високо ниво на песимизъм по отношение на процента респонденти, които намират, че България се управлява по честен и демократичен начин – 13,2% смятат, че по-скоро да, а три четвърти от респондентите намират, че страната не се управлява честно и демократично.

New Picture

Институционалната стабилност, ключов елемент от която е общественото доверие към основните държавни институции, е важна характеристика на модерните демокрации, съобразяващи се с интересите на своите граждани. Дефицитът на доверие ражда не само протестни действия или конструктивна критика, поражда и по-висока степен на отчуждение от държавата.

Данните от въпроса „Коя сфера трябва да има непрекъснат граждански контрол“ показват, че 28,5 на сто от респондентите смятат, че непрекъснат граждански контрол трябва да има най-вече над изпълнителната власт, а 27,8% – над съдебната власт. По 15 на сто от интервюираните са посочили необходимост от непрекъснат граждански контрол над законодателната система и над държавната администрация, а 12 на сто – над общинската администрация.

New Picture (1)

Попитахме респондентите „Според Вас правят ли необходимото българските институции и политици за подобряване на жизнения страндарт на българина? Получените данни показват, че 65,3% от респондентите смятат, че институциите не полагат необходимите усилия. 28,4 на сто смятат, че те работят в тази насока, но не достатъчно. По-малко от 2 на сто смятат,че българските институции правят всичко възможно за повишаване благополучието на хората (граф. 3).

New Picture (2)

Трите сфери, в които трябва да има незабавни реформи  според респондентите са в областта на икономиката – 44,8%, в областта на здравеопазването според 15,8 на сто и в борбата с корупцията – 10,2%. В областта на енергетиката незабавни реформи трябва да има според 9,3 на сто от интервюираните.

New Picture (3)

Респондентите бяха попитани подобряването на ситуацията в коя от изброените сфера ще подобри живота им – малък, среден и едър бизнес, чужди инвестиции и подобряване на инфраструктурата.  46,3 на сто от интервюираните смятат, че насърчаването на малкия бизнес ще повлияе в голяма степен в посока подобряване на живота им, 29,8% – в малка степен, според 15,4 на сто насърчаването на малкия бизнес няма да повлияе в никаква степен на подобряването на живота им. 46 на сто от респондентите посочват, че подобряването на ситуацията в средния бизнес в голяма степен ще окаже влияние върху подобряването на живота им., 28,1% в по-малка степен, и 16,4 % в никаква степен. Насърчаване на едрия бизнес и влиянието му в посока подобряване живота на хората – 28,3% смятат, че това в голяма степен ще подобри живота им, 28,5% – в малка степен и 26% – в никаква степен.

Насърчаването на чуждите инвестиции  в голяма степен ще подобри живота на 42,6 на сто от респондентите, според 25 на сто от тях това ще окаже влияние в малка степен, а според 17,4% – в никаква степен. Относно подобряването на инфраструктурата – според 39,6 на сто от респондентите в голяма степен подобряването на ситуацията в тази сфера ще окаже положително влияние върху живота им, 30% смятат, че това в малка степен  ще окаже положително влияние върху живота на гражданите, а за 17,4% в никаква степен няма да подобри живота им.

В голяма степен

В малка степен

В никаква степен

Не мога да преценя

Малкия бизнес 46,3% 29.8% 15.4% 8,5%
Средния бизнес 46% 28,1% 16,4% 9,5%
Едрия бизнес 28,3% 28.5% 26,2% 17%
Подобряване на инфраструктура 39.6% 30% 17.4% 13%
Насърчаване на чуждестранните инвестиции 42.6% 25% 17,4% 15%

Оценка на управлението на ГЕРБ

Служебното правителство на Марин Райков отказа да дава оценка на свършеното от кабинета Борисов, но оценката на респондентите за управлението на ГЕРБ е категорична – Среден 3.03. (Ще припомним, че още за първата година от управлението на Б. Борисов ИМП даде оценка Среден 3 на правителството). Най-много са натрупванията в оценките „слаб” – 38.6% и „среден” – 26.8%. „Добър” дават 19.4% от отговорилите, „много добър” – 8.4% и „отличен” – само 1.7%. Оценката не е изненадваща, доколкото краят на управлението на ГЕРБ  беше ознаменуван от улични протести и бунтове срещу монополите.

New Picture (4)

Като най- успешни се отчитат областите „Регионално развитие и благоустройство” (всеки трети) и „Усвояване на еврофондовете” (всеки четвърти). Показателно е, че 25% от респондентите се затрудняват да посочат каквато и да е област на успех в дейността на правителството на ГЕРБ, а под 1% оценяват политиките в областите образование здравеопазване като успешни.

New Picture (5)

Като най-неуспешни се оценяват политиката по доходите – всеки втори отговорил я оценява като неуспешна, и икономическата политика – всеки четвърти я оценява като неуспешна. Всеки десети оценява политиката в областта на здравеопазването също като неуспешна.

New Picture (6)

Цитираните по-горе данни ни дават основание да обобщим, че, първо, именно акумулирането на икономическите и социалните неуспехи на правителството доведоха до политическата криза и края на правителството на Борисов, и, второ, – акумулирането на трите вида кризи – икономическа, социална и политическа в началото на 2013г., е причина за ниската оценка на управлението на ГЕРБ.

Резултатите от изследването показват, че оценката на предсрочно прекратената дейност 41-то Народно събраниe също е Среден, но 2.70. Натрупванията отново са в оценките „слаб” – 45,6% и „среден” – 31%. „Добър” дават 13.4% от отговорилите, „много добър” – 2.1%.

Тази оценка отново, както и оценката на правителството, отразява социалния песимизъм на българите, който достигна връхната си точка в края на управлението на ГЕРБ.

New Picture (7)

Не е изненадващо, че според респондентите най-важното, което служебното правителство трябва да направи в рамките на своето управление е „Да организира честни и прозрачни избори”. Четирима от десет анкетирани поставят това като първи приоритет на правителството. Трима от десет очакват кабинетът начело с Марин Райков „Да удържи финансовата стабилност на страната”, а един от десет, че най- важното е „Да успокои протестиращите”. Не е без значение, че 13% от анкетираните са скептични относно възможностите на служебното правителство да направи нещо съществено.

New Picture (8)

Интересно е разпределението на отговорите на гласувалите за ГЕРБ на въпроса „Като сравните очакванията Ви в началото на управлението на ГЕРБ и сегашното Ви мнение за партията, какво бихте казали?”. ГЕРБ по-скоро оправда очакванията ми да управлява по-добре” отговарят 42% от привържениците на ГЕРБ, а 45.9% застават зад твърдението „ГЕРБ по-скоро ме разочарова, тъй като не се справи добре с управлението”. Данните, следователно, ни насочват към извода, че половината от избирателите на ГЕРБ са разочаровани. Това в условията на предстоящи избори означава, че ще има отлив на част от бившите избиратели на ГЕРБ към други политически формации.

New Picture (9)

Електорални нагласи

„Да гласувам или не” ще бъде екзистенциалният въпрос за българските граждани поне до 12 май тази година. Ако изборите бяха „днес” (т.е. към момента на провеждане на изследването на терен през март) 6 от 10 интервюирани декларират, че биха упражнили правото си на вот. Твърдо „не” казват малко над една четвърт.

New Picture (10)

През февруари стойностите са почти същите. На директния въпрос „Ако изборите за НС бяха днес, Вие ще гласувате ли?” общо 62,6% отговарят, че категорично и по-скоро ще гласуват, а 20,8% заемат позицията, че по-скоро няма и категорично няма да гласуват.

Показателно е, че електоралната готовност се повишава с отдалечаване перспективата за провеждането на изборите. „Категорично и по-скоро ще гласувам на 12 май” твърдят общо 68.9% от избирателите.

New Picture (11)

За да провери действителната електорална мобилизация, социологическият екип на ИМП зададе още един въпрос:

New Picture (12)

Тук виждаме, че 75% и 100% увереност, че ще отидат до избирателните урни на 12 май изказват общо 59.9 на сто от респондентите. През февруари общо 54.9% от пълнолетните граждани са изразявали готовност от над 75 на сто да участват на парламентарния вот.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ХИПОТЕЗА, с която ще работим за нуждите на настоящото проучване е, че избирателната активност на парламентарните избори няма да надхвърли 60%. Ето защо допускането кои формации имат потенциал към момента на теренната работа да надскочат 4-процентната бариера за влизане в НС е направено на база 60 на сто гласуващи.

На въпроса „Ако парламентарните избори са днес, за коя партия или коалиция ще гласувате?” отговорите, представени на скрийн-шота на файла от обработващата данните програма (SPSS), са:

New Picture (13)

Политическа партия ГЕРБ получава 24,8% електорална подкрепа сред всички гласоподаватели, БСП- 20,6%. ДПС е с 5,6%, а АТАКА има 4,9%. Партия “България на гражданите” – 4,3%. ДСБ и „Единство” са с 3,6%, Гражданско непартийно движение „Модерна България” – 2.4% (Данните са за гласуващите в проценти като дял от ВСИЧКИ избиратели).

При деклариран вот от 60% гласуващи, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли: ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Партия „България на гражданите”, ДСБ и Единство, Гражданското непартийно движение „Модерна България”.

Динамика на електоралните нагласи ХІІ.12 – ІІІ.13 г.

New Picture (14)

За сравнение – през месец декември 2012 г. 27 на сто от респондентите са посочили ГЕРБ като политическата партия, за която биха гласували в тогавашния момент. През януари 2013 г. 24,8% от всички гласоподаватели биха избрали ГЕРБ. БСП през месец декември получи резултат от 22,2%, а през януари – 19,3% от всички избиратели. За февруари данните са съответно 24.1 и 20.3 на сто.

През месец декември ДПС е посочено от 5,3 на сто от респондентите, а през януари от 5,5%. Политическа партия АТАКА през декември би получила 4,1 на сто от гласовете на всички пълнолетни граждани, а през януари – 2,7%.

Партия „България на гражданите” през месец декември е с резултат от 4,9%, а през януари – 4,8%. Партията на Меглена Кунева през март с 4.3 на сто от всички избиратели почти възстановява резултата си от декември-януари, докато февруари електоралната й подкрепа бе 2.7%. Хипотезата е, че по-доброто й представяне се дължи на засиленото медийно присъствие на формацията на бившия еврокомисар. Могат да се очакват обаче бъдещи флуктуации надолу предвид скорошните събития в партийните организации на Кунева в Сливен и Пловдив.

Електорален вот през март прибавят и ГЕРБ, БСП, ДСБ и „Единство” и „Атака”. Тенденцията за разлика от 4-5 на сто между водещите две партии се запазва и този месец. Техните избирателни ядра изглеждат доста мобилизирани – общо 92.3% от поддръжниците на ГЕРБ заявяват, че категорично и по-скоро ще дадат вот на 12 май. За столетницата делът е от 90.1 на сто твърдо и по-скоро гласуващи сред посочилите я като свой избор. Показателно е, че 47.4% от респондентите не виждат алтернатива на предстоящите избори срещу 32 на сто на обратното мнение.

Възходящият тренд на „Атака”, посочен още през ноември от ИМП, продължава и през март най-вече заради съвпадението на някои радикални искания на улицата с партийната програма на партията.

Следва да се отбележи, че националистическият вот изобщо е в подем – за НФСБ през миналия месец биха гласували 1.9 на сто от всички избиратели, а за ВМРО – 1%.

Малко преди „воеводите” с 1.1% са РЗС на Яне Янев, които имат потенциал за по-голяма мобилизация в условията на предизборна кампания поради наличието на изградена партийна структура. С 1.1 на сто e и Партия „Зелените”.

За разлика от коалицията на ДСБ и „Единство”, която към момента на теренната работа преминава 4-процентната бариера, СДС е под 1% – 0.7 на сто от гласовете за партията на карловския кмет. Възходът на хората на Костов се дължи на желанието на хората да се доверят на политици, извеждали веднъж страната от криза.

Гражданското непартийно движение „Модерна България” беше включено в в шоукартата на изследването, за да се изследва електоралното влияние на движението поради две причини. На първо място, поради наличието на ниша за гражданско участие и контрол в политиката, а на второ конкретната политическа работа, извършена от движението през изминалия месец с подписката за отзоваване на политици и право на конституционна жалба пред КС, която съобщават от движението вече  е подкрепена от 100 000 души.

П О Л И Т И Ч Е С К И     Р Е Й Т И Н Г И

По традиция вече изследването на Института за модерна политика включва въпроси и излиза с данни, свързани с отношението към конкретни личности и партии. На респондентите беше зададен въпрос “Кой от изброените лидери  на основни политически сили е най-подходящ за премиер след изборите през май“. С един и повече от един процент, като  най-подходящи за премиер са  посочени  8 лица.  На първите две места ясно се открояват Бойко Борисов (24,9%) и Сергей Станишев (14.5%) като най-подходящи за премиери. Необходимо е да се подчертае, че разликата между тях е чувствителна – малко над 10 пункта. На следващите позиции се нареждат Меглена Кунева – 4,9%; Волен Сидеров – 4,6%; Лютви Местан – 3,5%; Иван Костов – 3,3%; Яне Янев – 1,2%; Георги Първанов – 1%.

New Picture (15)

Следващата група от въпроси се отнася за отношението на респондентите към основни политически партии.

ГЕРБ събира 33,8% положително отношение и 46% отрицателно отношение от страна на респондентите. БСП получава 25,2% одобрение и 53,4% неодобрение. ДПС от своя страна отново регистрира нисък процент на положително отношение – 7,4%, и съответно висок процент на отрицателно отношение – 73,6 на сто от респондентите. АТАКА през месец февруари получава 9,6% одобрение и 65,2% неодобрение.

Партия „България на гражданите“ е с положителен рейтинг от 14,3% и 44,3% неодобрение. СДС с лидер Емил Кабаиванов е с положително отношение 3,1% и 57,2% неодобрение. ДСБ – 8% одобрение и 79,6% неодобрение. РЗС през март месец е с 5,9% положително отношение, а 67,7 на сто от респондентите са декларирали отрицателно отношение. НДСВ получава 5,2% одобрение и 45,4% неодобрение.

New Picture (16)

Най-неутрално е отношението към НДСВ и „България на гражданите – с по 28,8%, а най-малко неутрално е към ДПС – 13,5%. За останалите партии процентът на неутралното отношение е в рамките от 16 до 21,5 на сто.

В изследването са измерени рейтингите на актуални политици. Политикът, който събира най-положително отношение през месец март, е президентът Росен Плевнелиев – 47.3 на сто от респондентите изразяват силно положително и положително отношение към президента. Той е следван от       Бойко Борисов – 36,8 на сто одобрение и 44,1% неодобрение. Сергей Станишев, лидерът на БСП, получава 24,6% силно положително и положително отношение и 63,3% недобрение.

New Picture (17)

Високо одобрение получават Цветан Цветанов с 21.4% одобрение. Отрицателното отношение към Цветанов е 52,7%. Лидерът на партия „България на гражданите“ бележи спад в положителното отношение спрямо предходни периоди – в сондажа от месец март Кунева получава 14,4% одобрение, което я поставя в позиция зад евродепутата Ивайло Калфин, който получава 18,5% одобрение. Неодобрението към Меглена Кунева е 44,5%, а Ивайло Калфин получава 40,2 на сто неодобрение.

В таблицата е представено отношението и към други политически фигури, които бяха включени в изследването през месец март:

Положително отношение

Неутрално

Отрицателно отношение

Ахмед Доган 7,1% 11,3% 77,8%
Борислав Цеков 5,5% 15,2% 20,6%
Волен Сидеров 9,4% 18,7% 66,1%
Иван Костов 8,7% 13,2% 72,8%
Емил Кабаиванов 2,6% 17,5% 40,2%
Лютви Местан 9,5% 16,9% 67,5%
Христина Христова 4,7% 27,6% 37,6%
Яне Янев 6,5% 19,1% 67%

Респондентите в изследването бяха попитани „Кой е политикът, с когото Вие свързвате личната си надежда за по-добър живот?“

Респондентите посочиха 40 имена, с които свързват в малка или в по-голяма степен надеждата си за по-добър живот. Сред тях са президенти, лидери на партии, евродепутати, министър-председатели, еврокомисари. Най-много надежди се възлагат на Бойко Борисов – 22,4 на сто от респондентите свързват надеждата си за по-добър живот с лидера н ГЕРБ.

Следващият политик, който е посочван най-много пъти, е  Сергей Станишев – 11,2 на сто от респондентите свързват надеждите си за по-добър живот с лидера на БСП.  Далеч зад тях са Меглена Кунева – 4,1%; Волен Сидеров – 3,6%; Иван Костов – 3,1%, Росен Плевнелиев – 2,5%; Първанов – 1,6%; Калфин – 1,4%; Яне Янев – 1,3%; Лютви Местан – 1,2 %; Доган – 1,1%. Няма такъв е отговорът на 20,5 % и не знаят или не са отговорили – 16,5%.

New Picture (18)

Какви основни изводи могат да се направят от получилите се резултати:

Има ясно изразени личности, с които респондентите свързват личната си надежда за по-добър живот, но стойностите не са високи – Б. Борисов – 22,4%, Станишев – 11,2%.

Аналогични са и предпочитанията за премиер – Борисов – 24,9 на сто, Станишев – 14,5 %. Сред политиците няма  личност, която, в ролята на премиер или на носител на надежда за по-добър живот, да се възприема позитивно от основната част от респондентите.