Днес представители на Института за модерна политика взеха участие в публична среща за обсъждане на проекта за Правилник за организацията и дейността на 42-то Народно събрание. Срещата бе организирана от заместник-председателя на НС Мая Манолова с участието на народните представители от временната комисия по изготвянето на ПОДНС и представители на граждански и браншови организации.
Представителите на ИМП връчиха на Мая Манолова встъпителен мониторингов доклад „За състоянието на парламентарното управление”, съдържащ оценка на проблемните парламентарни практики на предходния парламент, които изискват промяна в парламентарния правилник и конкретни препоръки за неговото подобряване. Пълен текст на доклада тук
В хода на дискусията Здравка Кръстева, програмен директор на ИМП, представи пет проблемни области на парламентарната практика: засилено корпоративно влияние в ущърб на широкия обществен интерес; формален и недостатъчен парламентарен контрол; съучастието на парламента в провала на държавните усилия за реформа в правораздаването; правозащитен дефицит на законодателния процес и недостатъчен капацитет за активно участие на парламента в приемането на европейското законодателство съгласно Лисабонския договор.
Тя постави акцент върху сивото и лобистко законодателство, което бе емблема на законодателната дейност на 41-то НС. От изолирани случаи лобистките пробиви се превърнаха в системен проблем на законодателната дейност. “Стана ясно, че липсват „предпазни мрежи” срещу корпоративния натиск върху законодателството”, добави Кръстева. В същото време обществените дискусии бяха неефективни и единственото оръжие на гражданите срещу лобистко законодателство в много случаи се оказваха уличните протести. Характерна практика бе и скритият лобистки дневен ред, останал в страни от медии и обществено внимание, който се прокарваше от коалиции по интереси чрез поправки между две четения на законопроектите. ИМП предлага система от мерки срещу корпоративното и лобистко влияние, сред които: публикуване в интернет сайта на НС на всички предложения, които народните представители внасят между двете четения на даден законопроект; разкриване на информация за организациите и лицата, които лобират пред парламента и правителството за промени в законодателството, за техните източници на финансиране и вписване на всички подобни предложения за промени в законодателството в нарочен публичен регистър; откритите заседания на комисиите да се излъчват онлайн, а стенограмите да се публикуват редовно и своевременно; да се въведе добрата парламентарна практика, съществуваща в редица развити демокрации (Австрия, Великобритания, САЩ и др.), комисиите да публикуват и т.нар. ”доклад на малцинството”, т.е. аргументите на не по-малко от двама депутати, които са отхвърлили съответния законопроект, гласуван от мнозинството, да се раздават на депутатите като съпътстващ материал, който да се публикува и в интернет; нов регламент за консултации с обществеността в законодателния процес – въвеждане на задължение за разглеждане на постъпилите становища и предложения на граждански организации и други заинтересовани страни от разглеждащите законопроекта парламентарни комисии, които да включват в докладите си раздел, в който да се мотивират за отхвърлените предложения; възстановяване на консултативния съвет по законодателството в НС в реформиран вид – с участието не само на представители на правните академични среди, но и с представители на компетентни граждански структури; институционализиране на механизми за оценка на обществената необходимост, за оценката на тяхното въздействие и проучването на общественото мнение за тях, например чрез нов тип изследователски център към Народното събрание.
Изпълнителният директор на ИМП – Ивилина Алексиева, представи предложения за подобряване на парламентрания контрол. По оценка на Института в досегашния си вид той е повече празна петъчна говорилня, отколкото механизъм за прозрачност и отчетност на властта. Сведен е до ненужна формалност, отговорите съдържат бюрократичен формализъм, а не политическа отговорност и визия. Налага се специално засилване на парламентарния контрол върху МВР, службите за сигурност и използването на СРС, както и повишаване на прозрачността и отчестността в разходването на бюджетните средства за тези структури и дейности. Алексиева изрази задоволството на ИМП, че многократно отправяното към предходния парламент предложение за въвеждане на „блиц” контрол върху правителството намира подкрепа сред депутатите от Временната парламентарна комисия. Тя представи конкретния механизъм предлаган от ИМП, а именно: в определен пленарен ден (най-добре непосредствено след редовното заседание на МС) да се отдели, например, един час за кратки отговори до 5 минути от страна на министрите на писмени въпроси от народни представители, зададени най-късно 24 часа по-рано. Да се предвиди задължително присъствие на министър-председателя или някой от неговите заместници. При отсъствие на ресорен министър от страната, процедурата би следвало да предвиди задължително представяне на писмен отговор в същото заседание без отлагане. Институтът предлага още парламентарният контрол да бъде реформиран със следните мерки: отваряне на парламентарния контрол към гражданското общество чрез възможност за отправяне на питания от граждани и организации, включително и в механизми за контрол върху регулаторни и контролни органи; с изричен текст от парламентарния правилник да се въведе задължението за лично явяване на министъра или негов заместник по законопроекти, за които министерството отговаря; в интернет сайта на Народното събрание да се обособи отделна секция, посветена само на парламентарния контрол, в която да се представят не само стенограмите от заседанията за парламентарен контрол, но и пълният текст на поставените въпроси и писмените отговори на министрите, респективно линк към стенограмата, когато отговорът е устен, както и спрените от председателя на парламента въпроси и питания, ведно с мотивите за това; да се осъществява по-активен текущ парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност най-малко в три направления: а) ефективност и ефикасност на дейността на МВР и службите за сигурност от гледище на зачитане на върховенството на закона и правозащитните стандарти в тяхната дейност; б) прозрачност и ефективност на техните бюджетни разходи; в) действия и публични изявления на техни ръководители, с които се упражнява недопустим пропаганден натиск върху съда или се нарушават конституционни права на гражданите; временни анкетни комисии да се създават винаги на паритетен принцип, за да се избегне доминацията им от мнозинството, а от там съмнения в кредибилността на резултатите от работата им.
Емил Георгиев, член на УС на ИМП, представи предложенията на Института в другите три проблемни сфери на парламентарна практика, идентифицирани от Института. Той припомни внесеното още в началото на 2012 г. предложение за процедура за публично изслушване на кандидати за всички независими и регулаторни органи, излъчвани от парламента, с които да се създадат гаранции за прозрачно и с гражданско участие излъчване на кандидати с некомпрометиран интегритет и високи професионални качества. Георгиев изтъкна хроничния правозащитен дефицит в законодателната дейност, който е една от причините за многобройните осъдителни решения на Съда в Страсбург и множеството законови текстове, които бяха отнесени до Конституционния съд. Препоръките на ИМП в тази връзка са: включване в законодателния процес на механизъм за преценка на съответствието на приеманите закони със стандартите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; въвеждане в ПОДНС на задължение за Министерския съвет да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания като по този начин да се препотвърди въведеното с решение на парламента от миналата година аналогично задължение на правителството и се разшири предмета на ежегодния доклад; засилване ролята и участието в законодателния процес на постоянната комисия, в чийто ресор са правата на човека ; съдържателно обсъждане на годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация под формата на публично изслушване с участието на широк кръг граждански организации и медиите. Заедно с това, обоснованите препоръки на тези независими институции да стават повод за законодателни промени и парламентарен контрол. В заключение Емил Георгиев очерта оценката на ИМП за недостатъчен капацитет за активно участие на парламента в приемането на европейското законодателство съгласно Лисабонския договор и представи конкретни предложения в тази посока.
Институтът за модерна политика е независима научно-изследователска организация, съгласно Регламент 800/2008 г. на Европейската общност, регистрирана в обществена полза. Включва широк интердисциплинарен екип от юристи, социолози, политолози, общественици и представители на академичните среди с подчертан интерес в областта на доброто управление, конституционализма и парламентаризма, развитието на законодателството и защитата на гражданските права. От декември 2009 г. Институтът публикува редовни мониторингови доклади “За състоянието на парламентарното управление” в края на всяка парламентарна сесия.