31 май 2013 | 06:01 | Агенция „Фокус”
Здравка Кръстева, програмен директор на Института за модерна политика, в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-жо Кръстева, какви трябва да са основните промени в правилника на Народното събрание?
Здравка Кръстева: След участието си в срещата, организирана в парламента от заместник-председателя Мая Манолова, Институтът за модерна политика внесе своя встъпителен доклад за този мандат на парламента. Ние от четири години наблюдаваме дейността на парламента и осъществяваме граждански мониторинг. Във встъпителния доклад сме обобщили проблемните парламентарни практики, които сме установили от работата на 41-ото Народно събрание. Има пет проблемни области. На първо място е сивото и лобистко законодателство, което стана нещо като емблема на законодателната дейност на предходния парламент. Освен това, много слаб и неефективен парламентарен контрол, а също така и непрозрачни назначения в контролните и регулаторни независими органи от парламентарните квоти. Установяваме, че има много силен правозащитен дефицит на законодателната дейност и затова има своеобразен рекорд на конституционните дела срещу законопроекти, приети от предишния парламент. Наблюдаваме, че не е достатъчен капацитетът на Народното събрание да участва в приемането на европейското законодателство така, както промените след Лисабонския договор дават възможности на националните парламенти. Ние сме формулирали цял каталог от препоръки в тези пет области, които, ако бъдат отразени и взети под внимание от Народното събрание, могат да подобрят дейността и парламентарната практика.
Фокус: По какъв начин тези препоръки биха повлияли на работата на парламента?
Здравка Кръстева: На първо място, ако говорим за лобисткото и сивото законодателство, сме предложили няколко предпазни мрежи срещу корпоративния натиск върху законодателството. Например, ако се въведе задължително публикуване на предложенията на депутатите между две четения на законопроектите, които в момента традиционно не се публикуват или много рядко, ще се извади на светло един скрит лобистки дневен ред, чрез който тихомълком всъщност лобистките поправки си проправят път в законодателството. Предлагаме и нов регламент за консултации с обществеността в законодателния процес. В миналия парламент на много моменти за обществото единственият начин да се бори срещу корпоративен и лобистки натиск оставаха уличните протести. Така стана с АСТА, шистовия газ, ГМО, Закона за горите. Новият парламент може да промени тази ситуация, ако приеме нов регламент за обществени консултации. Ние в духа на добрите европейски практики за обществени консултации предлагаме парламентарните комисии да бъдат задължени да разглеждат предложенията на гражданските организации и на инициативните комитети по законопроектите и в нарочен раздел на докладите си по разглежданите законопроекти да се мотивират, когато отхвърлят предложенията на гражданското общество. Така, без да се придава задължителна сила на консултациите (обществените консултации не могат да имат задължителна сила за парламента), ще се превърнат в нещо повече от празни говорилни, каквито са в момента много често, и при които позициите на заинтересованите страни често се приемат от депутатите само за сведение, без дори да бъдат коментирани. Един от начините, по който се прокарваха лобистките текстове, е мнозинството да не взима предвид позициите на опозиционни депутати. Като препоръка срещу това предлагаме да се въведе една добра парламентарна практика, каквато има в развити демокрации като Австрия, Великобритания, САЩ – комисиите да публикуват т.нар. доклад на малцинството. Тоест аргументите на не по-малко от двама депутати, които са отхвърлили съответния законопроект, гласуван от едно парламентарно мнозинство, да се раздават на депутатите като съпътстващ материал и да се публикуват в интернет. Това също значително може да подобри прозрачността на законодателния процес и неговата демократична същност – тогава, когато виждаме и това, което опозиционните депутати са възразили срещу един законопроект. Много често тези обсъждания в парламентарните комисии остават затворена кутия. Що се отнася до парламентарния контрол върху правителство, в досегашния си вид – особено в предишното 41-во Народно събрание той доказа, че се е изчерпал в тази си форма, че се е превърнал в една празна петъчна говорилня, отколкото прозрачност и отчетност на властта. В тази връзка ние много се радваме, че нещо, което предлагаме от 2010 г. последователно на почти всяка парламентарна сесия, сега като че ли се е възприело от депутатите в 42-то Народно събрание, съдейки по изказванията им, и ще се въведе една форма на парламентарен контрол, известна като блиц парламентарен контрол. Тя значително засилва влиянието на парламента върху изпълнителната власт. Тя позволява в един определен ден от седмицата – ние предлагаме в сряда, когато се правят заседанията на Министерски съвет, да се отдели един час за кратки отговори до пет минути от страна на министрите на писмени въпроси на народните представители, зададени най-късно 24 часа преди това. Това може да пренесе центъра на властта в България там, където й е мястото в една парламентарна република – в парламента, а не тези противоконституционни практики, които наблюдавахме в предишния парламент, при които министрите и министър-председателят си позволяваха недопустимо пренебрежение към парламента, да не се явяват на изслушвания и дори на вот на недоверие – имахме такива прецеденти. Такава промяна, според нас, ще бъде наистина много важна, за да се засили ролята на контрола върху изпълнителната власт. Предлагаме в парламентарния контрол да се предвиди и възможност чрез депутатите граждански организации и инициативни комитети на граждани да поставят въпроси към изпълнителната власт, да се въведат и механизми за контрол върху регулаторните органи, които за момента липсват или не са във вид, който да е достатъчно ефективен. Предлагаме рязко засилване на контрола върху МВР, службите за сигурност и използването на СРС. В тази връзка трябва да се предвиди изрично контрол върху бюджетните средства, използвани в тези сфери. В парламента така и не се знае колко всъщност са средствата, отделяни за подслушване. Според някои от опозиционните депутати те са сто милиона, бившият министър твърдеше, че това са не повече от 20 милиона от годишния бюджет на МВР. Такава практика за непрозрачност на МВР трябва да бъде прекратена, това е отговорност на новото Народно събрание и ние сме направили препоръки в тази посока.
Фокус: Смятате ли, че тези предложения ще бъде прието от временната комисия за правилника и наистина ще се реализират?
Здравка Кръстева: Много сме окуражени от начина, по който беше организирана срещата в парламента. Наистина беше дадена възможност за много интересна дискусия с гражданските организации. Чухме и намеренията на представителите на основни политически сили във временната комисия за изработване на правилника на Народното събрание. Обнадеждени сме, че там наистина има воля да се коригират досегашните порочни парламентарни практики, включително срещу лобисткото законодателство, за блиц контрола и за нови начини на включване на гражданското общество в консултациите. Предстои да видим какво ще се случи, но за момента индикациите са по-скоро за положителна промяна.
Фокус: Как оценявате работата на предишното Народно събрание?
Здравка Кръстева: В докладите си сме очертавали последователно няколко тенденции. 41-ото Народно събрание стана емблема на лобистко и сиво законодателство, емблема на арогантност на мнозинството и на изпълнителната власт към парламента като институция, силен правозащитен дефицит, много закони, които нарушават конституционни права на гражданите и затова бяха атакувани пред Конституционния съд. Бяха допуснати грешки, които 42-ото Народно събрание не трябва в никакъв случай да повтаря, защото той няма това обществено доверие, което да му позволи да пренебрегва базисни ценности в едно демократично общество и в парламентаризма.
Фокус: Новият парламент с ниско обществено доверие ли е към този момент?
Здравка Кръстева: Новият парламент няма ясно изразено мнозинство, така че да се гарантира необезпокояваната им работа. На тях ще им се налага непрекъснато да се доказват пред обществото, защото вероятно протестите са буквално планирани да се случат още през зимата, ако няма резултати за обществото. В този смисъл на този парламент няма да му е лесно.
Фокус: Кои са най-спешните законодателни мерки, които трябва да предприемат депутатите?
Здравка Кръстева: Ние като участници в Движение „Модерна България” имаме два въпроса, които според нас този парламента трябва бързо да разрешава и да промени. Единият е промяна в изборното законодателство, така че следващите избори наистина да са честни, а да не оставят този тежък привкус в обществото, че бяха подменени реалните виждания и нагласи на гражданите. Вторият е напълно премахване на партийните субсидии, защото в този си вид тези 153 милиона лева, които предстои да бъдат разпределени между партиите, влияят силно на политическия процес и водят до развала на обществената среда. За нас това са двата въпроса, които изискват спешно решение. Естествено, много важно е и да бъдат отнети всички законови привилегии на монополите – нещо, за което виждаме, че има заявки в намеренията и на парламентарните групи, и на новото правителство. Това е, което изкара хората на улиците и също не трябва да бъде бавено.
Фокус: Според Вас, какви са най-значимите приоритети, които трябва да предприеме новото правителство?
Здравка Кръстева: Това, което новото правителство наистина ще трябва бързо да покаже на обществото, е че може да спре пилеенето на публичния ресурс, което се случва в България. По оценки на наши експерти годишно около 1,7 милиарда лева изтичат в посока ДДС и акцизната мафия. Според официалните данни на БОРКОР още 1,2 милиарда лева изтичат в посока корупционни схеми при обществените поръчки. Това е огромен ресурс, за който веднага трябва да бъде направено усилие да бъде изваден на светло чрез радикална прозрачност на бюджетните разходи. Тези ресурси трябва да бъдат насочени в общественополезни цели. За нас много критичен въпрос е нивото на доходите. Твърде много хора живеят при големи материални лишения в момента в България и на или под нивото на бедността. Ако това правителство съумее да спре пилеенето на обществения ресурс и да го насочи в посока, в която хората биха усетили, това като че ли е най-големият успех, който биха могли да постигнат.
Яница ТАНЕВА
Здравка Кръстева: След участието си в срещата, организирана в парламента от заместник-председателя Мая Манолова, Институтът за модерна политика внесе своя встъпителен доклад за този мандат на парламента. Ние от четири години наблюдаваме дейността на парламента и осъществяваме граждански мониторинг. Във встъпителния доклад сме обобщили проблемните парламентарни практики, които сме установили от работата на 41-ото Народно събрание. Има пет проблемни области. На първо място е сивото и лобистко законодателство, което стана нещо като емблема на законодателната дейност на предходния парламент. Освен това, много слаб и неефективен парламентарен контрол, а също така и непрозрачни назначения в контролните и регулаторни независими органи от парламентарните квоти. Установяваме, че има много силен правозащитен дефицит на законодателната дейност и затова има своеобразен рекорд на конституционните дела срещу законопроекти, приети от предишния парламент. Наблюдаваме, че не е достатъчен капацитетът на Народното събрание да участва в приемането на европейското законодателство така, както промените след Лисабонския договор дават възможности на националните парламенти. Ние сме формулирали цял каталог от препоръки в тези пет области, които, ако бъдат отразени и взети под внимание от Народното събрание, могат да подобрят дейността и парламентарната практика.
Фокус: По какъв начин тези препоръки биха повлияли на работата на парламента?
Здравка Кръстева: На първо място, ако говорим за лобисткото и сивото законодателство, сме предложили няколко предпазни мрежи срещу корпоративния натиск върху законодателството. Например, ако се въведе задължително публикуване на предложенията на депутатите между две четения на законопроектите, които в момента традиционно не се публикуват или много рядко, ще се извади на светло един скрит лобистки дневен ред, чрез който тихомълком всъщност лобистките поправки си проправят път в законодателството. Предлагаме и нов регламент за консултации с обществеността в законодателния процес. В миналия парламент на много моменти за обществото единственият начин да се бори срещу корпоративен и лобистки натиск оставаха уличните протести. Така стана с АСТА, шистовия газ, ГМО, Закона за горите. Новият парламент може да промени тази ситуация, ако приеме нов регламент за обществени консултации. Ние в духа на добрите европейски практики за обществени консултации предлагаме парламентарните комисии да бъдат задължени да разглеждат предложенията на гражданските организации и на инициативните комитети по законопроектите и в нарочен раздел на докладите си по разглежданите законопроекти да се мотивират, когато отхвърлят предложенията на гражданското общество. Така, без да се придава задължителна сила на консултациите (обществените консултации не могат да имат задължителна сила за парламента), ще се превърнат в нещо повече от празни говорилни, каквито са в момента много често, и при които позициите на заинтересованите страни често се приемат от депутатите само за сведение, без дори да бъдат коментирани. Един от начините, по който се прокарваха лобистките текстове, е мнозинството да не взима предвид позициите на опозиционни депутати. Като препоръка срещу това предлагаме да се въведе една добра парламентарна практика, каквато има в развити демокрации като Австрия, Великобритания, САЩ – комисиите да публикуват т.нар. доклад на малцинството. Тоест аргументите на не по-малко от двама депутати, които са отхвърлили съответния законопроект, гласуван от едно парламентарно мнозинство, да се раздават на депутатите като съпътстващ материал и да се публикуват в интернет. Това също значително може да подобри прозрачността на законодателния процес и неговата демократична същност – тогава, когато виждаме и това, което опозиционните депутати са възразили срещу един законопроект. Много често тези обсъждания в парламентарните комисии остават затворена кутия. Що се отнася до парламентарния контрол върху правителство, в досегашния си вид – особено в предишното 41-во Народно събрание той доказа, че се е изчерпал в тази си форма, че се е превърнал в една празна петъчна говорилня, отколкото прозрачност и отчетност на властта. В тази връзка ние много се радваме, че нещо, което предлагаме от 2010 г. последователно на почти всяка парламентарна сесия, сега като че ли се е възприело от депутатите в 42-то Народно събрание, съдейки по изказванията им, и ще се въведе една форма на парламентарен контрол, известна като блиц парламентарен контрол. Тя значително засилва влиянието на парламента върху изпълнителната власт. Тя позволява в един определен ден от седмицата – ние предлагаме в сряда, когато се правят заседанията на Министерски съвет, да се отдели един час за кратки отговори до пет минути от страна на министрите на писмени въпроси на народните представители, зададени най-късно 24 часа преди това. Това може да пренесе центъра на властта в България там, където й е мястото в една парламентарна република – в парламента, а не тези противоконституционни практики, които наблюдавахме в предишния парламент, при които министрите и министър-председателят си позволяваха недопустимо пренебрежение към парламента, да не се явяват на изслушвания и дори на вот на недоверие – имахме такива прецеденти. Такава промяна, според нас, ще бъде наистина много важна, за да се засили ролята на контрола върху изпълнителната власт. Предлагаме в парламентарния контрол да се предвиди и възможност чрез депутатите граждански организации и инициативни комитети на граждани да поставят въпроси към изпълнителната власт, да се въведат и механизми за контрол върху регулаторните органи, които за момента липсват или не са във вид, който да е достатъчно ефективен. Предлагаме рязко засилване на контрола върху МВР, службите за сигурност и използването на СРС. В тази връзка трябва да се предвиди изрично контрол върху бюджетните средства, използвани в тези сфери. В парламента така и не се знае колко всъщност са средствата, отделяни за подслушване. Според някои от опозиционните депутати те са сто милиона, бившият министър твърдеше, че това са не повече от 20 милиона от годишния бюджет на МВР. Такава практика за непрозрачност на МВР трябва да бъде прекратена, това е отговорност на новото Народно събрание и ние сме направили препоръки в тази посока.
Фокус: Смятате ли, че тези предложения ще бъде прието от временната комисия за правилника и наистина ще се реализират?
Здравка Кръстева: Много сме окуражени от начина, по който беше организирана срещата в парламента. Наистина беше дадена възможност за много интересна дискусия с гражданските организации. Чухме и намеренията на представителите на основни политически сили във временната комисия за изработване на правилника на Народното събрание. Обнадеждени сме, че там наистина има воля да се коригират досегашните порочни парламентарни практики, включително срещу лобисткото законодателство, за блиц контрола и за нови начини на включване на гражданското общество в консултациите. Предстои да видим какво ще се случи, но за момента индикациите са по-скоро за положителна промяна.
Фокус: Как оценявате работата на предишното Народно събрание?
Здравка Кръстева: В докладите си сме очертавали последователно няколко тенденции. 41-ото Народно събрание стана емблема на лобистко и сиво законодателство, емблема на арогантност на мнозинството и на изпълнителната власт към парламента като институция, силен правозащитен дефицит, много закони, които нарушават конституционни права на гражданите и затова бяха атакувани пред Конституционния съд. Бяха допуснати грешки, които 42-ото Народно събрание не трябва в никакъв случай да повтаря, защото той няма това обществено доверие, което да му позволи да пренебрегва базисни ценности в едно демократично общество и в парламентаризма.
Фокус: Новият парламент с ниско обществено доверие ли е към този момент?
Здравка Кръстева: Новият парламент няма ясно изразено мнозинство, така че да се гарантира необезпокояваната им работа. На тях ще им се налага непрекъснато да се доказват пред обществото, защото вероятно протестите са буквално планирани да се случат още през зимата, ако няма резултати за обществото. В този смисъл на този парламент няма да му е лесно.
Фокус: Кои са най-спешните законодателни мерки, които трябва да предприемат депутатите?
Здравка Кръстева: Ние като участници в Движение „Модерна България” имаме два въпроса, които според нас този парламента трябва бързо да разрешава и да промени. Единият е промяна в изборното законодателство, така че следващите избори наистина да са честни, а да не оставят този тежък привкус в обществото, че бяха подменени реалните виждания и нагласи на гражданите. Вторият е напълно премахване на партийните субсидии, защото в този си вид тези 153 милиона лева, които предстои да бъдат разпределени между партиите, влияят силно на политическия процес и водят до развала на обществената среда. За нас това са двата въпроса, които изискват спешно решение. Естествено, много важно е и да бъдат отнети всички законови привилегии на монополите – нещо, за което виждаме, че има заявки в намеренията и на парламентарните групи, и на новото правителство. Това е, което изкара хората на улиците и също не трябва да бъде бавено.
Фокус: Според Вас, какви са най-значимите приоритети, които трябва да предприеме новото правителство?
Здравка Кръстева: Това, което новото правителство наистина ще трябва бързо да покаже на обществото, е че може да спре пилеенето на публичния ресурс, което се случва в България. По оценки на наши експерти годишно около 1,7 милиарда лева изтичат в посока ДДС и акцизната мафия. Според официалните данни на БОРКОР още 1,2 милиарда лева изтичат в посока корупционни схеми при обществените поръчки. Това е огромен ресурс, за който веднага трябва да бъде направено усилие да бъде изваден на светло чрез радикална прозрачност на бюджетните разходи. Тези ресурси трябва да бъдат насочени в общественополезни цели. За нас много критичен въпрос е нивото на доходите. Твърде много хора живеят при големи материални лишения в момента в България и на или под нивото на бедността. Ако това правителство съумее да спре пилеенето на обществения ресурс и да го насочи в посока, в която хората биха усетили, това като че ли е най-големият успех, който биха могли да постигнат.
Яница ТАНЕВА