10-те теми табу в онлайн медиите – 2013 г.

iindjovБели петна в осведомяването са финансирането на медиите и проблеми от сферите на властта, капитала и правата на потребителите

Резултати от изследователския проект на германската Фондация „Фридрих Науман“ и Института за модерна политика

Ръководител на проекта: д-р Иво Инджов

Настоящият доклад беше представен на кръгла маса в София на 10 октомври с участието на журналисти, университетски преподаватели, дипломати, блогъри, студенти и общественици.

Как бяха номинирани и оценени темите табу:

а) стотина журналисти, изследователи на масовите и политическите комуникации, вкл. университетски преподаватели, студенти по журналистика и политология, експерти от НПО и обикновени граждани имаха възможността да номинират по пет теми от значим обществен интерес, които според тях през 2012 г. са били табуизирани в българските медии.

б) работна група от представители на ИМП и Фондация „Фридрих Науман“ извърши предварителна оценка на номинациите с цел да се отсеят по-незначителните и да се обединят повтарящите се – бяха селектирани 29 теми, получили най-високи сумарни оценки – между 33 и 29 точки (гласуване по скала 5 – 3 – 1, при което 5 отбелязва най-високата степен на нарушаване на обществения интерес с табуизирането на дадена тема, а 1 – най-ниската).

в) За всяка една от темите беше изготвен „паспорт” с информация за проблема, факти около неговото отразяване или пренебрегване, контекста на възникването му, наличието на надеждни и проверими информационни източници като например публикация в независима онлайн медия или прессъобщение, значението му за гражданите и обществото.

г) Студенти по политология и социология от СУ „Св. Климент Охридски“ под ръководството на д-р Иво Инджов осъществиха проучване за потвърждаване или отхвърляне на предположенията за табуизирането на номинираните теми в онлайн медиите.

д) Авторитетно седемчленно жури в състав: Иван Бакалов, журналист, Любчо Нешков, журналист, Клара Маринова, журналист, Орлин Спасов, медиен изследовател, Живко Георгиев, социолог, Румян Русинов, правозащитник, Петър Кичашки, правозащитник, оцени темите по 10-степенна скала според тяхната обществена значимост.

Следва пълният текст на доклада:

Една от основните функции на медиите е да задават дневния ред на обществото. Те не могат да накарат хората как да мислят за нещата, случващи се около тях и по света, но им сервират основните новини, теми и проблеми за размисъл. От начина, по който медиите избират, обработват и поднасят новините, зависят до голяма степен участието ни в политическите процеси, поведението ни като потребители и важни решения, свързани с личния ни живот.

В наши дни, особено в дефектни медийни демокрации като България, често оставаме с усещането, че медиите експлоатират усилено някои не особено важни теми, които са интересни за обществото, но надали са от значим обществен интерес. Обратната страна на медала, която засилва усещането, че живеем в „епоха на информационна несигурност“, както се изразява френският журналист Игнасио Рамоне, е изпадането от дневния ред на медиите на важни обществено значими теми. Било, защото сляпо робуват на теориите за новинарската стойност, поради липса на място/време или автоцензура поради съобразяване с корпоративни интереси, вследствие на политически, икономически или криминален натиск. Когато маргинализират, неглижират или изцяло „отрязват“ от своето съдържание важни теми, медиите стават причина за засилване на информационната недостатъчност на обществото. А когато тя достигне критични размери, то става извънредно податливо на манипулации, измами и лъжи.

През последните десетилетия в развитите медийни демокрации като САЩ и Германия се изследва феномена „цензурирани“ респ. „пренебрегнати“ теми: Project Censored ( http://www.projectcensored.org/) и Initiative Nachrichtenaufklärung (http://www.derblindefleck.de/).

В България за втора поредна година екип на Института за модерна политика (ИМП) с ръководител д-р Иво Инджов с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ изследва темите табу в българските медии. В екипа влизат и представителите на ИМП д-р Венелин Стойчев, Здравка Кръстева, Емил Георгиев и Борислав Цеков (като наблюдател) и Aспарух Панов от Фондация „Фридрих Науман“. Методологията на изследователския проект частично е заимствана от западните му аналози, но е адаптирана към българската медийна реалност. За целите на проекта под „табу“ се разбира тема от значим обществен интерес, за която гражданите е трябвало да бъдат информирани от медиите, но тя е представена повърхностно, рядко или напълно отсъства от дневния им ред. След интензивни дискусии работната група реши, че за разлика от предходния проект, като табуизирани ще бъдат разглеждани и теми, които са сравнително добре отразени в количествено отношение, но показват видим дефицит на качество: представени са почти изцяло в информационен план, едностранчиво, манипулативно и др.

Миналата година изследвахме темите табу в десет национални вестника за 2011 г. За 2012 г. феноменът „non reporting” за първи беше проучен по отношение на онлайн медиите: новинарски и аналитични сайтове и онлайн версии на печатни и електронни медии, които отразяват политически, икономически, социални и други общественозначими проблеми. Изследването не обхваща блогове, социални мрежи и форуми. Защо избрахме World Wide Web като поле за нашето изследване и какви рискове криеше това?

Най-голямата търсачка Google предлага много добри възможности за проучване на медийно съдържание. Първо – позволява да се обхване с много по-малък екип много по-широк кръг от медии в сравнение с ограбващите времето проверки на отделни вестници или прегледа на непълните архиви на много от медиите в интернет. Второ – съвкупната аудитория на онлайн медиите е много по-голяма от тази на печатните медии, които изследвахме миналата година. Трето – освен сайтове и агенции във WWW са представени и почти всички релевантни за изследването печатни медии (няма онлайн версия най-тиражният всекидневник – „Телеграф“, но той е едно от изключенията). Най-гледаните и слушаните телевизии и радиа също имат новинарски сайтове, макар че не винаги новините и темите, които присъстват в тях, съвпадат с излъчените в ефир.

Основният риск, който крие този подход, е тема, излъчена от електронна медия или публикувана в печатно издание, да бъде пропусната от търсачката Google. Т.е., няма стопроцентова гаранция, че при проучването могат да бъдат обхванати всички възможни публикации по дадена тема. Въпреки това заложихме на този подход, защото:

– няма български аналог на специализирани търсачки за медийно съдържание като Genios.de, LexisNexis.com и др. подобни. В същото време обаче трябва да бъде подчертано, че тези търсачки са предназначени за проучване на съдържанието на класическите медии – телевизия и преса. Следователно отсъствието им като изследователски инструмент не трябва да бъде надценявано.
– онлайн архивите на много от печатните и електронните медии в България са непълни.
– търсачката Google остава най-добрата в интернет и вероятността да пропусне някоя новина или тема е в пъти по-малка, отколкото да я намери.

Проучването протече в четири етапа.

Първи етап. Стотина журналисти, изследователи на масовите и политическите комуникации, вкл. университетски преподаватели, студенти по журналистика и политология, експерти от НПО и обикновени граждани имаха възможността да номинират по пет теми от значим обществен интерес, които според тях през 2012 г. са били табуизирани в българските медии. Предлагащите можеха да обосноват предложенията си. След като номинациите бяха съпоставени и изчистени от несериозно и съмнително звучащите предложения, а някои от темите бяха окрупнени, защото се дублираха, се получи списък от 160 теми.

Втори етап. Работната група от представители на ИМП и Фондация „Фридрих Науман“ извърши предварителна оценка на номинациите. Целта беше да се отсеят по-незначимите и да се обединят повтарящите се. Така списъкът се редуцира до приемлив брой теми, което беше гаранция, че няма да пострада качеството на емпиричното проучване. Бяха селектирани 29 теми, получили най-високи сумарни оценки – между 33 и 29 точки (гласуване по скала 5 – 3 – 1, при което 5 отбелязва най-високата степен на нарушаване на обществения интерес с табуизирането на дадена тема, а 1 – най-ниската).

За всяка една от темите беше изготвен „паспорт”. Той съдържа информация за проблема, факти около неговото отразяване или пренебрегване, контекста на възникването му, наличието на надеждни и проверими информационни източници като например публикация в независима онлайн медия или прессъобщение, значението му за гражданите и обществото. С други думи „паспортите“ даваха първоначална представа за достоверността, обществената значимост и пренебрегването от медиите на селектираните теми.

Направено пилотно проучване в интернет показа, че могат да се обединят някои от темите, които се припокриват с други, а теми, които са твърде обемисти – да се разделят поне на по две подтеми. Така от 29 селектирани номинации останаха 25. Впоследствие две от темите – „Проблемите на малкия и средния бизнес при управлението на ГЕРБ“ и „Високата цена на тока – само ЕРП-тата ли са виновни?“, не бяха изследвани качествено и резултатите за тях не бяха взети вдпердвид.

Трети етап. Студенти по политология и социология от СУ „Св. Климент Охридски“ под ръководството на д-р Иво Инджов осъществиха проучване за потвърждаване или отхвърляне на предположенията за табуизирането на номинираните теми в онлайн медиите. Търсенето за темите беше осъществено в Google.bg – за първите 10 страници за всяка тема по няколко набора от ключови думи за предварително зададен период 01.01.2012 – 31.12.2012 г.

При наличието на публикации по дадена тема, те бяха кодирани по метода контент анализ в специални таблици с обозначаване на съответния линк, дата на публикация, заглавие, жанр (информационен текст, интервю, интерпретативен текст), обем (в символи), бележки за качеството на текста и цитати. В отделни приложения бяха копирани откритите публикации по дадена тема.

Резултатите от проучването в интернет бяха подложени на внимателен анализ, който съчетава количествен и качествен подход. На финалната права беше преценено, че от 23 изследвани теми 18 отговарят в една или друга степен на критериите за табуизираност. От по-нататъшно оценяване отпаднаха „Гафовете на министър-председателя Бойко Борисов“, „Корупцията в медиите, зависимости от корпоративни, икономически и политически интереси“, „Парите на държавните фирми в Корпоративна търговска банка (КТБ) и отношенията й с различни медии“, „Алея първа“ (на Холдинг Варна) – между инвеститорския и обществения интерес“, „Обществените поръчки – корупция, непрозрачност, неефективност“.

Някои от тези теми са обект на голям брой публикации, основно информации, други са отразени и с аналитични материали. Тези техни характеристики, както и постоянното им, макар и парцелирано присъствие в медийното пространство през последните години ни даде основание да ги извадим от кръга на таубизираните медии. Макар че имаме забележки относно качеството на отразяването им.

Четвърти етап. Авторитетно седемчленно жури в състав: Иван Бакалов, журналист, Любчо Нешков, журналист, Клара Маринова, журналист, Орлин Спасов, медиен изследовател, Живко Георгиев, социолог, Румян Русинов, правозащитник, Петър Кичашки, правозащитник, оцени темите по 10-степенна скала според тяхната обществена значимост. Членовете на журито можеха да поставят максимална оценка 10 на тема, чието табуизиране е нарушило в най-висока степен правото на гражданите да бъдат информирани, и минимална 1 – на тема, чието премълчаване засяга най-слабо правото на гражданите да бъдат информирани. Хипотетичната максимална оценка за всяка тема би била 70 точки. Важна подробност е, че можеха да бъдат оценявани само десет от окончателно селектираните 18 теми.

Таблица 1. Топ-10 на темите табу в българските онлайн медии през 2012 г. – оценките на журито

Тема

Точки

1

Финансирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на  регионалните медии

49

2

Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов (юли 2009 – март 2013 г.) 

46

3

Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори` 2011

39

4

Определени икономически групировки, например ТИМ – структура, дейност, влияние

36

5

Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им

32

6

Антипотребителското поведение на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им

30

7

Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията)

26

8

Какво става с Инвестбанк на Петя Славова (проблема с капиталовата й адекватност; обвинението за злоупотреба със средства на клиенти; като  кредитор на групата, издаваща „Труд“ и „24 часа)

21

 

Темата за ромите отвъд проблема за престъпността, с които традиционно присъстват в медиите

21

10

Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев?

19

 

 

 

11

Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв

18

12

Фактическият текст на новите договори с „Газпром“ и техните анекси

14

13

Провалите в превенцията, профилактиката и лечението на смъртоносни болести като израз на кризата в здравеопазването

11

 

Медиите проспаха скандалите с дюните по Черноморието: злоупотребите в Несебър

11

15

Екологичните безобразия в Средногорието

5

16

Четири банки срещу „Биволъ“ (искането до БНБ за налагане на санкции на сайта поради уронващи репутацията им публикации)

4

17

България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости“, бюджетът на ЕС (2014 – 2020 г.)

2

18

МВР продължава да получава дарения

1

ТЕМИТЕ ТАБУ

Водеща в негативната класация е темата за финансирането на медиите – от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на регионалните медии. Общественият интерес е силно увреден и от селективното отразяване на теми като „власт“ (силните на деня и функционирането на политико-административната система), „капитал“ (икономически играчи и групи, тяхната дейност и влияние), „права на потребителите“ и др.

– Финансирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации, положението на регионалните медии
По първата подтема бяха кодирани едва десетина публикации. В половината от тях тя присъства само в няколко изречения. Разгледана е задълбочено само в два текста. БГНЕС се сдобива със справка, в която има подробна информация за разпределението на средствата за популяризиране на оперативните програми на ЕС в отделни медии. Агенцията задава резонно въпроса „Доколко медия, която получава пари от дадено министерство, е безпристрастна спрямо него?“ („Властта дава милиони на медиите“, 4.07.2012, http://news.bgnes.com/view/1016964). Сайтовете оffnews.bg, webcafe.bg, desant.net „препечатват“ справката. За проблема алармира и capital.bg в анализа „Колко струва любовта на медиите. Обемът на непрозрачно разпределяните евросредства за реклама расте всяка година“ (22.04.2012, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/04/22/1813099_kolko_struva_ljubovta_na_mediite/). Оскъдното присъствие на темата в онлайн медиите я причислява категорично към табуизираните.

През последните години доста се изписа за експанзията с кредити от КТБ на Нова българска медийна група (НБМГ), чиито издания подкрепяха в пропаганден стил управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, и хипотетичната връзка на това финансиране с депозитите на държавни фирми в банката. Освен медиите, в които традиционно присъства темата – изданията на „Икономедиа“, е-vestnik.bg, mediapool.bg, bivol.bg, през първата година на 2012 г. тя е добре застъпена и в (електронните издания на) вестниците „Труд“ и „24 часа“. Причината за разширяване на медийната й география е корпоративния сблъсък между НБМГ и Медийна група България. Вярно, аудиторията на онлайн медиите не получава убедителни отговори на поставените въпроси но самият факт, че те се задават все по-често и във все по-широк кръг медии позволява извода, че вече не са табу. Популярен е и сюжетът за възможни връзки на (Цветан Василев, мажоритарен собственик на) КТБ с други медии, които Василев и банката категорично отричат.

Твърде малко се знае обаче за финансирането на изданията на „Икономедиа“, „Медиапул“, БНТ и други по-малки медии от фондация „Америка за България“. Тя е създадена в началото на 2008 г. от Съвета на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд с подкрепата на президента и Конгреса на САЩ и на Американската агенция за международно развитие.

В края на 2011 г. от сайта на фондацията става ясно, че изданията на „Икономедиа“ ще бъдат финансирани с 3 млн. лв. Кратка информации се появяват в самите издания на групата, blitz.bg, 24 chasa.bg и няколко по-малки сайта, а klassa.bg публикува интервю с Франк Бауър, президент на фондацията. През септември 2012 г. историята получава продължение във вестник „19 минути“: „3,3 млн. за „Капитал“, 1,2 млн. за „Медиапул“ от САЩ“ (03.09.2012: http://19min.bg/news/8/39748.html). От тази публикацията и интервю със служителя на фондацията Ленко Ленков (http://19min.bg/news/8/39775.html) става ясно, че заедно с предходен проект изданията на „Икономедиа“ са финансирани общо с 3,3 млн. лв., „Медиапул“ – с 1,2 млн. лв., обществената БНТ – с 500 000 лв., сайтът „Редута“ – с 90 000 лв.. От цитираната вече информация в klassa.bg научаваме, че в минали години списание „Едно“, близко до издателите на „Капитал“, е получило общо 600 000 лв. В интервюто за „19 минути“ Ленков обяснява, че водещ критерий за подбор е качеството на проектите на медиите и уточнява, че фондацията не влияе върху редакционната политика на изданията.
Простата сметка показва, че само за много кратък период от време „Америка за България“ е раздала 5 млн. лв. само на няколко медии. Сумата е значително по-малка от средствата, която българската държава раздава като рекламодател в медиите за популяризиране на европейските оперативни програми. Въпреки това финансирането на малък брой медии от фондация, зад която по някакъв начин стои американската държава, не трябва да бъде отразявано само от кратки информации в отделни медии. То би трябвало да стане обект на по-сериозно осведомяване и задълбочени анализи: при какви критерии се отпускат грантовете, каква публичност получава финансирането, влияе ли на редакционната политика. Подобни текстове в онлайн медиите почти изцяло липсват. Което ни дава основание да определим подтемата като по-скоро табуизирана.

„Бяло петно“ в онлайн медиите е и подтемата за финансирането на регионалните медии, които са в ръцете на местни олигарси и политици – чрез открити или задкулисни схеми на собственост и влияние. Според изпълнителния директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил „контролът върху медиите от страна на сивата икономика, особено в регионите извън София, остава особено тревожно явление“ („Медиите в България смазани от натиск“ (21.03.2012, http://www.dw.de/медиите-в-българия-смазани-от-натиск/a-15823562). Вярно е, че смяната на собствеността на знакови регионални издания като „Марица“ и „Струма“ получи отразяване в някои (онлайн) медии, но нашите проучвания показват, че като цяло проблемът за собствеността и схемите на финансиране на регионалните медии остава силно табуизиран.

– Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов
Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов беше сред топ табуизираните теми в печатните медии през 2011 г. Година по-късно след нови публикации – както в сайта „Биволъ“, така и в авторитетните европейски вестници Der Standard и Tageszeitung българските (онлайн) медии препечатват по-охотно такива материали, но не правят самостоятелни проучвания и разследвания.

Най-остър, както и преди, е сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“, който публикува в три части „Швейцарският доклад“ за криминалното минало на Бойко Борисов“ (10.10.2012, https://www.bivol.bg/cq-borisov-1.html). Става въпрос за поверителния доклад на американският журналист Джеф Щайн, използван от него като основа за статията му за Борисов в авторитетното американско издание „Конгрешънал Куотърли“ през 2007 г. Някои опити на журналистите от „Биволъ“ Атанас Чобанов и Асен Йорданов и правозащитника Петър Пенчев да интернационализират проблема за миналото на Борисов получават сравнително слаб от звук в онлайн медиите. Освен „Биволъ“ на висок глас въпроси по темата задава само журналистката от К-2 Илиана Беновска след като той й отказва интервю, за да потвърди или отхвърли подозренията, които лежат върху него (Позиция на Илиана Беновска: „Борисов трябва да признае или опровергае сведенията за миналото си“, 24.06.2012, https://www.bivol.bg/benovska-bovisov-minalo.html ).

Добро информационно покритие във вестници и сайтове получават публикациите както в австрийския вестник: „Дер Щандарт: Бойко Борисов е с тъмно минало“ (29.06.2012, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1442679), така и в немското издание: („Wikileaks и Tageszeitung: ЦРУ като главен свидетел на криминалното минало на Борисов“, 31.05.2012, https://www.bivol.bg/wl-bb-cia.html, „Тагесцайтуг“ твърди, че ЦРУ притежава данни за Бойко Борисов“, 31.05.2012, http://www.segabg.com/article.php?id=602541). След препечатките на публикациите от двата чужди вестника, които в общи линии повтарят публикацията от 2011 г. във Wilieaks/„Биволъ“ за подозренията за сенчести връзки на Борисов с организираната престъпност и влиятелни бизнесмени в миналото и добавят нови детайли към тях, българските медии не полагат усилия да проучат и разследват скандалните факти.
Проучването в интернет позволява извода, че големите телевизии и радиа не тематизират проблема с миналото на министър-председатля. Видимото количественото нарастване на публикациите по тази много важна за обществото тема не води до ново качество в представянето й. Затова тя може да бъде определена по-скоро като табуизирана.

– Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори’ 2011
Нарушенията на президентските и местните избори през 2011 г. бяха остро критикувани не само от БСП – основната опозиционна сила, но също така и от български НПО, както и от ОССЕ. ОССЕ направи 36 предложения за промени на Изборния кодекс, които трябваше да пресекат възможностите за манипулации, фалшификации, купуване на гласове, контролиран вот и др. Изборите „2 в 1“ ще се запомнят с големия брой отчетени нарушения, както и с провала на изборната администрация. Този факт присъства и в годишния доклад на „Фрийдъм хаус“ за състоянието на демокрацията в България.

За тази проблематика в онлайн медиите бяха кодирани петнадесетина, почти изцяло информационни публикации. Те акцентират върху статистики за нарушенията на вота през 2011 г., една дискусия, организирана под патронажа на президента, на която, както критично пише „Медиапул“ „ГЕРБ ще забрани на Цветан Цветанов да е шеф на предизборния щаб“, 27.06.2012 (http://www.mediapool.bg/gerb-shte-zabrani-na-tsvetan-tsvetanov-da-e-shef-na-predizborniya-im-shtab-news194549.html). Президентът „продължи кампанията си по изчистването на имиджа на България от обвиненията в изборни измами… основните проблеми, които бяха набелязани по време на дискусията – достъпът на кандидати до медиите, избирателните списъци, големият брой застъпници – останаха без реално решение“. Слаб е и медийният отзвук за филма за нарушенията на изборите, подготвен от БСП и прожектиран в Европарламента в Брюксел („Станишев представи в ЕП документален филм за нарушенията на Избори 2011”, 14.06.2012, http://www.segabg.com/article.php?id=604362). Информации за представянето на филма бяха открити и във в. „Преса“, „19 минути“, vesti.bg и др. Няколко публикации са посветени на решения на съда за отхвърляне на жалби или касиране на избори по места. Сравнително скромните количествени характеристики, с които темата присъства в онлайн медиите, позволява тя да бъде определена като табуизирана.

– ТИМ – структура, дейност, влияние
В демократичните общества медиите информират редовно, когато се налага и критично, за големите икономически и финансови играчи. Защото с дейността си те пълнят бюджета, създават работни места, лобират пред политиците за приемане на закони и инвестират в създаването на определен публичен образ.

Доскоро за митичната групировка ТИМ официално се знаеше твърде малко. Марин Митев – един от основателите й, за първи път я извади на светло в интервю за сайта varnautre.bg, преразказано обстойно в dariknews.bg („Марин Митев: За ТИМ работят 30 000 души, произвеждаме 5% от БВП“, 10.09.2012, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=959416). „Само във Варна са около 5 000, които си плащат данъците и осигуровките. Групата произвежда около 5% от БВП на страната. Ние сме собственици на националния превозвач, дружествата осъществяват дейност в производствения сектор, финансови услуги.“

Митев обяснява абревиатурата ТИМ като синоним на ОТБОР. На другия полюс са квалификациите на германският разследващ журналист Юрген Рот в писмо до министър-председателя Бойко Борисов и бившият американски посланик Джеймс Пардю в грама до Вашингтон, изтекла във Wikileaks, които я свързват с „организираната престъпност“ („Юрген Рот призовава Борисов да разследва ТИМ“, 15.09.2009, mediapool.bg; „Българската организирана престъпност“, 2.05.2011, https://www.bivol.bg/05sofia1207-bg.html ).
Онлайн медиите публикуват отвреме – навреме информации за дейността на икономически звена, за които се счита, че са свързани с ТИМ: „България Еър“, „Холдинг Варна“, „Химмипорт“ медийната група „България Он Еър“ и др. Но при наличието на такава мощ, декларирана от един от основните играчи в групировката, би следвало да следят и дейността й като цяло, и взаимовръзките между отделните й съставни части. Да се поинтересуват например как създателите й са натрупали първоначалните си капитали, какво е влиянието им в държавата, инвестират ли в политиката. И да се стремят да получат изчерпателни отговори.

В онлайн медиите има малко на брой публикации за структурата от Варна, повечето – с отрицателно отношение към нея. Фронтмен на малката група критично настроени медии е сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ („Против ТИМ и техният проект за България“ (13.09.2012, https://www.bivol.bg/anti-tim.html). В сайта и други по-малки онлайн медии могат да бъдат прочетени още десетина публикации за обвинения и нередности, свързани по някакъв начин с групировката или нейни подразделения. Сайта Novatarealnsot.bg публикува в шест части откъси от книгата „ТИМ – отборът, който превзе България“ на Невена Троянска.

Публичните реакции от лагера на ТИМ на подобни публикации са крайно оскъдни. В цитираното вече интервю в сайта varnautre.bg, на въпроса „Как реагирате на метафори като „На изток България граничи с ТИМ“ и „Варна е ТИМ“ Марин Митев отговаря: „Може би казват, че Варна е ТИМ, защото повечето сме от Варна или така им е по-интересно“.

Направената емпирична проверка показва, че в онлайн медиите (а най-вероятно и в печатните и електронните медии) липсват доста обяснителни елементи за същността и дейността на ТИМ, които в дълбочина да запознават аудиторията с тази мощна групировка. При все, че са налице някои публикации за мощта й, както и изключително малък брои публикации, намекващи съвсем повърхностно за характерни взаимоотношения с държавата, както на национално, така и на местно ниво, то липсва сериозен интерес да се анализира и проучва по-задълбочено дейността й. Почти няма публикации и за водещи фигури от групировката и за „кухнята” й. Като цяло темата „ТИМ“ е с висока степен на табуизираност с изключение на един неин аспект – „Алея първа“ на Холдинг Варна.

Този проблем не се числи към табуизираните, защото в сравнение с проучването ни от м.г., което обхващаше само 10 национални вестника, в онлайн медиите бяха кодирани значително повече публикации за „Алея първа“. Темата е представена основно в руслото на отразяването на провежданите граждански протести под наслов държавата да спре „незаконното“ застрояване, което самата тя е разрешила. Освен чисто информативни публикации, в които често критиката се съдържа в заглавията, могат да бъдат посочени и няколко заглавия на разследващи и аналитични материали, вкл. обективен обзор в dariknews.bg за битките между противниците на застрояването на „Алея първа“ и Холдинг Варна с неговите инвестиционни планове.

– Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им
Темата за лоши политики и практики на банките, насочени срещу потребителите, присъства в дневния ред на онлайн медиите, макар и доста по рехаво в сравнение с проблемите, които създават мобилните оператори на своите клиенти. По правило онлайн медиите съобщават за лоши практики на банките почти само когато има констатации и/или решения на Комисията за защита на потребителите (КЗП) въз основа на потребителски жалби. Например за: непълно информиране за условията при отпускане на потребителски кредити, за четири банки, които са допускали вдигане на лихвите по потребителски и ипотечни заеми по неясни критерии и заплашени със съд от КЗП и др. КЗП не съобщава кои банки са имали най-много нарушения, позовавайки се на „търговска тайна“. Затова в публикациите не се споменават имената им.

Успяхме да кодираме едва пет публикации – основно в по-малки онлайн медии, в които се съобщават имената на банки, срещу които ищци водят или дори са спечелили дела. Пример: „Прецедент: Банка осъдена за висока лихва“, 3.12.2012. www.offnews.bg (Информацията е за дело, спечелено от ищец срещу Уникредит Булбанк за висока лихва, наложена с промяна в методиката). Като цяло онлайн медиите не питат дали държавата има политика за отношенията на банките с потребителите. Правната проблематика е повърхностно представена, а тезата за необходимостта от по-твърда регулаторна държавна намеса по отношение на банките отсъства напълно. В немалка част от публикациите присъства аспектът с лошите кредити, но прави впечатление, че се засяга основно наличието на такъв проблем. Фокусирането върху методиката за изчисление само по себе си е полезно действие, но като цяло отсъства аналитичното критично начало при представянето на проблема. Този медиен профил на темата позволява тя да бъде класифицирана като табу.

– Антипотребителските практики на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им
Емпиричното проучване на темата позволи да се забележат множество пиар публикации за услуги, продукти и корпоративна дейност на мобилните оператори, маскирани като журналистически текстове (те не бяха кодирани). Като цяло онлайн медиите информират за нарушаване на правата на потребители от страна на телекомите. Но по правило – с изключение на случаите, когато има намеса на висш орган на държавната власт (омбудсманът например), големите медии премълчават имената на мобилните оператори. Бяха кодирани едва 33 “проблемни“ публикации. Само в 10 от тях се споменават конкретни имена. Три микроанализа по щекотливи подтеми показаха, че смелост ги посочват имената на нарушителите имат основно малки сайтове. Що се отнася до анализите за лоши практики в отношенията на телекомите с потребителите, те са редки изключения.
– Решението на Комисията за защита на потребителите да заведе колективен иск срещу „Глобул“ за премахване на конкретна клауза от договорите
От сайтовете със собствено произведено съдържание публикации по тази подтема бяха открити само в blitz.bg, offnews.bg, pik.bg.
– Решението на КЗП да забрани на мобилните оператори да използват пет вредни практики за сключване на договори по телефона. Единствено е-vestnik съобщава новината, че КЗП е санкционирала „Виваком“ (комисията обаче спестява името му). Установихме, че новината е препечатана само offnews.bg.
– Препоръката на омбудсмана към мобилните оператори за по-добри практики. Те са предизвикани от множество жалби на граждани, че при събирания на вземания телекомите прибягват нерядко до специализирани фирми, които действат вкл. със силови похвати. Само по този случай беше установено по-широко отразяване в онлайн медиите: „Атаката“ на омбудсмана намира място в информациите на capital.bg, БГНЕС/vesti.bg, investor.bg и blitz.bg. Dariknews.bg също съобщава за препоръките на Константин Пенчев, но се позовава на „Правен свят“.

Тези характеристики на темата за антипотребителското поведение на мобилните оператори в онлайн медиите позволява тя да бъде класифицирана като табуизирана.

– Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията)

По темата бяха кодирани 47 публикации в онлайн медии. Почти всички те са по-кратки или по-дълги информации за престъпления или провинения, извършени от отделни полицаи и катаджии. Много по-рядко се съобщава за организирана корупция, престъпни структури сред силите на реда или за незаконни акции на служби като ГДБОП и ДАНС например, които са публична тайна. Единични са и публикациите за неправомерното полицейско насилие. Няма аналитични и автентични разследващи материали по темата. Въз основа на този кратък преглед може да се обобщи, че темата е с висока степен на табуизираност.

– Какво става с Инвестбанк на Петя Славова
През 2011 г. името на банката с мажоритарен собственик Петя Славова изплува от секретна грама на американския посланик Байърли (2006 г.) до Държавния департамент („Wikileaks: Голямата „перачница” или „гнилите ябълки” в българската банкова система”, 30.06.2011, http://bivol.bg/wlbadapples.html).Три важни събития се случиха с Инвестбанк през 2012 г.: влизането на омански фонд като акционер с ¼, за да се реши проблемът с т.нар. капиталовата адекватност; обвиненията на бивш високопоставен служител на банката за злоупотреба със средства на клиенти; излизането й на медийния пазар след цесията на дълга на Медийна група България от УникредитБулбанк към Инвестбанк. Тези събития не намериха задоволително отразяване в онлайн медиите.

– За капиталовата адекватност на Инвестбанк
Проблемът е от началото на 2011 г., когато БНБ настоява банката да увеличи капитала си с 50 млн. лв., за да запълни капиталовата си празнота, наложена от преоценката на стари кредити. За „препоръката на „Банков надзор“ се разбира случайно, когато през октомври 2011 г. Инвестбанк решава да оспорва във ВАС наложените й срокове за увеличение на капитала („Спасителят от Оман“, 1.06.2012, http://www.capital.bg/biznes/finansi/2012/06/01/1838427_spasiteliat_ot_oman/). Казусът разкрива и друг проблем – липсата на прозрачност в надзорната политика на БНБ с банки, които имат проблеми. Което е друга тема табу, която медиите трябва да разбулят. До края на 2011 г. проблемът с капиталовата адекватност на банката е споменаван твърде рядко в онлайн медиите. Броят на публикациите по темата започва да расте едва през 2012 г. след намирането на външeн инвеститор. Тогава онлайн медиите съобщават изчерпателно, но като цяло протоколно за появата на оманския инвестиционен фонд. Само няколко медии, сред които bivol.bg и е-vestnik.bg, питат по-упорито какъв е този фонд.
– За предполагаемата злоупотреба със средства на клиенти. В началото на 2012 г. бившият главен счетоводител на банката дава пресконференция в БТА в София, на която твърди, че съществуват схеми за източване на сметките на вложители – физически и юридически лица, по нареждане на шефката на банката. Изтеглените суми служели за увеличаване на капиталите на банката, изисквани от БНБ, купуване на имоти, инвестиции в други бизнеси („Главният счетоводител на „Инвестбанк“ проговори на пресконференция как са точени пари от банката“, news.bg, 1.02.2012, http://e-vestnik.bg/13801). За пресконференцията информират bivol.bg, glasove.com, е-vestnik, news.bg и някои други малки сайтове. Въпреки че тя е дадена на знаково място, останалите медии запазват мълчание и не търсят за коментар банката. Все пак за позицията й инфомира livebiz.bg. От Инвестбанк отричат лицето, дало пресконференция, да е било неин главен счетоводител. Освен това напомнят за многократно заявяваната позиция по повод на „тиражираната от него информация за източване на депозити на клиенти от банката“ и информират, че е сезирана прокуратурата и „има образувани досъдебни производства“.
– Инвестбанк – новият кредитор на „Труд“ и „24 часа“„
Инвестбанк „влиза“ в медийния бизнес, след като Уникредит Булбанк – кредитор на Медийна група България (МГБ) – фирмата издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“), й прехвърля заема на групата от 10 млн. евро. Цесията на дълга съвпада с началото на сложни операции за смяна на собствеността на МГБ.
Превръщането на Инвестбанк в медиен кредитор би могло да се разглежда като проблематично в две направления. Първо – защото става въпрос за вестникарска група с много проблеми, която е водила „война“ с проправителствените медии от НБМГ, а мажоритарните й собственици Огнян Донев и Любомир Павлов са станали клиенти на прокуратурата с очевидно неиздържани обвинения. Второ – само допреди половин година банката е имала проблем с капиталовата си адекватност.
Повечето медии се задоволяват само с информации около смяната на кредитора на МГБ и сигналите за смяна на собствеността й. Само capital.bg задълбава повече в регистрите, а glasove.com, bivol.bg и е-vestnik отиват по-надалеч. Те търсят отговори на въпроса кой е истинския собственик на групата, за порочни сделки, преплитане между медийни, бизнес и политически интереси. В тях може да бъде привидяна и дългата ръка на Бойко Борисов, но за тази хипотеза не са представени убедителни доказателства.

С оглед на начина, по който онлайн медиите отразяват трите аспекта на темата „Какво става с Инвестбанк на Петя Славова“ бихме могли да приемем, че темата е табуизирана. Не намерихме индикации за задоволително присъствие на темата и в електронните медии и във вестниците.

– Тема за ромите отвъд проблема за престъпността, с който традиционно присъстват в медиите
В годините на прехода ромите присъстват в дневния ред на българските медии основно с няколко вида теми: битовата престъпност, кошмарни условия, при които живеят, трудността да се адаптират към нормите и моделите на поведение на мнозинството и др. подобни. При миналогодишното изследване на темите табу в печатните медии установихме, че важни всекидневни проблеми на този етнос като търговията с хора, трудностите, с които се сблъскват на пазара на труда, неоправданото полицейско насилие срещу роми са представени символично или са изцяло таубизирани в българските медии.

Тази година „ромската тема“ беше номинирана за изследване в онлайн медиите като таубизирана в няколко аспекта, които ще бъдат представени по-долу. При направената емпирична проверка бяха кодирани 70 публикации, предимно по-кратки информации. От прегледа е видно, че:
– са налице няколко информации за разрушаването на незаконното ромско гето в Мъглиж. Някои онлайн медии, респ. вестници като „Стандарт“ и „Новинар“ дават думата само на местния кмет, който ръководи акцията по събаряне на гетото, докато „Труд“ и „24 часа“ предоставят трибуна и на потърпевшите роми. За разрушаването на гетото в Бургас беше кодиран само един материал. Проблемът „ромски гета“ присъства и в други публикации, но предимно в информативен план. Понякога медиите съобщават за добрите намерения на държавата да го реши с политическа воля и евросредства.
– За дискриминация на роми се съобщава в няколко публикации, само когато има становище на Комисията за защита от дискриминация или съдебно решение. Подобен е подходът и на случаите на сегрегация на ромите, която се среща най-вече в образователната сфера.
– Бяха кодирани само няколко публикации за ромската култура, няколко за Деня на ромите и десетина – за успели роми, например отличили се студенти. Става въпрос предимно за кратки информации.
– Имат ли достъп ромски активисти до масмедиите? На пръв поглед отговорът е „да“, макар че трудно може да бъде зададен количествен показател за измерването му. По няколко пъти думата в национални електронни медии „получават“ Румян Русинов и Огнян Исаев. По-слабо са представени имена като Орхан Тахир и Васил Чапразов. Крайно рядко биват цитирани други ромски активисти от неправителствения сектор.

Профилът на темата в онлайн медиите показва, че сериозни проблеми на ромите се представят повърхностно и много често едностранчиво. Липсват задълбочени проучвания и разследвания по проблемите. Извод: отвъд традиционните проблеми и клишета за ромите онлайн медиите по-скоро табуизират проблемите им.

– Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев?
България е на „подсъдимата скамейка“ на ЕС заради ограничаване на конкуренцията и непрозрачност при провеждането на конкурсите за цифровизация на радиочестотния спектър (изграждането на т. нар. мултиплекси). Под натиск от Брюксел беше обявен търг за седми мултиплекс. През 2011 г. ЕК откри наказателна процедура срещу страната ни заради нарушенията при разпределянето на първите шест. Търговете бяха проведени при тройната коалиция, а правителството на ГЕРБ не направи нищо, за да промени нещата.

В темата „мултиплекси“, свързана с пазара на обществени услуги, изплува и името на Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ. Ето един кратък медиен прочит по нея: „Конкурсът за четири от общо шестте мултиплекса, включително и обществения мултиплекс, който ще разпространява програмите на БНР и БНТ, беше спечелен от латвийската компания „Хану про“. Две от честотите бяха дадени на компанията „Тауърком“, която впоследствие беше купена от „НУРТС България“ – джойнт венчър между БТК (понастоящем съсобственост на КТБ и руската „Внешторгбанк“ – И.И.) и офшорката „Манселор лимитид“, представлявана в България от Цветан Василев“ („Брюксел откри наказателна процедура срещу България заради мултиплексите“, , 20.05.2012, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/20/1093000_brjuksel_otkri_nakazatelna_procedura_sreshtu_bulgariia/). В средата на 2012 „Хану про“, „която в някои медийни публикации се свързва с банкера Цветан Василев“, получава разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, „да прехвърли три от общо четирите си лиценза за мултиплекси на световно неизвестната компания „HD Медиа сървисиз“ ЛТД. Справка в интернет показа, че в САЩ има регистрирана компания с това име. Тя наистина се занимава с „цифровизация”. Основният предмет на дейност на компанията е прехвърляне на записи от видеокасети на DVD.“ (Трик с мултиплексите за пред Брюксел“, 6.07.2012, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1451003).

Онлайн медиите обаче не дават убедителен отговор на въпроса за това играе ли роля банкерът в сферата на мултиплексите и ако това е така – каква точно е тя? Нито пък задълбават много по проблема защо офшорки и неизвестни фирми получават контрол върху радиочестотния спектър, което поставя под въпросителна плурализма в електроните медии. „Монополът“ в сферата на мултиплексите е предмет на анализ в много малко публикации, както междувпрочем и подозренията за „корупция“ при разпределянето им („Мултиплексите – новото лице на корупцията?“, 6.04.2012, http://novinite.bg/articles/9490/Multipleksite-novoto-lice-na-korupciyata).

Малкия брой публикации по темата, липсата на сериозни анализи и разследвания, които да отговорят на въпроса какво точно се случва с мултиплексите, налага извода, че тя се числи към табуизираните теми.

– Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв
Държавният резерв – отживелица от миналото, от епохата на Студената война или важно звено от националната сигурност с оглед на новите, нетрадиционни заплахи пред България? Макар че не е взривоопасна и скандална, темата предразполага към задълбочени проучвания и анализи. Повод за тях биха могли да бъдат два информационни повода – в началото на годината, когато правителството на ГЕРБ иска да закрие държавния резерв с неговите 600 души персонал и така да спести 90 млн. лв. на хазната, и в края на годината, когато след като ГЕРБ междувременно вече са се отказали от идеята, депутатката от левицата Корнелия Нинова открива законова каша, която поставя под въпрос дейността на държавния резерв.
По темата бяха кодирани едва десетина публикации. Повечето от тях са информационни, две са за вербалния сблъсък между Борисов и Нинова по повод на разкритото от нея несъответствие между два закона, свързани с държавния резерв. Това оскъдно отразяване на темата дава основание тя да се счита за табуизирана.
– Фактическият текст на новите договори с Газпром и техните анекси
Дори да оставим настрана споразумението за „Южен поток“, което след провала на конкурентния проект „Набуко“ май наистина се оказва безалтернативно за България, истината за цената на доставките на руския газ се превърна в препъникамък за българските медии. А тя е важна, защото е решаваща за цените на много потребителски стоки и промишлени изделия, стои в основата на енергийния баланс и е политически фактор.

Въпреки многото публикации за „Газпром“ онлайн медиите не успяха или не пожелаха да прочетат засекретения договор за цената на доставките. Е-vestnik обаче зададе въпроса „няма ли кой да го публикува“. В други медии се появиха спекулативни предположения по темата, които станаха недискутирани. Като това на американския посланик Уорлик, който в интервю по Нова ТВ хвърли бомбата, че има „тайни договори за цената на природния газ“. Така неяснотите около цената на газа станаха още по-големи. Фактическият текст на договорите с „Газпром“ и анексите към тях продължават да бъдат тема табу за българските медии.

– Провалите в превенцията, профилактиката и лечението на смъртоносни болести като израз на кризата в здравеопазването
Акцентът в нашето проучване падна върху трите обществено най-значими заболявания в България: онкологични, сърдечносъдови и диабет. Сред кодираните общо над 40 публикации категорично преобладават информациите. В повечето от тях се съобщават за съществуващи драстични проблеми в държавната политика, порочни практики в болниците, трагични единични случаи при лечението на тези заболявания или смразяващи статистики. Дадена е „думата“ и на граждански сдружения, които представят свои искания и предложения до държавните.

Задълбочените и критични анализи като „И лечението, и профилактиката на рака у нас са пълна катастрофа“, 23.01.012, segabg.com) и стойностни интервюта, които да запознаят широката публика с дълбочината на проблемите и липсата на промислена държавна политика в тази сфера, която нарушава правата на пациентите, са по-скоро изключение, отколкото правило. Не се предлагат работещи политики и решения. Като цяло темата присъства маргинално в мрежата и е силно подценена. Това дава основание да бъде квалифицирана като табуизирана.

– Медиите проспаха скандалите с дюните по Черноморието: злоупотребите в Несебър
От 60 кодирани публикации ¾ са посветени на скандала с потенциалните разпродажба и застрояване на дюните в Несебър с активното съдействие на Министерството на земеделието. Но в случая става въпрос за публикации „постфактум“. Те се появяват едва след като на 29 декември 2012 г. природозащитникът Тома Белев публикува във фейсбук профила си снимка как багери заравняват дюните, а на следващия ден сайтът „Биволъ“ излиза със светкавично разследване по случая: „Грозна корупция: ГЕРБ директно разпродава защитени територии на безценица. Багерите вече заравняват дюните в Натура 2000“ (30.12.2012, https://www.bivol.bg/gerb-razgrabvane-duni.html).

Другите медии се включват едва на 31 декември, почти изцяло само с разширени информации, които съобщават за гръмналия скандал, вкл. за корупционната и съмнителна сделка на бизнеса с държавата в лицето на министъра. Повечето материали са за подетите кампании за организиране на граждански протести на екологично заинтересовани лица, които настояват за прекратяване на сериозните злоупотреби с дюните и правото на строежи по Черноморието. Много приближени на правителството медии правят опити за отклоняване на вниманието от ролята и вината на държавата в този процес. В една част от публикациите преобладава слагаческият тон спрямо „моменталната“ реакция на министър-председателя Бойко Борисов, наредил спиране на унищожаването на дюните.
Краткият преглед на информационния поток по темата „дюни“, вкл. за периода преди избухването на скандала в Несебър, показва, че като цяло онлайн медиите нямат оправдание за проспиването му. Включително и затова, защото той е предшестван от скандали с по-ниска интензивност: отново за апетити към дюните в същия град и най-вече по отношение на Камчийски пясъци. Реагирането на пожар, а не превантивно, при наличието на прецеденти, позволява с голяма степен на увереност темата да бъде причислена към списъка на табуизираните проблеми.

– Екологичните безобразия в Средногорието
По темата бяха кодирани около 70 публикации в онлайн медии, от тях в национални – около 50. Сравнително големият брой материали по изследваната проблематика не бива да подвежда. Защото наблюдаваме основно сблъсък на два разказа за екологичната ситуация в Средногорието, от които аудиторията в никакъв случай не може да добие представа какво всъщност става там.

Първият „разказ“, който е представен в по-голям брой публикации, е на екологични и граждански сдружения, които информират за щетите, които предизвикват минно- и златодобивните компании в Средногорието, за „екологични бомби“. Част от историята са и протестите на природозащитниците и населението. Прави впечатление обаче твърде беглото отразяване на два проблема, които бяха водещи при номинацията на темата: за незаконните според еколози комплексни разрешителни за разширяване на производствата на „Аурубис“, „Елаците мед“, „Челопеч майнинг“ (дъщерна фирма на „Дънди прешъс металс“), „Геотехмин“ и др., обвинявани в отравяне на цялото Средногорие; за големите печалби, които извлича от концесията за добив на злато в Челопеч дъщерната фирма на “Дънди прешъс метълс“ срещу пренебрежимо малка концесионна такса, както твърдят еколози.

Вторият „разказ“, застъпен в по-влиятелни медии, е на засегнатите предприятия. В него се прави опит да се докаже, че с дейността си те не вредят на околната среда, напротив, правят инвестиции за намаляване на екологичния риск. С малки изключения (онлайн) медиите, в които преобладава тази гледна точка (например изданията на „Икономедиа“), отразяват основно финансовата страна от дейността на тези предприятия или замъгляват екологичните протести като акцентират приоритетно върху миньорските контрапротести срещу еколозите и позицията на браншови структури. Показателна е пуликацията в „24 часа“: „Александър Нестор: трябва да се сложи край на рекета под фасадата на екологията“, 12.11.2012, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1630130). По-неутралният разказ, който се среща в три репортажа на БНР например – с равностойно представяне на двете гледни точки, е избутан в периферията на осведомяването.

Малко на брой са качествените аналитични публикации по разглежданите проблеми, вкл. за отсъствието на адекватна държавна политика за защита на околната среда. Въпреки че алармират за проблемите, медии не правят собствени разследвания за наличието на екологични проблеми в Средногорието. С оглед на тези особености на изследваната проблематика тя може да бъде считана по-скоро за табуизирана.

– Четири банки срещу „Биволъ“
Сайтът „Биволъ“ публикува на 30 юни 2011 г. прословутата си статия за „гнилите ябълки“ в банковата система: „Wikileaks: Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система“. „Тя съдържа описание на предполагаеми лоши практики в някои банки. В статията се обръща внимание на нежеланието на българските банкови власти да разследват тези практики. Материалът, който се основава на анализ на дипломатическата телеграма за българската банкова система, подкрепя думите на американския посланик с независими източници“, резюмират „Репортери без граници“ (http://en.rsf.org/bulgarie-news-website-harassed-for-24-10-2012,43583.html). И в други публикации сайтът информира за предполагаеми сериозни проблеми в някои банки.

През 2012 г. четири банки, споменати в статията на „Биволъ“ по Байърли – Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка, изпращат жалба до Българската народна банка (БНБ). Те обвиняват сайта, че е публикувал серия от материали, съдържащи невярна информация, които вредят на тяхната репутация и доверието в тях, както и че е нарушил чл. 152 от Закона за кредитните институции. Този член постулира, че всеки, който разпространява невярна информация за банка или вреди на репутацията на банка и на доверието в нея, подлежи на глоба от 2 000 до 5 000 лв. и от 3 000 до 10 000 лв. при рецидив. Тъй като глобите са с натрупване, „Биволъ“ е заплашен от глоба от 75 000 лв.
– Реакция на „Репортери без граници“: Международната организация подкрепя напълно редакцията на „Биволъ“. „Ние сме изненадани от използваната процедура в този случай. Законът за кредитните институции засяга само субекти от банковия сектор и не може да бъде противопоставян на медиите, нито на конституцията, която гарантира свободата на словото. БНБ пък няма правомощия над закона за медиите. Тази институция няма никаква легитимност да се произнася по въпрос, свързан с медии. Съвсем очевидно, тя не е в състояние да осигури гаранции за независимост и безпристрастност. Следователно са пряко застрашени правото на справедлив процес, както и свободата на словото, които са защитени от чл. 6 и чл. 10 от Европейската конвенция за човешките права. Такава процедура, каквато се използва срещу „Бивол“, е просто недопустима и неприемлива в една държава-членка на ЕС. Тя трябва да бъде прекратена възможно най-спешно. Ако банките искат да получат някакво възмездие, то съдилищата са на тяхно разположение.“ („Репортери без граници осъди действията на „гнилите ябълки“ срещу „Биволъ“, https://www.bivol.bg/rsf-bad-apples-bivol.html?pop=1&tmpl=component&print=1)

Как реагират останалите медии, които в даден момент също биха могли да се озоват в положението на „Биволъ“? Сайтът offnews.bg информира за случая, като припомня, че темата за „гнилите ябълки“ в банковата система е била класирана на първо място за 2012 г. в проекта „Темите табу в българските печатни медии“ на Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман“ от седемчленно авторитетно жури. Позицията на е-vestnik в първата му публикация по случая е: „Странно в случая е, че БНБ, която е банков регулатор, се опитва да„ влезе в ролята на адвокат-пазител на банките и посредник в претенциите им към „Биволъ“. И банките търсят закрилата на БНБ, а не на съда и прокуратурата. Този случай не трябва да бъде премълчан от телевизия и вестници. Посегателствата срещу свободата на медиите не трябва да се оставят без реакция. На някои може да не им харесва сайтът “Биволъ”, който е заел позиция на „кръгова атака“, пускайки разобличаващи информации или заядливи публикации срещу всички, включително медии и издатели.“

Dnevnik.bg информира по темата едва след като „Репортери без граница“ се намесват в подкрепа на „Биволъ“. Тогава с обстоен анализ на казуса излиза и capital.bg. Той търси баланса между необходимостта от стабилна банкова система, която може да бъде разклатена от непрофесионални публикации в медиите, дори от целенасочен черен пиар, и правото на обществото да знае за лоши и нелицеприятни практики. Останалите медии запазват пълно мълчание. Следователно темата може да се класифицира като табу.

– България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости“, бюджетът на ЕС (2014 – 2020 г.)
За „Европа на две скорости“ бяха кодирани общо 31 публикации, вкл. две в btvnews.bg (eдна от тях е за участието на зам.-шефа на бюджетната комисия на ЕП Ивайло Калфин в предаването „Лице в лице“ по bTV). Публикациите в цялото медийно пространство очевидно са повече, като се вземат предвид две позовавания на кореспонденции от БНР във връзка със срещи на върха на ЕС и други подобни препратки. Подтемата се появява трайно в средата на 2012 г., присъствието й се засилва особено в края на годината. „Европейското“ й измерение е представено добре в сайтове, вкл. електронни издания на вестници („24 часа“, „Капитал“, „Монитор“), в „Медиапул“, „Блиц“ и др. Те акцентират основно на „плана Барозу“, представен в края на ноември. Но въпреки добрите количествени показатели на темата, почти не бяха открити анализи, бекгрануд информации, интересни онагледявания и т.н. Има и изключения, но те не важат за най-посещаваните онлайн медии.

На пръсти се броят публикациите, в които макар и бегло, се информира за българската позиция по замислените радикални промени в архитектурата и функционирането на ЕС. На практика в нито една онлайн медия не излиза с тревожни въпроси за липсата на стратегия и визия в тази позиция. Единствено в споменатото вече предаване „Лице в лице“ по Би Ти Ви Калфин говори по подробно за опасностите от „Европа на две скорости“: очертават се собствен бюджет на еврозоната, различен от този на ЕС, финансов министър, дори собствен парламент. Опасенията за България – страните в еврозоната ще вземат много важни решения, от които другите членки на ЕС ще бъдат изолирани. Ще се отнеме от сегашния бюджет. В ЕС ще се вземат по-малко и по-маловажни решения и затова България трябва да се противопостави.

На два-три пъти по въпроса за българската позиция са цитирани български дипломати или евродепутати, от чиито изказвания става ясно, че към съответния момент страната няма конкретна позиция (например за банковия съюз). Опити да я разясни прави единствено премиерът Борисов. От публикации в mediapool.bg и pressadaily.bg научаваме, че: нямало да има Европа на „две скорости“, защото България ще се включи в единния банков надзор. България обаче е против въвеждането на обща данъчна система в ЕС към момента. Че е рано за по-дълбока политическа интеграция в ЕС; България е против издаването на еврооблигации и против уеднаквяването на данъците. Приема с компромис въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

По втората подтема бяха кодирани общо 25 публикации, повечето от тях са за срещи на върха на ЕС за обсъждане на конфликтната тема „нов бюджет“. Като цяло в повечето публикации проблемът „бюджет на ЕС“ е представен добре, главен говорител на българската позиция отново е премиерът. Той участва на срещите на върха на ЕС, така че те по право влизат в емисиите на големите електронни медии. Две видеоинформации има и на сайта на bTV. Кодирани бяха и три информативни и доста „плитки“ интервюта с високопоставени българи в европейските институции – в онлайн медии с малка аудитория. Единствено в подробна информация в сайта еcon.bg за конференция в Пловдив с участието на зам.-председателя на комисията по бюджети на ЕП Ивайло Калфин е дискутирано подробно каква трябва да бъде българската позиция. С нея се занимава и публикация в dnevnik.bg: да не се допусне съкращаване на средствата за кохезионната политика, запазване на средствата за общата селскостопанска политика и получаване на допълнителни средства за изваждане от експлоатация на два от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“.

Извод: „европейските“ аспекти на голямата тема „България и бъдещето на ЕС“ са отразени сравнително добре в информационен план. В отразяването им обаче липсват анализ, експертиза, подходящо онагледяване. С малки изключения българската позиция присъства основно в изказвания на министър-председателя. Няма критични въпроси, бекгрануд информации, експертни дебати. Следователно можем да приемем, че като цяло темата е по-скоро табуизирана.

– МВР продължава да получава дарения
След скандалите през 2011 г. около даренията за МВР и заповедта на вътрешния министър Цветанов, с която той ги забрани, но остави вратички за такива от общини и държавни органи, броят на публикациите по темата видимо спадна.

За 2012 г. бяха кодирани двадесетина публикации в онлайн медии: интервю в „Биволъ“ с полицая, разкрил порочната практика, проучване на „Медиапул“ в Търговския регистър, което показва как дъщерната фирма на МВР БМВ не е спряла да прави (законни) дарения, които се изразходват не по закона за обществените поръчки, информации в dnevnik.bg, segabg.com offnews.bg с критични заглавия. Темата с даренията за МВР е засегната бегло и в интервю с вътрешния министър Цветанов в предаването „Панорама“ на БНТ. Публикации в други онлайн медии не бяха открити. Не намерихме индикации и за подобаващо присъствие на темата като самостоятелна в електронните и печатните медии. Малкият брой кодирани публикации и структурата на информационния поток по темата дават основание тя да бъде оценена като табуизирана.