Анализът на украинският медиен експерт Юри Дуркот е изготвен по поръчка на бюрото на германската Фондация за свободата „Фридрих Науман“ в Киев. Публикуван е през октомври 2013 г. от Института за модерна политика в сборника „Темите табу в медиите”, съставен от д-р Иво Инджов:
Две моментни снимки
Първият епизод се разиграва на 18 май в Киев. На този ден, в рамките на голяма демонстрация на опозиционните партии Всеукраинско обединени „Общност“, Украински демократичен алианс за реформи (УДАР) и „Свобода“, се стига до сблъсък между представители на националистическата партия „Свобода“ и група биячи, която очевидно е наета за защита на т.н. „антифашистка“ контрадемонстрация, организирана от управляващата Партия на регионите. От видеото в Интернет ясно се вижда, как един късо подстриган, висок мъж, в черен спортен анцуг прави няколко каратистки движения, първоначално очевидно за сплашване, и нагрубява присъстващите журналисти. Физическите посегателства стават все по-силни, докато накрая двама лежат на земята и биват ритани с крака. Това са журналисти на телевизия “Канал 5” Олга Снитсарчук и фотографът от “Комерсант-Украйна” Влад Содел, които са получили леки телесни повреди. Едва тогава в случилото се намесва специална част на полицията, но нападателите не са арестувани. Чак когато журналистите разпознават в един от каратистите млад мъж от Била Церква, промишлен град на около 90 км от Киев, и още едно друго лице като водач на местната младежка организация на Партията на регионите, органите се виждат принудени да действат. Срещу Вадим Титушко, чиято снимка с демонстрация на удари междувременно е публикувана от многобройни медии, се образува наказателно производство. След неговото арестуване, той е освободен от киевски районен съд срещу парична гаранция от около 2200 Евро. Разследванията, които двамата наранени журналисти определят като неефективни, продължават и до днес.
Вторият епизод се разиграва една седмица по-късно. На 6-и юни един полицай от транспортна полиция забранява на журналист на интернет-вестника „Украинска правда“ Серхий Лешченко да продължи пътя си към района, където се намира резиденцията на украинския президент. В същия ден, в който се чества международния ден на журналистите, редица украински журналисти искат да обърнат внимание на президента Янукович върху все по-нарастващите проблеми във връзка със свободата на пресата. Полицаят се сеща отново и отново за привидни причини, защо Лешченко не трябва да продължи пътуването си. „Ще Ви оставя да продължите, само ако живеете там. Ами ако влезете при някого там с взлом?“ – го чуват да казва на блога на Серхий Лешченко. Тъй като Лешченко вде пак продължава пътя си, е обвинен за нанасяне на лека телесна повреда на полицая на пътя.
Големи проблеми, лош имидж
Двата епизода документират може би не най-тежките нарушения на свободата на пресата през последните години, но са емблематични за атмосферата, в която днес работят украинските журналисти – смесица от заплахи и произвол на влстите. За ограничаването на свободата на пресата свидетелстват и международните класации. Публикуваната от „Репортери без граници“ през м. май 2013г. класация за свободата на пресата поставя страната между Алжир и Хондурас, на 126-о място, десет места по-надолу от предхождащата година. Спрямо 2009г., последната година преди президентските избори и смяната на властта, това означава вече едно спадане с 37 места. „Политическото влияние и насилието спрямо журналистите в Украйна са най-големият проблем“, е преценката на „Репортери без граници“. „Преди парламентарните избори в края на м. октомври в множество случаи репортерите със сила бяха възпрепятствани да съобщават за прояви от изборната кампания на опозицията“ предупреждават по-нататък „Репортери без граници“.
За 2012г. Независимият синдикат на медиите съобщи за 180 посегателства върху журналисти (2011г.: 38), както и за 53 случаи на възпрепятстване при работата им (2011г.: 66). Само в три случаи е повдигнато обвинение. Само охранителите на един супермаркет в Донецк са признати за виновни, които в началото на годината брутално са удряли трима журналисти и един блогер, когато те са искали да документират хранителни стоки с изтекъл срок на годност.
В класацията на „Freedom House” страната е поставена сравнимо лошо и разделя с Южен Судан и Замбия 131-ото място. Със 60 точки Украйна все още се класира като с „частично свободни медии“, но от спадането в „няма свобода на медиите“ я разделя една единствена точка. “Freedom House” обяснява влошаването на ситуацията с манипулираното осведомяване в държавните медии в полза на управляващата Партия на регионите по време на парламентарните избори през есента на 2012г., ескалацията на насилие и заплахи срещу журналистите, както и политизирания процес на предоставяне на лиценз за цифрова телевизия.
Олигополизиране на медиите, монополизиране на влиянията
Вярно е, че междувременно украинските медии се разглеждат и като бизнес, но в много случаи се използват предимно като средство за политическо и информационно влияние, както констатира руската информационна агенция РБК в последното й пазарно изследване. Като резултат в Украйна съществуват доста голям брой безплатни телевизии, което е обратно на световната тенденция за платена телевизия в определени пазарни ниши. Пазара си делят четири големи частни холдинги на украински олигарси, за които медийният бизнес в никакъв случай не стои на преден план. Държавните медии имат второстепенна роля. Особено националната телевизия (Перший национальный) с нейните клонове в регионите е известна със силната си подкрепа на правителството. Реномираният медиен портал „Телекритика“ определя канала при мониторинга на телевизиите традиционно (както и в най-новото издание от края на м. май т.г.) с определено най-много нарушения на принципа за балансираност на информацията, най-голям брой информационни материали със съмнения за цензура (общо 40 в седмицата между 20-и и 26-и май т.г.), както и липсващо разделение на факти и мнения. Инструментализирането на държавното радио за пропагандни цели се ограничава в най-добрия случай до ниския процент слушатели на определени предавания.
Частна медийна собственост
1) Водещ на пазара на украинските телевизии е каналът “Интер”, който принадлежи на Интер Медиа Груп. Холдингът, в който влизат още седем канала (между които Ентерфилм, НТН, Мегаспорт, К1, К2 и МТВ Украйна), след смяна на собствеността, е в ръцете на Груп ДФ на украинския едър индустриалец и търговец на газ Дмитро Фирташ. За разлика от другите холдинги, собствеността на групата се концентрира върху телевизионния бизнес. До м. февруари 2013г. Интер Медиа Груп принадлежеше на Валерий Хорошковски, който след 2010г. беше и ръководител на разузнавателната служба и вицепремиер. След загубата на политическото си влияние, той се раздели и с медийния си бизнес.
2) За второто място сред украинските телевизии се борят каналите „1+1“ и „Украйна“. „1+1“ принадлежи на украинския предприемач с израелски паспорт и постоянно местожителство в Швейцария Игор Коломойски (най-важни дейности: финансиране, преработка на нефт, авиокомпании, стомана, преработка на руда). В холдинга влизат още четири канала (между които „2+2“ и ТЕТ), информационната агенция УНИАН, както и медийният портал „Телекритика“. За негативните оценки заслуга имат преди всичко „1+1“ и особено УНИАН, когато там, преди парламентарните избори през м. октомври 2012г., се проявиха очевидни случаи на цензура, като забраната за критична информация за президента и членове на правителството. През м. февруари 2013г. УНИАН отново беше „на топа на устата“, след като агенцията публикува интервюта с представители на опозицията, които се оказаха фалшиви.
3) Каналът „Украйна“, основан през 1993г. първоначално като регионален канал в Донецк, принадлежи от 2001г. (днес като част от Медиа Груп Украйна) към ЕсСиЕм Холдинг, който е собственост на най-богатия украинец Ринат Ахметов (стомана, рудодобив, телекомуникация, футбол – за да споменем само някои от полетата на неговата дейност). Към другите важни частни медии на Медиа Груп Украйна се числят телевизионният канал „Футбол“, както и вестникът „Сегодня“. Вестникът с около 150 000 тираж се обвинява в небалансирано предоставяне на информация, антиукраинска насоченост на публикациите и редакционна цензура.
4) Холдингът Стар Лайт Медиа принадлежи на Виктор Пинчук, зет на бившия украински президент Леонид Кучма. Известният като меценат на изкуството Пинчук е забогатял предимно в стоманения бранш, но междувременно и медии се числят към основната дейност на групата. Холдингът обхваща шест канала (от които на-важните са ЕсТиБи, АйСиТиВи и Новий Канал), вестниците „Факти“ и „ИнвестГазета“, както и няколко радиостанции с UKW-обхват в цялата страна.
5) Една особеност в пейзажа представлява УХМ Груп (Украински Медиа Холдинг) на Борис Лошкин, която се концентрира основно върху интернет и печатните медии. Към холдинга принадлежат между другото „Комсомолская правда в Украине“ и лиценза за украинското издание на “Forbes”. С „Кореспондент“ (закупен през м. април 2013г. от украинския бизнесмен и политик Петро Порошенко) се издават едни от най-критичните седмични списания на страната. Към него принадлежи и уеб-портала korrespondent.net.
6) Накрая, украинските медии информират все по-често за плановете на близки доверени лица на украинския президент (от т.н. „семейство“) да разширят участието си в медийния бизнес. Въпреки неоспорваното влияние на президентската администрация и на близките на президента върху медийната политика, тяхната медийна собственост е преди всичко маргинална. Интернет-вестникът “Украинска правда“ приписва на новия вицепремиер Серхий Арбусов контрола върху новия булеварден вестник „Взгляд“, икономическото списание „Капитал“, както и телевизионния нишов канал „Тонис“ и БиТиБи. Той свързва и конфликта на собственост около критичния телевизионен канал ТВи с влияние от страна на „семейството“ и очаква, особено предвид президентските избори през 2015г., офанзива в медийния сегмент.
Казусът ТВи: Тъжният край на един критичен канал?
ТВи (украински акроним: TBi) стартира излъчванията през м. март 2008г. До последно каналът беше единственият независим и критичен канал в Украйна. ТВи достига до две трети от населението на градовете с над 50 000 жители и преди изборната борба през 2012г. се разпространяваше с около 85 процента от кабелните мрежи. За единствен собственик на канала се считаше бившия вицепрезидент и член на Управителния съвет на руския петролен концерн ЮКОС Констатин Кагаловски (първоначално съвместно с руския олигарх в изгнание Владимир Гусински), който днес живее в Лондон. Каналът опроверга слуховете за дялово участие на руския олигарх Борис Березовский.
Въпреки че ТВи нямаше особено голям процент зрители, каналът попадна под нарастващ натиск след президентските избори през 2010 г. През м. юли 2010г. на ТВи са отнети със съдебно решение преди това предоставени, допълнителни честоти на излъчване. От това спечели Интер-Груп, чиито тогавашен собственик беше ръководителят на украинската разузнавателна служба, Хорошковский. През 2011г. Националният съвет за радио отхвърля молбата на ТВи за нов тематичен канал. Натискът се засилва през 2012г. преди парламентарните избори. Първоначално операторите изваждат с авантюристични обосновки ТВи от кабелните мрежи, респ. предлагат на канала само скъп премиен абонамент. След това финансовата служба започва разследване срещу канала и неговия управител за мними укривания на данъци. Тъй като накрая съдът потвърждава вземанията на финансовата служба в размер на 4 млн. украински гривни (около 400 000 Евро) каналът трябва да моли за дарения, за да може да продължи работа. Въпреки, че благодарение на даренията, успява да направи доплащанията, управителят Микола Княшуцкий се вижда принуден да се кандидатира за парламента от листата на Обединената опозиция, за да избегне преследванията. След неговия избор официално напуска канала.
Ситуацията неочаквано ескалира на 23-и април 2013г., когато украинските медии получават от пресотдела на канала информацията, че сега има нов инвеститор и управител. Собственикът Кагаловски веднага обявява това като недружествено поглъщане. Приемникът се оказва някой си Александър Алтман, роден в Одеса, живеещ от 1990г. в САЩ и междувременно американски гражданин. Това, което следва, прилича на евтин криминален роман – охрана, която не пуска да влезе „стария“ собственик и управител, пресконференции, стачка на журналистите, които не разбират какво се случва, равнодушни посещения, като израз на солидарност, от депутати на опозицията. Тъй като ТВи, както и повечето украински канали, са регистрирани от офшорни фирми, спорът вече се разглежда от лондонски съд. Възможно е, при това да става въпрос действително основно за конфликт между съдружниците и за недружествено поглъщане. Във всеки случай вредата е огромна – за канала, за опозицията и за независимата преса в Украйна. 33-ма журналисти междувременно са напуснали канала, тъй като се опасяват от намеса в редакционната политика и ежедневната работа. Сега искат от есента да стартират публично-правна телевизия в Интернет. Доверието на зрителите е разрушено и онези, за които информираше ТВи, могат да се радват, че имат по-малко проблеми.
Почти никакви институционални промени
Въпреки движението на украинския медиен пазар , ситуацията институционално почти не се е променила през последните три години. След смяната на властта през 2010г. властите успяха относително бързо отново в голяма степен да поемат контрола върху медиите и с това да унищожат едно от основните достижения на Оранжевата революция. Това е особено видно при телевизията, определено на-важната украинска медия. Още по-лошо отколкото при националните държавни медии изглежда положението при регионалните филиали на държавната телевизия. В това отношение много журналисти говорят дори за „връщане на съветските щампи“. При частните канали, които принадлежат към контролираните медийни холдинги, става въпрос не толкова до класическа цензура от страна на органите, колкото от задания на собствениците на медиите и тяхното целенасочено вмешателство в редакционната политика. Някои канали бягат при новините в баналности и булевардни новини, други представят на обществото една изкривена картина. Липсата на обективни новини се замества освен това с безбройни шоута и забавни програми. Опозицията почти не се появява във най-важната медия телевизията. Междувременно е обичайна практика при политически ток-шоута да се манипулират въпроси, за да се инструментализира присъстващата на живо публика. След като критичния новинарски канал „Канал 5“ (принадлежащ на Петро Порошенко) загуби от остротата и профила си, до последно остана критичен и относително независим при предоставянето на информация само каналът ТВи. Двата канала можеха да се приемат само през кабелните мрежи или сателит. ТВи до последно, и след конфликта за собственост, показа най-добри резултати при мониторинга на телевизионните канали на медийния портал „Телекритика“.
Ситуацията при големите ежедневни вестници не е по-добра. И тук читателят почти не намира обективна информация. Само още няколко вестника могат да се квалифицират като критични и обективни. В регионите могат да се намерят само единични примери за независими вестници (например ситуацията в региона на Лвов традиционно е малко по-свободна).
Като по-добро се преценява и положението в сегмента на седмичните вестници и списания. Трите списания „Кореспондент“, „Коментари“ и „Украински Тижден“, както и елитарния седмичен вестник “Дзеркало Тижня” („седмично огледало) продължават да информират, както и преди – независимо и критично. Този сегмент, обаче, няма решаващо влияние върху формирането на широко мнение – или поради по-скоро елитарния характер на вестника (въпреки че и при „Седмичното огледало“ бе направен опит за злепоставяне на вестника, като през 2011г. бе издаден фалшив тираж) или поради високата единична цена при седмичните списания.
Един остров на свободата остава все още Интернет, въпреки че и тук са се засилили атаките. Интернет-вестниците често се конфронтират с проблема на платените коментатори, чиято задача се състои в това, целенасочено да се поставя определено формирано мнение. В единични случаи имаше опити за отстраняване на съдържания от Интернет. Броят на Интернет-потребителите нараства бързо и в началото на м. май 2013г., по данни на Института за изследване на мнението“ ГфК Украйна, броят им е бил около 17,3 млн (над 16 годишни). При това почти две трети се падат на възрастовата група до 39 години. Все пак една трета от всички потребители четат вестници и новини в Интернет.
Опасни законови инициативи
Често важни закони за защита на пресата в действителност не се взимат предвид или чрез допълнения, респ. нови закони се ограничава тяхното действие. Така приетият в началото на 2011г. Закон за достъп до обществената информация, чиито разпоредби трябваше да улеснят работата на журналистите, в много случаи беше игнориран от органите. Законът за защита на личните данни често се използва като лицемерен претекст,за да се скрие важна информация за публични личности.
Органите могат да използват още други възможности, за да упражняват натиск върху непокорни медии. След смяната на властта бяха стартирани някои законови инициативи, които обаче, първоначално се провалиха поради масивните протести. Не може да се изключи, че тези „експериментални балони“ няма отново да се стартират в бъдеще чрез следващи инициативи на органите.
Едно силно средство за натиск може да предложи законът за „защита на публичните медии“. Той практически би въвел цензурата, което ще позволи затварянето на всяка медия, както и да ограничи достъпа на украинските потребители до Интернет-страници в чужбина. След първото четене и обществените протести през есента на 2011г. все пак той не бе приет.
И опитът да се приеме нов закон за клеветата първоначално се провали поради съпротивата в обществото. След първото четене в Парламента през м. септември 2012г. бе оттеглен поради масовите протести. По преценка на движението „Стоп на цензурата“ законът бе срещу журналистите, блогери, застъпници за граждански права, активисти на гражданското общество или и обикновени хора, които не са съгласни с позицията или идеологията на властимащите.
През 2013г. имаше нов „напредък“. През м. март първият заместник Главен прокурор Ренат Кузмин предложи в новия „Закон за престъпленията“ да се предвиди наказателно преследване за оклеветяване. Понятието „оклеветяване“ беше леко модифицирано в сравнение с „клевета“. Като възможна дата за новия закон Кузмин спомена 2014 година, т.е. времето, когато на високи обороти ще се извършва подготовката за предизборната борба за президентския пост.
И Интернет не е защитен от нападения. Така открито се изрази вътрешният министър Витали Сахарченко през м. юни 2012г. относно необходимостта да се регулира достъпа. Този пробив първоначално остана без последици, но на 10-и юни 2013г. в украинския парламент бе регистриран нов законопроект на Партията на регионите, който трябва да задължи доставчиците на Интернет да предоставят при първо изискване на вътрешния министър или на разузнавателната служба информация за клиентите им. Намерението междувременно беше остро критикувано от множество експерти, защото , по единодушното мнение, законът би бил опасност за всяка страница. Дефиницията за „забранени съдържания“ била доста непрецизирана (между другото става въпрос за вражда между народите, пропаганда за насилие, нарушаване на права и свободи). Освен това остава неясно, кой ще класифицира съдържанията като „забранени“, цитират украинските медии управителя на Института за масова информация Виктория Сюмар.
Перспективите не дават много оптимизъм. Президентските избори през 2015г. ще бъдат добре дошъл повод за органите да разширят още контрола върху медиите. От друга страна последните парламентарни избори, които не донесоха на управляващата Партия на регионите на президента Янукович предполагаемото одобрение, показаха, че не всички избиратели се повлияват от манипулираните информации. В крайна сметка степента на свобода на пресата ще зависи от политическото развитие. Ако на опозицията се отдаде продължително да запази влияние, няма да е лесно всички медии напълно и окончателно да се включат на една вълна. Смелият ангажимент на журналистите и внимателният интерес на Запада в случая ще са от централно значение.
Автор: Юри Дуркот, публицист и преводач. Живее в Лвов
P.S. След изготвянето на обзора, в нощта на 20-и към 21-и юни т.г. стана известно купуването на Украински Медия Холдинг (УМХ) от украинския „неоолигарх“ Серхий Курченко. За 27-годишния Курченко се казва, че представлява интересите на „семейството“. Преди това неговата група фирми ВЕТЕК (руски акроним от Източноевропейско предприятие за горива и енергия) закупи между другото през м. декември 2013 футболния клуб ФК Металист на град Харков и през м. февруари 2013 „Петролната рафинерия Одеса“ от руския концерн Лукойл. Фирмената група контролира около една пета от пазара на втечнен газ в Украйна и през м. март 2013 г. е поела над 100 бензиностанции на „Шпаршвайнгаз ГмбХ“ в Германия. Повече подробности за бизнеса още не са известни, но принципно покупката на УМХ потвърждава тезата, че т.н. „семейство“ преди президентските избори ще се опита да разшири медийната си собственост.