Статия на Петър Кичашки, член на ръководството на Института за модерна политика, публикувана в Хаштаг-BG:
В България имаме тежък проблем със свободата на словото. Никаква новина не произведох, нали? Но, ако кажа, че у нас има една ужасна медийна групировка, която тъпче под железния си ботуш всяко независимо обществено мнение и гарнирам това си заглавие с “Групата се финансира от една банка и е собственост на майката на един депутат”, май направихме новина, нали? Новина може да има и ако заглавието е “Медийната група финансирана от нечистите приватизационни сделки на един фалирал олигарх нападна Еди-си-кого”.
Ето ви една от големите, глобалните, изконните причини у нас да няма медийна свобода. Просто медийните ни групировки са част от икономически структури, които, съвсем нормално, имат своите интереси. У нас трудно ще се намери голяма медия, която да не е част от по-голямо финансово семейство, което финансово семейство има свои финансови интереси. И понеже аксиомата у нас е, че пари от медии не се изкарват, то тези медии се издържат не от друго, а от слугинаж към интересите на собствениците си.
Но докато в една обикновена бизнес структура няма по-логично от това да преследваш интереса на собственика, при медиите у нас, картинката е съвсем различна. Ако корпоративните медии бяха създадени, за да функционират като медии, т.е. да си изкарват прехраната като медии, те щяха да се стремят към обективност, към критичност, към плурализъм, защото само следвайки тези принципи можеш да изградиш достатъчно сериозна аудитория, за да имаш приходи от реклама. Но понеже те не се интересуват от приходите от реклама, а се интересуват само от това как да направят така, че собственикът им да изкара още пари, но не от медията, а от фирмата си, която медията защитава, те не са нито независими, нито обективни, нито плуралистични, а критичността им е избирателна. Аз държа предприятие, то фалира, за да се задържа, казвам на медийния си слугинаж да нападне моя пряк конкурент. Той фалира, аз оставам на пазара. Това обаче е най-малкото, което корпоративните медии правят.
“Много от медиите в България са далеч от стандартите за свободни медии. Проблемът не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много. Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания. Но покрай това те служат и за медийни бухалки в защита на своя корпоративен собственик, без оглед на обективност и истина”, каза по време на дебата “Медии без филтър” на 21 ноември 2012 г., излъчен в сайтовете на БГНЕС и Дойче Веле, председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков. ”Не става дума за икономическа конкуренция, която тези медии обслужват. Иде реч за превръщане на тези корпоративни медии в инструмент за оклеветяване, дискредитиране и медиен рекет на всеки, който се опитва да повдигне завесата над безобразия, корупция или далавери, в които са замесени техните собственици”, допълни той.
Ето го по-големият проблем. Остави, че корпоративните медии могат да служат като борба с конкуренти. Най-големият проблем се крие в това, че тези медии, под формата на благовидна критичност, всъщност са тежко необективни и подлагат на унищожителни нападки всеки, който дръзне да каже и думичка за собственика им. Те стават жлъчни пропагандатори на икономическия интерес на шефа си. Защото от това колко дълго време далаверите на шефа ще останат неразкрити, зависи колко дълго време ще изкарват заплати.
Сега, понеже не обичам да съм голословен, ще нарека големия син слон в стаята с истинското му име. В момента у нас има две големи медийни групировки, които мощно доминират на пазара на Интернет издания, вестници и имат своето огромно влияние и върху телевизиите. Едната е известната медийна империя “Нова българска медийна група”, която се свързва с Делян Пеевски и собственика на Корпоративна търговска банка – Цветан Василев. Тя притежава редица онлайн издания и големи вестници. Но докато за първата медийна група се знае и пише много, другата корпоративна медийна империя сякаш попада в затъмнение. Става въпрос за “Икономедиа”, чийто флагман “Капитал” е причина да се именува по този начин икономическият и финансов кръг обслужващ интересите на Иво Прокопиев.
“Твърде малко се знае обаче за финансирането на изданията на „Икономедиа“, „Медиапул“, БНТ и други по-малки медии от фондация „Америка за България“. Тя е създадена в началото на 2008 г. от Съвета на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд с подкрепата на президента и Конгреса на САЩ и на Американската агенция за международно развитие”, каза медийният експерт, политолог и преподавател д-р Иво Инджов по време на представянето на резултатите от изследването “Теми-табу в онлайн медиите”, което е съвместен проект на немската фондация “Фридрих Науман” и Института за модерна политика. “В края на 2011 г. от сайта на фондацията става ясно, че изданията на „Икономедиа“ ще бъдат финансирани с 3 млн. лв. Кратка информации се появяват в самите издания на групата, blitz.bg, 24chasa.bg и няколко по-малки сайта, а klassa.bg публикува интервю с Франк Бауър, президент на фондацията. През септември 2012 г. историята получава продължение във вестник „19 минути“: „3,3 млн. за „Капитал“, 1,2 млн. за „Медиапул“ от САЩ“ (03.09.2012: http://19min.bg/
Тези две корпоративни акули имат своето тъмно финансиране, непрозрачно функциониране и двете по същество правят едно и също нещо – драскат в ползва на интересите и в защита на интересите на собственика си. “Типичен пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев. Всеки, който на институционално, политическо или гражданско равнище се опита да повдигне завесата около екобезобразията на завода “Каолин” или разследва съмнителни приватизационни сделки или обществени поръчки, спечелени от въпросния Иво Прокопиев и свързаните с него лица, веднага бива заливан с порой от клеветнически и ругателски пасквили на страниците на неговите медии. Лепят се етикети, правят се клеветнически внушения, бълват се откровени лъжи в духа на “Работническо дело” от годините на сталинизма”, каза Борислав Цеков по време на дискусията “Медии без филтър”.
Ето за това иде реч. Пеевските издания и империята около “Нова българска медийна група” очевидно преследва икономическите и политически интереси на собственика си. Но по-малко корпоративни и зависими ли са медиите, които са готови да стъпчат всеки, който дръзне да обели думичка срещу Иво Прокопиев? Не знам дали забелязвате, но именно медийната групировка на Прокопиев си позволи през годините да приватизира (черпейки опит в тази дейност от собственика си) правото на говорене на умните хора в общественото пространство. Ако искаш да си титулуваш “експерт”, трябва да те одобри “Икономедиа” и Прокопиев, иначе не ставаш. Те си селектираха една удобна клика говорители, които през годините не казаха една лоша дума срещу Прокопиев. И затова продължават да шават из страниците на корпоративната медийна империя на същия.
“Приповдигнатият стил и европейският политически език не правят “Икономедия” нито по-обективна, нито по-независима. И ако в медиите на Пеевски се сблъскваме ежедневно с какви ли не „разбирачи” и пътуващи медийни политически проповедници с мазни корпоративни журналистически пера и с манталитет на магистрални девици, то в “Икономедия” също срещаме непрекъснато огромен брой “странни медийни драскачи” с фанатичен блясък в очите”, казва в коментар пред e-vestnik.bg
Ето това е истината. Докато обществото, умело насърчавано от “Икономедиа”, се занимава с групировката на Пеевски, никой не се занимава със самата “Икономедиа”. Те са възприели ролята на обществени пазители, но само тогава, когато има нужда да се подтикне обществото срещу политическите и икономическите противници на Прокопиев. И още нещо – отворете кое и да е от изданията на групировката на Прокопиев и вижте каква пропаганда ще ви залее в подкрепа на протестиращите. Същата, но с обратен знак, ще видите на страниците на изданията на Пеевски, но в подкрепа на правителството. Тогава защо едните могат да пропагандират, а другите не? Истината е, че в една нормална демокрация никой не би трябвало да бъде пропагандатор.
Медиите би следвало да обслужват един-единствен субект – своя читател. И никой друг! Защото това е бизнес логиката – правиш медия, за да се чете и за да изкарва пари. Ако не можеш да изкарваш пари от това, с което се занимаваш – просто не се занимаваш с него. Всичко друго е държано на системи извращение. Понеже корпоративните медии не се интересуват от читателя си, те се занимават с защита на интересите на собственика си.
Корпоративните медии изиграха много мащабна роля в подмяната на действителността у нас. Те не се занимават с важните за обществото процеси, а с важните за собствениците си далавери. Те не са създадени, за да дадат поле на многообразието, да дадат възможност да се чуят различни гледни точки. Те са създадени по ленински – като пропагандатор и агитатор. Те извършиха подмяната. Жалкото само е, че докато ги подхранват собствениците им, тези медии няма да загинат. Но виж, ако останат само на собствената си издръжка – да са изчезнали отдавна.