Петър Кичашки: Tabula rasa

Позиция на Петър Кичашки, член на УС на ИМП, публикувана в БГНЕС и Хаштаг-BG:

Има в българския политически живот едни хора, които гледат на миналото си като на бяло петно. То не съществува. Никога не е съществувало. Позициите им никога не са изричани, мненията им никога не са били документирани.

Никога, по никакъв повод. Поне в техните глави те гледат на миналото си като на “чиста дъска” – Tabula rasa. Другите обаче помним, даже помним добре.

Христоматиен пример за политическо хамелеонизиране и изтриване на дългогодишна политическа биография можем да почерпим от ляво-дясната либерална министърка в тройната коалиция, която има “гражданска партия” (каквото и да значи това), която партия към днешния ден е дясна – Меглена Кунева. От участник в казионния Комитет за правата на човека, през министър в два кабинета, вторият от които макар да е коалиционен, в крайна сметка е с премиер, който е лидер на левицата, тя изхвърли изградената от широка гражданска среда около Института за модерна политика гражданска платформа, накичи се с думата “гражданин” на ревера, както се носи четирилистна детелина със суеверното желание да ти донесе късмет и… си направи партия, че даже реши да бъде дясна. Няма нищо лошо човек да сменя политическите партии, в които членува. Партиите са инструмент, когато инструментът вече не функционира, то е оправдано да се смени. Но да шариш из целия политически спектър от ляво, през център, през захвърлянето на гражданската идея, за да акостираш на разнебитения пристан в дясно, е просто хамелеонщина.

Да не решихте, че е само Кунева така? О, далеч не! У нас е пълно с хора с твърде много бели петна в биографията си, или поне така им се иска. Борисов беше на власт почти четири години. За тях той свърши много безумия, които трябва да останат като дамга в съзнанието на гражданите. Масовите подслушвания, полицейщината, неуспешните, но шумни акции с имена на морска храна, но и най-вече – Борисов носи патента за днешната нажежена обществена обстановка. Той лягаше и ставаше с различни способи за разделение на гражданите. Лекари срещу учители, полицаи срещу военни, бедни срещу богати, големият град срещу малкия, въобще разделението се превърна в национален спорт. И понеже това посадихме в последните кажи-речи четири години, то затова сега жънем същото разделение и омраза. Борисов, макар като виден охранител от средата на деветдесетте, когато да си охранител беше символ на съвсем различно нещо, също хамелеонизира и акостира и той в пристана на българското дясно.

Въпреки че неговото управление остави горчивия вкус на полицейщина и масово подслушване, Борисов внесе вот на недоверие в сектор “Сигурност”. Въпреки че управлението му проспа задаващата се бежанска вълна, въпреки че управлението му е слушало незаконно стотици граждани, политици и общественици, въпреки че нито една от шумните акции в стил “Цветанов” не се увенча с успех. Tabula rasa? Определено да! Оставете това, но днес всичките бивши министри, които шетаха из студиата да обясняват по време на борисовото владичество, че няма проблем да ги подслушват, щото били нямали какво да крият, днес шетат из същите тези студиа, за да се оплакват с горчив глас как било могло някой да ги бил слушал. Не трябва да се слуша незаконно, няма спор, но до вчера да си се кълнял, че е ОК да те слуша началникът, а днес да си пръв защитник на човешките права е… Tabula rasa.

Други горди носители на този феномен в политическата (късо)паметност на българските публични личности, са тези, които си мислят, че от Фейсбук тресат държавата. Да, тези, които успяха за няколко месеца да унищожат справедливата гражданска буря, която се изсипа срещу задкулисието и олигархията. Тяхната Tabula rasa идва от множество посоки, но аз и до ден-днешен не мога да стърпя отвращението си от факта, че т.нар. лидери на протестите от лятото загърбиха битката срещу олигархията, за да я заменят с битка с един конкретен олигарх. Като за целта не се посвениха да ползват пропагандната машина на друг олигарх. Единият не бил хубав, другият бил величествен. Единият имал медии бухалки, пък другият все едно няма зависими и корпоративни бухалки, които служат за разправа с всеки дръзнал да оспори позата им на някакъв уж морален съдник от последна инстанция.

Нямаше да е дразнещо, ако бяха честни. Да се представяш за независим блогър, пък да ходиш с партийна книжка в джоба, докато се представяш за чиста гражданска сълзица и докато ругаеш и клеветиш всеки дръзнал да ти каже “копче”… за мен е лицемерно. Сякаш това партийно участие не се е случвала. Не по-малко лицемерна е и позата на хора, които са били в няколко поредни кампании на ДСБ, а днес се титулуват “независим гражданин”. Впрочем помните ли как едни организации публично обявиха настоящия парламент за нелегитимен и заявиха, че няма да участват в никаква негова работа? В последните дни с голяма изненада забелязвам тези хора на комисията за обсъждане на Изборния кодекс. Парламентът стана легитимен ли, или забравиха, че не го харесват? Tabula rasa.

Няма лошо, пак казвам, но кажете го публично, да се знае. Когато депутат от БСП влезе с недоволни от студентската окупация в СУ, публичните морализатори го смачкаха, защото той бил партиен функционер и не било редно да влиза в СУ и да се разправя с окупаторите. Тактично пропускат обаче да отбележат, че срещу него в спор в двора на СУ излезе Калин Янакиев, който, освен че е член на ръководството на ДСБ, беше и кандидат-депутат на същите. Тоест разликата между него и депутата от БСП в двора на СУ е, че този от левицата стана народен представител, а Янакиев не влезе в парламента. Инак и двамата са си партийни функционери. Но пропагандният рупор на моралните съдници пропуска този факт, замита го под килима и със злобна жлъч обвинява този или онзи в партийни зависимости. Tabula rasa.

Претендирате за морал, претендирате за нормалност. Хубаво. Покажете го по себе си. Свикайте пресконференция и застанете с имената и биографията си. Всеки има право на пристрастия, всеки, който иска да се развива публично, има своите фаворити, работил е с един или друг човек. В това няма нищо срамно, напротив съвсем нормално и оправдано е, а ако вярваш в това, което си правил, защо да не се и гордееш с него? Дори и да се срамуваш от партийното си или друго участие някъде, то пак е част от биографията ти, част от теб. Излез и постъпи достойно, кажи си, ако смяташ, че си допуснал грешка или пък кажи ако смяташ, че си горд от биографията си. Но го кажи. А не се крий под юргана с надежда никой да не си спомня какво си вършил вчера. Има такива, които помним добре. И за такива като нас е много обидно хора, които са част от обществената среда от години, които имат своята биография, да я замитат под килима и с неприкрита агресия да сочат с пръст и да обвиняват другите в партийни зависимости и в какво ли още не.

Да не говорим, че помним и то добре как тези, които венцеславеха Борисов и неговото предложение да се увеличат заплатите на министрите, днес слюноотделяха разгорещено срещу БСП и въведеното от тях актуализиране на депутатските заплати. Значи, когато Борисов вдига заплатите на управляващите, това е хубаво, защото как да управляват държава с 3000 лева заплата, как да управляват милиарди, когато средно ниво мениджъри вземат повече? А днес, когато БСП прави същото, ама абсолютно същото нещо – това е подигравка, как може да си вдигат заплатите, докато народа мизерства, безсрамници, оставка?

Помним добре и как по време на кампанията за референдума за “Белене” обикаляха телевизиите и обясняваха как не можело, как не трябвало, как въпросът бил не знам какъв си, как това не било важно, как да не го правим и такива работи. Кунева даже обяви бойкот на референдума – да имаш “гражданите” в заглавието си и да бойкотираш допитване до гражданите… безценно! Помним, даже болезнено добре, когато от Движение “Модерна България” започнахме гражданска подписка за референдум, в която отказахме подкрепа от партиите, направихме надпартиен инициативен комитет, който включваше човека-парламент Гиньо Ганев, председателя на 39-то Народно събрание проф. Огнян Герджиков, както и първия демократично избран президент д-р Желев, ние не получихме и един подпис в подкрепа на искането за отзоваване на политици от страна на същата тази групичка. Не само това, но и се правеха всячески, че не съществуваме, че не мръзнем по подлези и градинки, за да се борим за повече власт на гражданите. Днес, о, днес обаче да ги чуете само! Президентът е свят и величествен! Предложил референдум! Браво! Чудесно! Ако злите управляващи не свикат референдум, значи се страхуват от гражданите! Страх ги е от пряката демокрация! И други такива опорни точки.

На вас изглежда ли ви нормално това поведение? На мен не. Затова приемам със съмнение всяка наложена от такива хора нормалност. Явно за тях нормалност и моралност има там, където са те на власт. Мерси.